Ако джобът ти е празен –
стани политик, а не газен!
За лидерите България е рай
и туй, уви, просто няма край...
Затуй алчният се стреми към нея, ...

Две очи ми бяха клада,
вещицата в мен предадох.
Хвърлих вехтата си шапка,
наметалото, метлата,
в казана вече правя сладко ...

Възникването на големите социалистически движения през деветнадесети век случайност ли е? Или е просто мода на задоволения и обгърнат от буржоазен протекционизъм западен свят? Наистина ли социализмът възниква с цел защита на бедните, беззащитни и експлоатирани класи? Или е измислен от хитрата буржоа ...

Събудих се. Нещо се хлопа.
Кой пак ми разваля съня?
Дрънчи каруцарски Европа
и в пепел превръща калта.
А бяхме замесили глина ...

НЕ СЪМ ДОШЪЛ
Не съм дошъл на този свят,
Като през турско да премина...
И аз да нося ялов цвят…
Да ме забравят за година ...

И някога, когато си отида,
забулена от мрак и тъмнина,
забравила и болка, и обида,
потънала във облак светлина
попитайте за мен цветята, ...

Юли беше време, в което ни имаше.
Хванала смело ръката ти,
вървяхме рамо до рамо.
Обичах да ме водиш на реката
и да ми разкриваш планината. ...

31
„Все някой ми пречи, все някой ме спира!
Моят напредък в живота все друг го стопира!“
Колко е лесно с такава житейска нагласа
свойто престъпно бездействие да игнорираш. ...

Сбогом
Върнах се, но не за прошка аз.
Исках само да ти кажа сбогом.
Знам, че всичко свърши между нас,
а да върна времето не мога. ...

След думичката сбогом посивях.
И всичко, дето исках да ти кажа,
кодирах във звездите, премълчах...
Излъгах себе си, че не е важно.
След думичката сбогом станах студ. ...

Аз те очаквам, като пролетно слънце,
че дните и в душата ми да стоплиш.
И като топъл дъжд сърцето да полееш
И нежни чувства в него да разчоплиш
Сърцето в мене всички чувства ги поражда. ...

В понеделника заплати,
чакат близки и познати!
Вторник е за пред началник,
през почивка – пълен надник.
В сряда ли? ...

Гълъби пият от сладки фонтани.
Хора им хвърлят трошици. Лъчи
галят земята с напукани длани.
Нежност се лее. Животът цъфти.
Звучно се смее отруден работник. ...

Лъжата
ми носи камъни,
с които истината ми
строи гнездо.
Отглеждам доверие.

Аз мислех, че съм любовта,
истинска и доверчива,
нежност. Дошла да бъде
добрина. Не търсех тази
безметежност. Щастие ...

Пътека неизвървяна има пред мен,
не бързам, бавно се движа по нея -
по-леко е, щом ти пристъпваш до мен
и да сме заедно до хоризонта, копнееш!
Мечтите, несбъднати, чакат отпред - ...

Музика и аранжимент: Бойко Иванов
Текст: Мариета Иванова
Искам да дам нов живот на тази песен , за един който изгасна само на 53г.
Такъв е живота и музиката е част от него.

28
Човек в безсмислен акт животът си превръща,
ако във миналото свое построи си къща.
Не го ли ползва с разум. Само за поука,
то с цялата си сила срещу него се обръща. ...

Фантазия - като обран бостан.
А стиховете - пълна скръб. Мъртвило.
И не помръдва нищо живо там...
Отдавна пепел всичко е покрила...
Но егото му няма миг покой. ...

Когато сърцето ми се вкамени
и последната сълза се изпари...
Не търси ти повече сълзи.
А намери звезди!
В очите ми ги сложи ...

Рачо намери я!
Рачо намери я
Рачо беше хубаво момче със симпатични мустачки и брадичка. Беше вече си намерил хубава работа като общински съветник и съвсем скоро щеше да смени старата жигулина с баварска лимузина. Но едно нещо много го тормозеше. Той още си нямаше приятелка.
Въпреки усилията на негов ...

Не е ли красива социалната динамика? Да вземем например приятелството.
Има ли квалификации и изисквания или всичко си опира до емоцията да се чувстваш добре защитен, приет. или просто социален сред приятелите си?
Вярно, има различни приятели и приятелства и макар от това да следват съответните катег ...

Булото живота носи...
Булото на грях и самота!
Надеждата тя вече стана просяк!?
А любовта превърна се в игра.
Усмивката... Тя истинската... ...

Изгубихме се някъде във времето,
отдавна си тиктакаме със спомени,
поклащат се лениво от броенето,
секунди несъзнателно отронени.
Сега стоим изправени пред нищото, ...

Твърде късно е вече да се казва край,
живота си минава,
спомена отминава,
стрелките отброяват,
живота си минава, ...

"Кажи ми, дядо, как баба си обичал,
с какви мили имена си я наричал?!
Колко силно си я прегръщал,
когато от далече си се връщал?!
Гледал ли си я тайно и копнежно, ...

Де юре* сме съюз – единни.
Делиш със мен любов, тъга.
Споделям с теб мечти невинни
И своята детска чистота.
Де факто ние сме раздор, ...

Внукът ни е мъж голям!
Плаши мечките в гората...
И си ръкопляска сам;
и усмивка грее му в устата!
Внукът ни препуска с кон! ...

...Назовава ме отвън,
назовава ме отвътре,
назовава дори и сянката ми,
заспива на гръдта ми,
събужда се в сърцето ми, ...

Остарявам! Разделям се с времето!
Незабелязано летят миговете и годините...
Остава само любеща душа, сърце горещо.
И мъка по загубените дни и самота.
А болката е само за обичта! ...

Като вятър през пустинята
потърсих в нещо да се спра
цял полепнал с прах от пясък
без предпазен слой – кора
с кожа не изцяло загрубяла ...

Не знаеше къде е! Навсякъде около него бе огън и обграден от тоя огън, той изгаряше. Виждаше се сякаш отдалеч, гол и сам горящ в огъня, който сякаш спираше да го изгаря точно когато имаше чувството, че умира. В тоя миг той падна на колене и опря ръце в сухата земя. Усещаше, че тя бе напоена със сълз ...

ОЧАКВАНЕ
Преситих се на есенни листа,
отронващи се тихо със сълзи́те,
потъващи в безсънната земя,
отнасящи на младостта мечтите... ...