Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
385.4K резултата
Гордея се,с това че те познавам
Светът е пълен с добри и мили хора.
За един по-добър свят тръгват да се борят
и макар и често неразбрани и сломени да остават,
с усмивка и греещо сърце напред продължават.
Какво благородство е да стигнеш до върха и да не се възгордяваш, ...
Преди много Уиндоус версии, през девет дънни платки в десета живеел един стар и беловлас системен администратор, известен с никнейма "Дядото", който всички юзъри наричали така, тъй като бил дядо по права оптична линия на Правец 82. Някога "Дядото" архивирал дълбоко в харддиска на компютъра си работн ...
Простих ти... за сълзите в очите.
Простих... и за отровните стрели.
Простих ти лицемерното двуличие.
Простих... и за грозните лъжи...
Прости ми... не станах безразлична. ...
Когато с теб се видим, замълчи.
Недей да ми разказваш тишините си.
У мене точно толкова боли
и рани нося от копнеж по птиците.
Къде да ида? Вече ме видя. ...
След почти една година труд това е най-новата ми песен, посветена на Ме6, на когото благодаря за прекрасния аранжимент!
ТВОЯТА НОВА ГОДИНА
Текст и музика: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойко Иванов
Вятър ревнивец е спуснал резето, ...
Прощавам ти и бесовете ти и думите жестоки,
не си на себе си била, аз пак те оправдавам
Прощавам ти и греховете ти към мен големи,
но ти не искай прошката ми, имаш я отдавна...
Прости и мойте грехове към тебе, моля те прости ми, ...
Какво не преживява майката Земя,
какво не изживява майчицата клета,
да гледа как човешката ламя
я пълни с кръв и сълзите валят
в пръстта, от мъките обзета. ...
Раздялата е болка, изгаря те и пари
желязо нажежено във плътта
не стихва, измъчва те, повтаря
а после призовава и скръбта.
Болката утихва твърде бавно ...
Много пъти си падал в калта,
по лице, но и не на колене,
с топли пръсти си ровил в пръстта,
да изваеш от нищото мене.
Много пъти си любил със страст, ...
The sky turned black with arrows,
bombs fell like meteor showers.
The evil will rise from the shadows
with the dying breath of the old powers.
In times of murderous madness and chaos ...
Завее ли вятъра с топлата шуба,
понася и новия, пролетен дъх,
събужда земята, цветята и чувства
и една теменужена, закъсняла любов.
Вятърът пее теменужена песен, ...
Темата е Свободата! Това е нашето първо ограничение. Изваждаме белият лист и прочитаме зададената тема. Ако приемем да пишем за Свободата, автоматично сме приели и задушаващата хватка на необходимостта. Това е истински парадокс, нали? Пишем за това, от което се отказваме през целия си живот. Дори и ...
В първите дни, щом те заобичах, всичко в главата ми утихна.
Чувствах се като най-щастливия жив човек, легнал на матрак в средата на Осмото небе. Събуди желание за живот в същество, което повече от всичко на света иска да избяга от тази планета. Наблюдавах те
как вървиш
как вървиш
как вървиш ...
1.
На малкият прозорец, Марс започва да се показва все по отчетливо. Поглеждам нетърпеливо календара и установявам ,че до Червената планета ни остава още един ден. Каква радост и какъв копнеж. От шест месеца чакам да се появи тази гледка. Сякаш беше преди милиони години, когато се записах в програма ...
Сънувах, че умирайки сънувам...
Животът ме напусна с шут в главата. Приживе шут, решил да съществува.
А в празното поет, поръсил с лют пипер словата...
Какво видях ли? Няма светлина без роля в мрака...
Бездумие, лъжи, бълвочи разни. ...
От днес и нататък прощавам на себе си.
За всичко, което не съм или съм,
за всяка невярна преценка за другите,
за всяко съмнение, за всеки провал.
За хора, които допуснах в сърцето си. ...
Не искам да те зървам, не и ти -
лицето ти не бива да го зная.
А позвъниш ли - моля те, мълчи!
Гласът ти нека да остане тайна.
Ще сложа шал на моите очи, ...
Когато душата ти е в хладилника,
а щастието - в петата на крака,
и не можеш да го извадиш от там,
когато животът свършва без да ти каже,
си спомни че искаш да пипаш косата ми, ...
Романтичен мъж и лайкучка
Ганка беше единствената мома в забутано Пернишко село край границата със Сърбия. Сама мома, ама хубава като за двайсет, така се тупаше в гърдите баща ù бай Радой, мъж мустакат и въобще надарен откъм косми по цялото тяло. Вечно чорлав, с мазен от носене каскет, с избелели па ...
Не се научиха мъжете да обичат
жени такива, сложни като ребуси.
Жени такива по мъже не тичат.
Живеят само с демоните в себе си.
Омръзна ù да я обичат все до пладне. ...