Пак ноември, ден десети.
Спомени нахлуват мили.
Уж си вдигахме ръцете,
а останахме без сили.
Вярвахме във светлината, ...

Текат ли дните,
а с тях
бавно по бавно,
залязват звездите.
Маски падат, нови се слагат ...

Любовта ни хвана в капан -
още в първия миг!
Завъртя се край нас,
в час избран и омачка -
чувства, страх и съдби. ...

ЦЕНА
Колко ни струва тази Любов?!
Сто гроша ли?! Плащам цената!
Дали ще се случи?! Знае ли Бог...
но мехлем е и цяр за душата. ...

Изгорих всичко зад себе си,
чиста съм от старите грешки,
от старите дрехи,
от старите рани.
А сега накъде?

Calm down little child;
take a breath and look at me:
nothing is impossible!
The first lesson is always difficult.
Step by step, you'll rearn to skate, ...

ТИШИНА
Така съм зажеднал за тишина…
За елски дъх, поля и пойни птички…
Омръзна ми да бутам рамена!
Да се надбягвам, като кон, със всички… ...

Пейте, бурени и тръни,
накрай е ваше време -
вятър бурен да ви брули,
докато душицата ми стене ...
Но тъй безплодни, ...

Не се връщай в Съня ми. Той е тъжна пътека,
дето твоите стъпки все чака
и все още те търси в далечното ехо
на Мечтите, изгубени в мрака...
Не докосвай стиха ми с Леденото Сърце, ...

Нека погледнем през очите на дявола, защото през другите видяхме само страдание!
Нека смисълът на живота се превъплъти в това, в което никой не е вярвал и други да изпитат това, което не са могли, защото не са искали, но сега го потърсиха.
Нека другите изкупят греховете си чрез нашето отмъщение и то ...

"Плъховете имат мускулна памет — дори при пълна слепота, те могат да минат по определен изпитан маршрут, тъй като след няколко минавания оттам, тялото им „запомня” колко крачки да направи напред, колко вляво и колко вдясно, за да достигне до познатата цел” — това ми каза човек, занимаващ се много дъ ...

Когато любовта умре насилена,
някъде в пространството умира една звезда.
Между безкрая и нищото.
Умира, поглъщайки цялата енергия в себе си.
Всички несбъднати мечти, ...

"ЧЕСТИТ ДЕСЕТИ НОЕМВРИ!"
27 ГОДИНИ!
27 години либерално унижаване
на Интелекта,
на Ерудицията ...

От облака бурен откъсна се тя,
за миг се обърна, след туй полетя.
Вятърът силен не я отклони,
мълния внезапна не я притесни.
И сякаш усетил, аз вдигнах очи ...

Тази Есен няма измитане,
но все някога ще приключи.
Ще навее сняг пред вратата ни,
ще залае съседското куче.
Някой ще направи човека, ...

Семейната идилия не потръгна добре. Децата си дойдоха скарани. По-точно Галя беше скарана с всички останали. Не беше трудно човек да се досети за причината, беше хлътнала по Криси и го ревнуваше. Беше се цупила по целия път, след качването на приятелката на Криси и накрая на някаква бензиностанция д ...

всеки ноември си мечтая
как събуждам се във майско утро
от гласа на бодри пъргави врабчета
бързащи да кажат на света
че разцъфнал се е майски сняг ...

кой би казал
ще потъна в мрак вечен,
с липса на апетит ще стана
хищник всеяден:
ще ровя в телата ...

Метаморфози
Вълкът когато
в агнето се влюби
залага всичко на случаен зар.
Той нищо не печели. ...

Глава 1 – Островът
Фериботът приближаваше бавно зеления остров. Чайките като почетен ескорт летяха от двете страни на плавателното средство и с удоволствие улавяха още във въздуха солети или парченца хляб, които им даваха пътниците щедро.
Явно нямаха скрупули относно вредните храни, защото с огромна ...

Eто и най-новата ни песен :)
Вокал и барабани: Zoran Garlick
Китари: Мартин Генчев
Бас китара: Simeon Nikolov
Вокал: Alex Kleckin ...

И ти ли ще ме предадеш, кажи,
щом залезът обагри във червено
върхарите на белите брези?...
Ще бъде тъжно, мрачно и студено...
И ти ли ще вмениш на мен вина, ...

Аз тебе си те нося от дете –
в молитвите, отправени към Бога.
И всяка моя мисъл е летеж,
а сърцето ми – изпълнено със обич.
И някак си ми светиш като сън, ...

Утре, когато се видим,
ще си купя кафе,
само за да попиташ
дали може да го пробваш.
Ще слушам музика на слушалките си, ...

Не виждаш ли?
Честно, не виждаш ли?
...нямаме време
тъй кратко е
миг ...

Заключено - това,
което не бива да бъде видяно
Заровено – онова,
което не бива да бъде желано.
Колкото по-малки криле, ...

Мечтая за моята зима-
онази, с най-белият сняг,
в косите вихрушка да има,
пътека от приказен впряг!
Да грее в огнището огън ...

Боли те теб. Физически боли те.
А мене – не. Виж, нищичко ми няма.
Отнякъде във въздуха разлитат се
снежинки черни. Доближават. Врани,
открили слабо място във сърцето ми, ...

Искам сутрин като ставам да нямам сянка под очите.
Искам вечер кат' си лягам да не мисля за парите.
Искам в даскало кат съм, да не мисля за у нас,
за безкрайните проблеми и идва нов всеки час.
В България роден, искам тука да умра. ...

Лежахме на пода в студената стая.Наоколо беше тъмно като в рог.Не искаше да пуснем лампите.Просто лежахме прегърнати,всеки заслушан в дишането на другия,взирайки се в нищото. Сигурно лежим така от часове,без никой да продума.Страх ме бе да кажа нещо,защото имах усещането,че ако тръгна да говоря, ще ...

Душата ми и старият роял
Роялът и душата ми... във танц
(под звуците на старите клавиши),
изпадат във дълбок мистичен транс,
подобно на въртящите дервиши... ...

Протегни ръце!
Усещаш ли ...
как неритмично бие сърцето ми
и прикритото в очите дихание,
отразява всяко твое вълнение. ...

Вратата се отвори рязко и в кабинета влетя един млад, наскоро завършил обучението си лекар, когото познавах бегло – само заради честите ни разминаванията по болничните коридори и съвместното висене пред машината за кафе. Работеше някъде по горните етажи, дори не знаех името му. Но иначе беше симпатя ...