Навън е тъмно някак.
Без светещи прозорци,
без звезди.
Тъй сънно е,
но не илюзия, ...

Егоист съм в любовта!
егоист, и себичен!
Или ще бъдеш само моя
или – на никого!
Такъв съм, ...

Денят беше мрачен. Мъглата се стелеше на талази по цялата улица и преливаше в градините, сякаш се опитваше да влезе в къщите и сърцата на хората. Въпреки това реших, че искам да изляза с колелото, надявах се, че може би към обяд слънцето ще се покаже иззад облаците и светът ще стане цветен и жизнен. ...

Една светулка лятото доведе.
Спря уморена върху мойта длан,
с дъха си топъл да я сгрея
и лятна обич да ѝ дам.
И както някога, преди години, ...

18+
Висят ти топките
Трети час си смуча кафето в кварталното капанче и мързелувам. Какво друго да правя в тая жега? Постепенно в главата ми се оформя една мисъл - дали да не сменя поредното блудкаво кафе с една топла и толкова блудкава бира, когато я забелязвам.
Седи сама на пейката отсреща и си сти ...

Навън валеше, беше мрачно, капки дъжд се стичаха по прозореца, чувах урагана как се вихри шумно, но беше красиво. Може би защото бях щастлив, някак в контраст с времето, нямаше какво да ми помрачи настроението. През това време си лежах на леглото и четях една книга, която бях си я купил преди две се ...

Пусти души във човешки съдби,
празни товари нарамват,
пусти сърца с изгорели мечти,
вече дори не припламват.
Празно пространство във празна дъга, ...

Трябваш ми,
ти чуваш ли?
Душата
и сърцето
днес ...

Спри, моя малка лудетино!
Чуваш ли ехо от болка?
Капещи мисли са вплетени
в теб като върбови клонки.
Спри, светлина недогонена, ...

Ще те срещна
във вторник
или може би в петък.
Със сигурност не и в сряда.
Ще бъде есен, ...

Той бе мъдър и в последния си час...
Никога не ще забравя тези думи,
нито тембърът на немощния глас,
изричащ в последните минути -
"Нищо... Наше... Няма..." ...

Бес беше един от гърчеещите се трибали, които взеха участие в походите на Александър Велики срещу Персия. Той успя да се превърне във високопоставен стратег на самия Селевк I. Неговото тщеславие достигаше самото небе. Винаги ходеше с четирима придружители, които на четири различни езика (илирийски, ...

Неделята не е ужасна
само когато е с теб.

Животът,
познатия,
твърде кратък е,
всички преминаваме през него
и като в магия, ...

Тихата нощ разтвори прегръдка,
докосва те с целувка нежна и сладка.
Луната изпраща своите тъжни лъчи,
затваря за чудесен сън уморени очи.
Нощта със своята прелест ти шепти. ...

Къде, къде да отидем, къде?
Защо не на море?
Но сапуна къде да го денем, къде?
Далече от нашето малко дете.
Ще грабнем лопатки, и шнорхел, хавлии, ...

Аз вече чакам само полунощ,
когато идва нова дата.
Денят без теб е скучен. Лош.
Най-хубавото. Безвъзвратен.
И после следващ. Нов и друг. ...

Опитах да си нарисувам живота.
Такъв, какъвто го зная.
Започнах със нещо по-просто.
Детско личице, невинно сърчице,
палави ръчички и крачета ...

Изминаха години. И сега
съм тук, пред своя дом. И се страхувам!
Пред портата позната сам стоя.
Дали е истина, или сънувам?
Чакам да дочуя глас познат, ...

- Здравейте. Това, което съм дошъл да ви кажа, вече го знаете, но е мой дълг да ви го съобщя заради новодошлия. – шестимата погледнаха недоверчиво новия. - Вие не съществувате. Вие сте само герои на този кратък разказ. Затворени сте в тази стая за наше изключително удоволствие и забавление. Тази ста ...

Недей сърце да плачеш,
водата всичко ще изтрие.
И времето ще хвърля пръст
над всички нас.
Когато няма да ни има, ...

Текст - Стойчо Станев
Композиция - Павел Станев
Аранжимент - Група Ню Имидж
Изпълнява - Августина Петкова, Павел Станев - бекинг вокали
Видео към песента може да гледате тук : ...

Отиде си денят.
И слънцето
полегна
някъде зад хоризонта.
Припадна мрак. ...

Обичам те!
Искам да бъдем
завинаги
двама
във този ...

На този свят има хора, кучета, котки, овце, крави, магарета, кокошки и още какво ли не!
Лора беше котката на моята баба. Беше я кръстила на една певица от едно телепредаване.
Гледаше го, защото беше сама! Чакаше го с нетърпение, за да види своята любимка. Телевизорът осмисляше дните й. И пожълтелите ...

Дойде и тя, ваканцията лятна! -
усмихна се учителката щатна,
Най-сетне тишина и свобода,
каквато няма в родната страна.
Умората е вече на лицето, ...

Как може да те разчетат
правилно,
когато не са се и опитали
да минат отвъд
поне малко – ...

Какво намираш още в уморените ми дни.
Отдавна в тях загнездил се е листопада.
Издигнала съм си решетки и стени
и в хаоса им въдворила съм порядък.
Там няма тишината никога да спре ...

Исках да извая теб от неземните неща!
Така красива беше!
Ръцете ми трепереха, когато те докосвах!
Очите твои ме горяха!
Чаках светъл ден, само да те зърна! ...

Скеч от Генка Богданова
УЧАСТНИЦИ:
ТАШКА :
ДОНА:
Сценично оформление - масичка и два стола. Дона чисти боб. Чува се, че някой вика отвън. ...

Неканен във живота се завърна,
разби деня ми подреден.
С усмивка тъй блаженно свидна
обърка всяка мисъл в мен.
Сърцето се събираше отново ...

Тялото ти
се топи
от моя допир
и иска
всяка вечер ...

Еднакво далечна и близка... За мене
ще бъдеш и устрем, и тиха голгота.
Душата от болка престана да стене
и иска да чувства само живота.
Захвърлих по пътя най-лошия спомен ...