Отлетяха последните жълти листа
и вятърът засвири в голите клони.
Цветята се скриха на топло в земята.
„Студено е” – тревата отрони.
Небето сърдито се намръщи. ...

В онези дни с теб бяхме неразделни
в игрите, в лудориите дори.
Пораснахме. Останахме си верни
един на друг, приятели добри.
Разпръсна ни животът в две посоки, ...

Попитат ли ме нявга, в края на живота,
какво не съм успяла и не ще забравя,
какво по пътя крив към своята голгота
все още срещам аз, но пак ме наранява –
това навярно ще е любовта голяма, ...

"Не, бе, няма да я увеличим,
тука има робовладелски строй.
Когато стане един лев, ще се съгласим.*
Ти ще живееш бедно, не се безпокой."
------------------------------------------------ ...

По "Тиха песен" - Валери Станков.
Видях от теб постъпки непростими
и чух аз думите ти укорими.
Че ти попари свежите дървета
и ми разби душата на поета. ...

ЕЗИК МОЙ – ВРАГ МОЙ*
Поетът се издрайфа като слон,
в пустиня с кактуси вари ракия.
Той носи копче вместо панталон,
пробива като стъклена бургия. ...

Все се търсим и все се намираме.
А по пътя колко пъти умираме.
И ни драска нещо вечно в душата,
нечие име изписва съдбата.
Няма нужда от много въпроси, ...

Все някой ден ще врътна смело ключа
на този грохнал, сив апартамент.
И в къща с двор, асма и вярно куче –
ще заживея с ризница от лен.
И ръста на тревата ще пресмятам, ...

Като дъгата разноцветна се яви
с коси, като от злато разпилени
и скромността ти бе за пример, но уви,
далеко си, като от друго измерение.
Но с всеки слънчев изгрев се усмихвам, ...

толкоз дълго вървях в тъмнина
но след мен ето идва зората
ще прегърна сковано сърце
а нощта ще остане оттатък
ще ме топлят горещи сълзи ...

Любовта е сега...
Знаеш, че те обичам и ми се усмихваш,
казвам ти го и срамежливо се изчервяваш,
показвам ти го и подскачаш палаво и лудо -
в очите и душата си ти това голямо дете..., ...

Над олиселите нивя
небето сменя сетна кожа,
луната гребен риж развя –
креслив петел, съгледал ножа.
Невъзмутим като дервиш, ...

Не буди ме среде најубавиот сон,
среде благиот акцент на твоите очи,
среде срцето, преморено од силни емоции.
Не буди ме среде најубавиот сон,
во светот на глувите нема музика, ...

Името – вдълбано
в черепната ми кутия.
Буквите – разядени
от ревност и тъга.
Пръстите се запечатаха ...

Какво си ти? Не си ми път,
стрелка за път – не си ми.
Но водиш ме околовръст
беди необясними.
Благодаря ти! Даваш знак ...

Не разбирам днешните хора,
а търся се измежду тях.
Лицето ми подпухнало от умора,
че толкова много търпях.
Търпях на болка и унижения дори, ...

От тялото ми ръфат вълци.
Ще преборя болката житейска
и ще закърпя всичките си рани.
От тялото ми ръфат вълци.
Ще опазя душата си чиста ...

Черни гарвани,
в кръг събрани,
върху угари неизорани
дебнат плячка. За храна.
Гладни, гледат кръвожадно, ...

Дори не си помисляй, за това,
че мога някой ден да се откажа.
Едва ли ще излезеш на глава
с човек за който всеки миг е важен.
И още нещо. Трябваш ми. Сега. ...

През 21 век се превърна в мода това да си добър, съвестен, грижлив и т.н. Всъщност в това няма нищо лошо. Абсолютно. Стига да е искрено. Но как човек е добър като си търси начини да го демонстрира и да има нужда да чуе от околните "О, колко добър човек! Защо никой не е като него?"
Сега ще ви предста ...

Нежелано роден,
на света подарен,
самотен, смутен,
живял сам ден след ден.
Момчето самотно, ...

Сънувах аз
вчера вечерта,
че двама с теб обиколили сме света,
с чаша вино в ръка и на брега
седнали сме и гледаме в безкрайността. ...

Много време мина, откакто спрях да пиша.
Не усещах и не виждах смисъла в това.
Сълзите си под душа скривах,
но не можех писъка в мен да заглуша.
Отново моливът в ръката ми потъва. ...

Загубѝ ме на карти,
проиграй ме на зарове,
на червено поле заложѝ ме,
разплачи ми смеха,
събуди в мен кошмарите, ...

Скъпо пораснало момиче,
Няма да кръстя това ''Писмо до 16-годишното ми Аз'' или ''До 40-годишното ми Аз'', защото искам да го посветя не само на това, което бях, а на настоящия момент и на бъдещето, което стои пред мен с отворени обятия.
Ти беше лъчезарно момиче, което изживяваше едно от най- безгри ...

В
думата
„ЛЮБОВ“
е
всяка ...

Запад, сложи си монокъла и виж...
П. Пенев
Не ме жалете
"господа бизнесмени",
че аз съм протегнал ...

Ако беше пич
Ако беше пич, никога нямаше да ѝ позволиш да се влюби в теб, защото знаеше, че нямаш какво да ѝ предложиш.
Ако беше пич, никога нямаше да бъдеш с нея, защото това е единственият начин да я загубиш завинаги.
Ако беше пич, никога нямаше да ѝ позволиш да затваря вратата след теб изпращайки ...

ТВОЕТО ИМЕ
на майка ми
Не те описах с думи вдъхновени,
не те възпях във паметни слова
как с багри и нюанси пъстроцветни ...

Искам времето да върна
и да спра мига, в който
душа душата пожела,
мига, в които запалихме огъня.
Искам времето да върна назад, ...

С бяла лебедова шия зима вън подхваща танц –
сякаш че кълни магия зад стъклата с леден гланц.
Преспи, снежен пух навява тънък вятър и гълчи,
неугаснала жарава свети в твоите очи.
Ти не си мираж пустинен, аз не съм измислен блян, ...

Полежи си до мен на тревата.
Подари ми още миг безвремие.
Нека се заслушаме в сърцата,
душата да каже: "Добре ми е".
Моля те, нека така да останем – ...

Да мога да хвана в ръце това,
което препълва душата ми.
Да докосна това,
което с поглед не се достига.
Да впрегна тази сила на радостта, ...

И трети ден вече обилно валя,
и всичко отгоре съвсем побеля.
Навсякъде – бяло и в бяло светлѝ,
и няма да чуеш ти зимни петли.
От бяло по-бяло. И чисто. Личи. ...