Съмнявам се в хитростта на влаковете,
в траверсите на изрисуваното щастие,
в семафора на споделените илюзии,
в гарата на крайното невежество,
в предсказанието за плахите безпътици, ...

На удара със удар не отвръщай,
със гладния разделяй своя хляб,
на вярата крилете не прекършвай,
презреният обичай като брат!
В пустинята - вода раздавай ...

Тихо гали света
една бяла сълза.
Родена от любовта,
окрилена от светлина,
тя дарява с тъга. ...

Лятото настъпва бавно
И те изпивам с поглед жадно
Плача, знам, че заминаваш
Само че, не искам ти да тръгваш още
Ако само знаеш, колко ще ми липсваш нощем

посветено
Оцеляхме, спасихме и внука,
но Денис не успя и замина.
Кукувица по нас ли закука
и през селото дяволът мина. ...

Хапвайте си чесън, братя,
хапвайте и вий, сестри,
пренебрегвайте вонята
хрупайте го от зори.
Той предпазва от зарази, ...

Тишина, в която приказка се ражда…
По следи от шейна,
с аромат на смола и канела,
прелетя над света
доброта. И под снежна дантела ...

Безсънните нощи...
Отчаяни, самотни!?
С въпроси нерешени
за хора тъй самотни.
Безсънните нощи, ...

Слънце на Коледа – така нетипично –
свежият вятър навява копнеж!
Разхождат се майки с деца и с колички.
По стъклата липсват рисунки от скреж.
Нетипично време, но типично какво е ...

Ако живота ми даде
право на три желания,
ще запаля свещичка
ще затворя очите си...
И ще си пожелая само ...

/ на майките, загубили децата си/
Боли! Да. Винаги боли.
Но те са нейде... сред звездите.
Препращат ни от своите лъчи
и вярват, ще се сбъднат пак мечтите. ...

Не бършете сълзи,
по пътя си потекли.
Не повтаряйте-знаех си,
когато паднете вървейки.
Каквото е писано, ...

Ти дойде със есента.
Дъждът прозрачен те донесе.
На лятото отминало си песента...
Към бъдещето мое ме понесе.
До мене ти стоиш сега. ...

Може би не го знаеш,
може би не го разбираш,
може би не го вярваш,
може би не го виждаш.
Може би не изглежда така. ...

Не само ще ти го кажа с тази целувка,
ще го изрека със сърцето си туптящо...
Чуваш ли го как трепти – като струна
от цигулка, като клавиш от пиано.
Влюбих се в теб и си загубих не само ума, ...

Толкова си нежен, като мед,
възлюбен вкуса на душата ти,
а за мен е щастие да оставам
в очите ти и да гледам през тях.

Ох, как обичам, когато съм влюбена в този живот
и без да се притеснявам за някакъв си азот,
се взирам във вечно моето червено небе!
Точно преди денят в сън да се погребе,
аз се оставям цяла да го почувствам, ...

Ти ги крадам мислите
со брзина на светлина.
Влегувам на прсти во твојот сон,
за да те разбудам.
Ти кажувам, дека во сите возови ...

Очаквам на спирката наша,
пристига при мен любовта.
Снегът е чист, благосклонен,
надиплен, фрезован – богат.
Разтворил сърцето щастливо, ...

Човечеството страда.
Само създава си ада.
Някъде дълбоко в нас
знам,че иде и нашият час.
Някои чакат го в захлас, ...

Когато снегът се топи,
насъбрал нашият грях,
тогава белотата боли,
кална от толкова страх.
Вадите ѝ, кърваво изляти, ...

— Спрете въртележката! Искам да сляза!
— Като искаш, скачай!
— Що не скочите вие?
— Щото не искаме. Що не скочиш ти?
— Страх ме е! ...

Белоснежни и кални, трънливи и меки посоки
с милиарди човешки следи в йероглифно писмо
мамят пътника, дръзнал веднъж да надскочи високо
летаргичния кротък живот с хладни вени на смок.
Невъзможното щастие винаги крие опасност, ...

Заскрежената мантия на зимата
наметна в бяло даже и пороците,
напудри с тежък грим любимата,
тя чакаше живота... на прозореца.
Отпивайки си черно богохулство, ...

Загубих ли се в родния си град?
Вървя, невиждащ накъде вървя.
Спомените връщат ме назад,
към легендарна Лондонска мъгла.
В Силистра или в Лондон съм сега? ...

Аз исках да ти кажа,
че Игуана май умря,
в квартала някой се е сбил,
от радост
проститутката запя, ...

Не спира вятърът да духа
от раждането ми до днес.
Съдбата ми обдухва суха
и гони ми дори гарез.
Понякога подухва леко ...

Слепецът казват, че най-сляп е,
когато сам не иска да прогледне.
Истината и очи да му извади,
все тая, той неще признае.
За това сега оставям те на тъмно, ...

Другата любов я няма вече,
остана само сянка бледа
и чувства сякаш надалече
през празен поглед се оглеждат.
А беше жар и пламък беше, ...

ПОСЛЕДНИ ШЕСТ ДНИ ДО КОЛЕДА
Самотна урва. Под пухкавия сняг личат покриви. Тук някъде имаше село. Имаше… Пътят не е разриван. Няма дори пъртина. Пушек не се вие. Тук, там под белия юрган на снега се вижда някоя оглозгана от времето стена.
Бившето село се предава на природата и зимата. В миг пребягва ...

24/ Видяха,че народа глупав,
е най-нещастно разделен.
Чувала със брашно отупват –
по сценарий одобрен...
И първия ентусиазъм, ...

Обичам те.
Заради начина, по който обичаш.
Не мен.
Изобщо.
28.07.2016

Разходѝ се по мен
със нахални целувки,
пробудѝ нежността ми,
с полудели милувки,
разрошѝ ми косата, ...

и ЛЮБОВТА СЕ
понесе на плещите
на щастието

И тази нощ събудих се...
Сънувах слънчогледови поля.
Поливах разцъфнали иглики.
Усетих полъха на нежен вятър.
Видях отминалото детство. ...

Всеки се променя пред свободни капитали,
още щом не сте разбрали-явно са ви изиграли,
едни до обяд са спали,
други всяка нощ са крали.
Едните празноглави - се предали, ...

помогнете на голата никаквица.
търси се стабилно вдъхновение – да не се дърпа като го вържа, да не бяга като го пусна;
търси се стабилно вдъхновение – да е във вана, да ме чака голо под пяна;
търси се и нещо безкрайно временно – да има контраст между плътта и кокалчетата на ръцете му;
търси се късно ...