Хубаво детство.
Приятели добри,
от сутрин до вечер – игри.
Нашето царство.
Изцапани бузки, окъсани дрешки, ...

Желая да те разбера,
но ти остана там,
където свободата твоя е;
(където своя дом откри)
Но тишината моя е...! ...

Любовта се пие на глътки
/Свидна/
Не, не спя и дъхът ти улавям,
Боже Господи, аз се топя!
Твоят шепот е тих и сподавен, ...

Денят вихрокрила е бяла фрегата,
понесла се в шеметен бяг,
раздира вълните, плющят знамената,
във поход към пристан и бряг.
Понякога тътнеща буря я блъска ...

Над снега са димните облаци,
после небето.
В лабиринти от страх
е сърцето.
Студът ще направи ...

Днес слънцето безоблачно наднича
във чашата ми чай, с ресници нежни,
защото, който знае да обича,
способен е на чувства безметежни.
За друго рамо аз не съм мечтала, ...

-Четките, четките! Къде са? Бяха тук. По-бързо, не стой там, търси ги, хайде...
- Ето ги - каза тя, и му ги подаде - винаги са в чекмеджето под статива...
- Бързо, ще изчезне. Видението ще изчезне.
Често и говореше за това видение. То го спохождаше. Не било картинно, нямало образ, цвят. Било емоция. ...

Надеждата ражда чудовища -
твари с прокажена плът,
и техните черни туловища
безкрайно растат и растат.
Надеждата ражда чудовища, ...

И пак тръгва на работа.
Никога не би отишъл там, ако не тръгваше. А тръгваше заради навика – атавистичният повик на движението, споменът на мускулите, потребността от превъзмогване или надеждата този път да е различно.
Обувките са с напукана кожа. Снегът ги прави по-грозни, отколкото са. И по-стари. ...

История за странник и принцеса,
в чиито сърца все още огънят гори,
огън на надежда.
Надежда да зърнат се отново.
Живял някога потаен странник изпълнен, ...

От сърцето до мозъка – струни,
заедно свирят в синхрон
и без да има смисъл от думи,
до теб пристига верният тон.
Ала само сърцето не стига, ...

Ранна утрин и омайващ полъх,
преминават през настръхналата плът.
Довеждаща дъхът до еуфория,
тъй картинна, сякаш е за първи път.
Вторачвам се към парка пъстър, ...

Красиво е да бъдеш в миговете
край морето, когато небето се рисува
със блясъка на някой хванал ръката ти.
И щастливо е всяко кътче в сърцето,
вслушвайки се в приказките на палмите, ...

поведенията -
поведени
ята

Върни се в Пловдив!
Върни се, Калина!
Обещавам ти
И обещай ми,
Любов, като жар, ...

Не се събуждаш два пъти в ранно утро.
Очи отворил - една е първата зора.
Един е изгревът и залезът е сам.
И вярата в доброто е една..
Само в прегръдките на умиращата тръпка ...

Зачерквам дни на календара,
поток от дати и години,
та времето да надпревари
това, което ни подмина.
Мъгли обличам на посоки, ...

Както мъртвите рози
няма никога да цъфнат,
така и любовта ми
няма да възкръсне.
Няма да се върне ...

66/Ще кажа как се излекувах-
с народни песни и хора.
С една касета заобщувах
и тя куража ми събра!
Аз казвам истина, за Бога! ...

Понякога си мисля, че всъщност оградата по границата ни пази да не избягаме от самите себе си...
Само българин е способен на това: да причака Неволята, да я хлопне с нещо тежко по тила и да я натресе на друг в безпомощно състояние.
И още нещо:
България не е над всичко, България е ВСИЧКО. То е като д ...

Не харесвам зелени очи,
а с такива ме гледаш отсреща.
Днес кафето ми страшно горчи...
И да знаеш, това не е среща!
Просто двамата пием кафе ...

(по Валери Станков)
Как си носиш
менците с вода
със очи на мъж те аз погледах.
Ти във мен ...

Вероятно ще сбъркам момента,
за това просто имам талант!
Ще си мисловно на друга планета
и едва ли съм там абитант*,
но на моите мисли адреса ...

Човекът е социално животно. Човекът е и мързеливо животно. Освен това, човекът е и развито технологично животно. Затова човекът измисли социалните мрежи.
Разбира се има хора, произлезли от Зевс, Ахура-Мазда, Йехова, Аллах или Харе Кришна. Но аз не говоря за тях. Тук става дума за човекът, който е пр ...

Светъл порив на сърцето -
с добротата си ме озари -
като слънцето в небето
ти светлината ми дари.
Ти си месеца, звездите, ...

Да се помолим заедно;
Боже, пази ни!
Ако съзнавахме, че зависим само от парите
и от всичко що ни е изгодно,
щяхме ли да Те познаваме? ...

Спънат
Да имаше камък на пътя ми,
от тебе нарочно поставен,
сто пъти щях да се спъна,
а след това да стана, ...

От година съм като закотвен,
не помръдвам от своето място.
Уж с всички, а вечно самотен,
и с бъдеще доста неясно.
Казват ми, че изпаднал съм в дупка, ...

Добре дошла в небето ми прекрасно,
цял живот за тебе си мечтах.
Ти намери си в съня ми място,
докосна ме със своята душа.
Сега ще те обичам във безплътност, ...

Нейде там, в безпросветното минало,
аз стоя в пещера и рисувам победи.
Рисувам всичко, което в живота е бивало.
защото в потомците мои с нескрита надежда аз гледам.
Рисувам храната си. Също рисувам врага. ...

Една от симфониите на живота ми...

Аз можех все така...и до безкрай,
да я рисувам със надеждите зората.
Но в мене се прекърши онзи замен Рай
във който обичта развяваше си знамената.
А щом я няма пръснах на парчета ...

Отишъл бях да търся на пазара
за обеда ни пресен зеленчук.
И разгеле - един пред мен стоваря
кашони със чудесен чесън лук...
Представих си го вече в таратора - ...

Твой е синия ми кораб...
Каня те да полетим с моя син кораб,
и да се отворим за света, в който и ти и аз вярваме...
Дълго ще пътуваме по този сив облак...,
но сред облаците най - силно е слънцето... ...

Спомена, мига, мечтата, които няма да пусна...
...И сега сърцето ми
ти дава ключа си...
(смях, сълза, шега)
Прилича на този, ...

Тази нощ те сънувах. Стоеше с два куфара на улицата, готов за път. Аз отивах на някъде и щяхме даже да се разминем. Но те видях. Беше малко натъжен и гледаше надолу със склонена глава. Изведнъж се спрях пред теб. Ти вдигна очи. Прегърнах те силно и ти казах "Чакай, къде така!? Имаме толкова неща още ...

Понякога се случва любовта да боли.
Понякога след нея остават и следи.
Самотно сърцето продължава да кърви.
Разкъсана душата не може да прости.
Понякога се случва след облачния ден ...

Black acres
Whirlwind
Take me there
Where I will be
His lady fair ...