Генка Богданова
Зная аз, че път обратен няма,
но липсваш, мила моя мамо!
Моля се за миг да се завърнеш,
с обич нежна пак да ме прегърнеш! ...

Любов сезонна
Любов сезонна, любов различна,
изгаряща, бурна, но не безлична.
Любов лятна, любов морска,
между двама души, краткосрочна, ...

Безкрайност.
Откакто се простих със зимата,
не ми е никак хладно и студено.
Забравих бившите жени – любимите,
и шала окачих – на бремето... ...

Шушукат дърветата тихо...
Шепне вятърът също... О, да!
И ето, виж – пиша ти стихо,
изпълнено с нежност, с тъга!
Всичко ми навява за Теб... ...

Готов ли си да ме изстрадаш,
да потушаваш в мен пожари?
На равно с мене да пропадаш
и в огъня ми да се париш?
Ще понесеш ли мойте бури ...

Играта свърши
Отново искаш аз да ти простя!
Отново искаш всичко да забравя!
Ще ми простиш ли, ако аз сгреша?
Ще ми дадеш ли шанс да се поправя? ...

Аз пребивавах във фантазия, както всички във фаза на... аз го оприличавам на "какавида". Но се излюпих за реалния живот и не е страшно. Аз се родих и вие ще можете.

В моя град
няма море.
Нито вълни,
няма и бряг.
А сякаш по пясъка топъл ...

Под погледа на четири липи
се срещнахме със тебе мълчаливо,
избликнаха в очите ни искри,
ръцете ни се сплетоха свенливо.
Обикнахме се в кратък миг, споен ...

Във сянката на уж забравен грях
не исках с фалш, лъжи да „оцелея”.
Животът ми бе пъстър карнавал,
а аз сама, над бездната се реех…
Разхождах се по тънкото въже ...

Пет до пет е цифрата, събрала
в себе си избран за мен живот –
радости и мъки на спирала,
мигове във щур калейдоскоп.
Спомени брои незабравими, ...

В окото на слънцето
плуват
тъмни, яростни петна.
На кого ли е сърдито?
В утринна прослава чучулига ...

- Ще тръгваш ли?
- Ще трябва...
- Да, отиваш си...
- ...но искам да остана!
- А ще дойдеш ли и утре? ...

Само пет пръста,
а променят съдби.
Сложиха кръста
на толкоз мечти.
Само пет-нечетни, ...

Какъв си всъщност ти?
Наистина ли те познавам?
Или те ваях в стих
от собствените си представи?
Любимите черти ...

Днес Мецанчо и Мецанка,
си решиха дружно двамка,
да отидат до пчелина,
да откраднат мед в комбина.
Тихо те ще се промъкнат, ...

На Емо
Ако премина будна през съня,
ако душата ми внезапно се затича,
ако преплувам всяка светлина
ще продължа все тебе да обичам. ...

КАРТИНАТА
Рисувам!
По точно е, че правя опити да рисувам, защото единственото, което става е, че съсипвам и платно и бои.
На палитрата, като че ли няма друга боя освен черна!
И на статива картина, в черно, с отблясъци от червено! ...

Вдишвам с трепет аромат от чувства
любовта за мен е огнена вода,
дяволът задрямал мигом се пробужда
щастието ме докосва със ръка.
Светът е анимация, мастилени петна, ...

Обичам твоите стъпки,
обичам твоя глас.
Полазват ме тръпки страстни
и изпадам аз в захлас,
когато край мене преминаваш, ...

Мъчително бавно, с треперещи пръсти
старицата сетни стотинки броеше
за малкото пликче с извара. По-гъсто,
по-плътно физически, сякаш че беше
усещане странно за срам, за вина ...

Молитвата е благодарност, че всичко случило се във Вселената ни е довело до този миг, до тази усмивка, до това щастие да си, тук и сега... Може с Амин, може и без амин. Тя е чувство. Ако искаш, нека има думи. Но веднъж почувствана, думите стават ненужни и тя се превръща в състояние. Ти се сливаш в е ...

Всичко тече, всичко се променя!
Да пием на глътки, както се пие хубаво отлежало вино!
Реката
От изворче чисто,
там от земята, ...

Седях на терасата и се наслаждавах на чаша ароматно кафе. Това е любимата ми част от деня. Сутрешния хлад ме обгръщаше и караше тялото ми да потръпва. Мъглата, предвестник за горещ ден, се стелеше над долината като почти изцяло скриваше отсрещните хълмове. Илюзията за нереалност беше осезаема. Ако ч ...

В мен ухае на люляк. Цветята обаче
отдавна напуснаха сивия град.
Един натюрморт скрих, останал сираче.
И протяга за пени листенце. От глад.
В мен растат пирамиди зелени. Елѝ! ...

С ръце загрубели
и крака заболели.
С очи потъмнели
и коси посивели.
На гърба със крила, ...

Мисълта крилата отлита навсякъде,
с крилете на Хермес и окото на Хорус.
Следващата искра дебне там някъде,
я в космоса, я в пустия северен полюс.
Щом наближи целта искряща, златиста, ...

Всеки ден се надявам,
в моя път да прощавам.
Ех, момче, дорде ида,
бащини ми двори да погледна.
Губех се в моите младини, ...

Роден съм в Пловдив. Детството ми мина
в Германия. Колеж завърших в САЩ,
а после за Канада сам заминах,
започнах бизнес и натрупах стаж.
Завърнах се в Европа след години. ...

Там, където бушуваше битката с алени пламъци,
вечер дрезгаво вие към дюните старият кладенец.
В гърлото кост е заседнала – жълта и тежка -
и припомня си нямото дъно гласовете човешки.
Мъдро диша смъртта притаена и слуша напрегнато ...

Колко ли му трябва на сърцето,
за да забрави несподелената любов?
Да обича тайно и да се надява,
не е лесно... Иска едно,
а друго трябва да направи, ...

Черногледец№2
Не искам да съм черногледец,
да спра със "лошото есе"
с най-хубавото да си седя,
но виждам черни краски все! ...

Том Бомбон
Том Бомбон е моят внук,
много го обичам.
В къщата на двора,
все след него тичам. ...

Любовта е изкуство,
но за нея е нужно чувство,
в нощта две тела се сливат,
като клони се преплитат.
Дали ще стигнат те до краят, ...

Все такъв ще си останеш
строг, в облог с потайността,
на чувствата запор поставил,
а толкова копнеещ нежността.
Душата ти крещи за ласки ...

Идва златна есента
и погалва път, гора.
Птици тръгват пак на юг,
бягат те от мраз и студ.
А под прашната стрехà ...

жадувам
да забия
последния пирон
на портата
към моята ...

Искам да ме споходи радостта.
Жадувам мъжките ръце да ме притиснат.
Тогава звездите ще открия в твоите очи.
Искам да слушам с тебе тишината
и само сърцата да туптят. ...