ПРИЧАСТИЕ
Как приличаш на пролетта –
млада, буйна и всеотдайна
и ухаеш на полски цветя,
на тревите и техните тайни. ...

64/Със две-три думи ще ви кажа,
там как тъгуваш за дома.
В мъглата щом ти се покаже,
изчезнал някъде в света...
За близките си затъгуваш... ...

Не казвай сбогом на топлината.
Нито пък на нежната ласка на морето.
Не казвай сбогом на усмивките,
които си видял през светлото лято.
Не казвай сбогом на това, ...

Във дни на най-голяма трудност
и влачейки голям карък,
в душата ми настъпи смутност,
а мислите се движат в кръг.
И срив в живота ми настъпи, ...

От клетката си ще избягам
във непознати висини,
да гоня вятъра прохладен,
умът в екстаз да полети...
И късно, във прегръдка топла ...

Моля!...
Окончателно затръшни ми вратата.
Не оставяй пролука удобно,
за да се върнеш, падне ли мрак.
При мен е светло, но и бездомно. ...

Тръгна си... Така си мислех, защото довчера лежеше в леглото ми, прегръщаше ме и ме обожаваше, а после вървеше след мен и непрекъснато ми даваше съвети. Тогава къде беше отишла? Нещо не беше наред. Не беше го правила досега и бях сигурен, че ми е вярна... Изчезна, ей така изведнъж – само се разсеях ...

poetry has rhythm, it has heart
but only when the writer does his part
emotions flow and emotions go
in the unconscious down below
thought is left so far behind ...

Двамата сме чудна гледка!
Аз - с ролетка във ръка,
по бикини Ветка трепка!...
Как се нагласих така?...
А на моята съседка ...

Пътят по който не тръгнах,
очи не отворих дори.
Често в живота се спъвах,
любовта в сърцето още гори.
Труден, често пътят затворен. ...

Потъвам в мислите си
за твоя образ,
потъвам в чувствата си
за твоето сърце.
Ти си с мен в миговете, ...

Сърце мое, свидно мое,
защо те не заобичах?
А само ранявах те безброй много
и държах се с теб тъй строго.
Вината твоя не беше, ...

Ти си ми крилата, мое небе...
Ти си звездно небе, моето небе
коeто гледам всяка вечер, за да
видя тази ярка звезда в очите ти,
която осветява душата ми... ...

СЕЛО
Прегърбени столетници
светли спомени оставят
и бродят тъжни клетници,
черни кърпи ги издават. ...

Чувствата ù към мен намаляха.
Намаляха и в един момент съвсем се изпариха.
Пресъхнаха, както пресъхва езеро след дълга суша.
Дъното се оголи и напука, пустош безкрайна...
Като душата ми.

Било ли е някога присъда
очи с очи да се срещнат?
Била ли е заблуда
нощта студена, снежна,
когато от очите падаха сълзи? ...

Един народ – потънал в кал,
останал сам, без грам надежда.
Един народ – търпял провал,
от срам главата си привежда.
И тъй зачака той промяна, ...

Лягай, под юргана крий се,
вънка хапе и не пуска!
Наближава минус трийсе,
под краката хруска, хруска!
Няма врабци, нито врани. ...

Очите ме излъгаха... Повярвах!?
И ето ме, предаден съм от тях...
Душата ми предаде ме за туй, че
повярвах истински във любовта.
Сърцето ми, то с мене страда... ...

Стоя на приглушена светлина... в стаята, сама. Слушам ритмична музика и се наслаждавам на света. До мен... и не само, а навсякъде около мен – тишина. Говорим с нея за толкова много и различни неща. Аз я питам, тя ми отговаря с думи, две или една, а понякога дори и без това. Казвам ù колко е различен ...

Петър и Мария вървяха заедно по отрупаната със сняг улица. Говореха си за миговете, които са прекарали заедно. Тя си спомни как той я докосваше, галеше и целуваше.
Вървяха дълго и бавно. Валеше сняг, а те бяха само по болнични дрехи. След дълго ходене, те стигнаха до един хотел.
- Да влезем
И влязох ...

Ќе те допрам со рацете на моите брези
за од тебе да направам камен
или бесценет трофеј
или чудо што трае три дена
ќе те стигнат рацете на моите бели брези ...

СЕЗОН
Есента е циганка крадлива –
летните усмивки ни ограби,
настани се тайна, парцалива
и постла с мъглите си огради. ...

ТИ СИ...
Изживей любовта, макар виртуална!
Нали тя те крепи на света.
И ако този път е отново фатална,
запомни: бъди горда жена. ...

- Ти чия си? – попита я бабата от пиадестала на изкривената си пейка.
-…Ничия… - тросна се тя и отмина…
Отказа да чуе какво каза възрастната жена след нея. Остана глуха за думите и сляпа за всичко. Беше нечия, докато не разбра, че по природа не принадлежи там където беше някоя за някои. Носеше името ...

Мъжете, които обичах, вече ги няма.
Духовете им обитават само стари сезони.
Животът без тях е епиграма,
от която смехът като мазилка се рони.
Любовите ми са нереални. ...

Послепис:
За онази що не искаше да се събуди.
Няма живот!
Черните планини посивяха.
Какво очакваше ти? ...

62/Раиф, един от нашта група,
най-младото от нас момче,
хормони много бе натрупал
и пола взе да го влече.
В хотела спря едно момиче ...

Искам да легна по гръб в белотата
и да запаля цигара. (Макар да не пуша).
Вътре в мен и без друго дими.
А небето, виолетово, да тече по очите ми.
Да разтапям с дъха си кристалите бели до пара. ...

История, с начало в края
Нямах представа,
какво представлява
светът, в който живях.
Играех на жмичка. ...

Парѝте ако
мироглед са, са безчет
от тях бедѝте...

Сърцето ми плени,
слънце изгря в моите очи.
Душата ми, за теб гори
и на Бог се моли,
да бъдеш ти до мен... ...

Ти и аз
в тишината.
Невидими с очи,
а свързани
сърцата ни. ...

В настоящия век
думичката любов
се изпразни от съдържание.
Има само секс
и интуитивно желание. ...