Старата топола клоните поклаща,
с вятъра немирен, си говори -
славеева песен, влюбена, изящна,
праща към небесните простори.
Във унес потрепват й, нежно листата ...

( на моя брат по душа)
Твоята светлина
е вътре в мен...
като шептящ вик,
като цветен звук ...

Истината е... че те Обичам!

Щастлива розова утрин – една.
Прокрадва се леко, без дъх синева.
И носи в душата си пролетен сняг.
Какво пък, това си е просто мерак.

Умираме ли всъщност...
Смъртта е тайнство.
Елица Ангелова
Умираме ли всъщност или пък
минаваме в невидими предели, ...

Скачаш ли ти, скачам и аз... забрави ли?
Какви лудории с теб сме правили?
Колко време ти отне? Вече спиш ли добре?
Изцяло обърни ми гръб поне!
Да не виждаш как падам на колене. ...

Да, знам, че трябва някак с теб да свикна.
И като част от мен да те приема.
Да заживея с теб, да те обикна,
и да прекръстя с името ти... времето.
И знам, че трябва да се примиря, ...

умишлено налаганото заблуждение
е
прототип
на вероятен бъдещ
лесно приложим ...

Обичай ме, обичай и се радвай.
Нищо, че има и друга любов.
нашето време ще ти напомня
всички радости и щастливи мигове.
Твоята любов е с аромат на люляка. ...

Навярно Господ много ме обича –
не ме оставя дълго да тъжа…
Разбрах, че щастието ми прилича.
Прегърнах тази мисъл! Засиях!
Така, сияеща, съм двойно по-летежна, ...

в предметния свят
си със СВОЯТА ВЯРА
духовно богат

Виждам,
виждам всичко!
Но от разстояние.
И ме е страх да докосна,
да направя признание. ...

Да отлитна и вятъра, да прегърна,
да разперя криле и да обгърна.
С тези две ръце,
да ръкопляскам на сърце.
Прелитам към небесно ято, ...

Мога да съм мъничка прашинка,
дразнеща невиждащи очи,
мога да съм сладичка гадинка,
ухапя ли те... много ще боли.
Мога да съм падаща снежинка, ...

Ако си купиш хляб и картофи,
ти ще си напълниш стомаха.
Но само с музика и нежни строфи
може да бъде пълна тя, душата.
Затова, ако не можеш да пишеш, чети ...

Искам
Искам вечер да заспиваш ти
на рамото ми кротка и щастлива!
И да се будиш с първите лъчи
красива, като горска самодива! ...

Ода за Лом
Благодаря на Мариан, че ме подсети за тая идея...
Родена съм на Дунава, в градчето малко Лом.
Прославен бил с пристанище. За запада врата било.
А кораби минавали във всякакъв сезон, ...

Щом лятото сбогува се със нас
за дълго дните ни ще обеднеят.
Все още под магичната му власт,
до късно ще будуваме на кея.
И жадно ще се взираме напред, ...

По бузата ми тихо днес
една сълза се свлече…
Тя беше моят ням протест
във гняв прикрит, облечен!
Тя беше стон, заглъхнал вик, ...

В зеницата на шепота
Просторът свит е, точица в безкрая.
Животът се изнизва, сякаш пясък...
Дали била съм тук, понякога не зная.
Мъгла. И зад мъглата – нищо ясно. ...

Великото завръщане е в ход.
Отново път, дълъг път ни чака,
за да намерим своето прозрение.
Велик възврат
към мисълта и делото! ...

Personal Jesus.
Опитах се да те затворя –
да нямаш въздух. Да те задуша.
Да дишаш само моя –
но малко, тъй, едва-едва.. ...

На тебе посвещавах стих след стих!
Сега живееш в стиховете бели –
в мастилен свят, магически, но тих,
попиващ чувства с устни зажаднели!
Не чуваш ли – навън дъждът вали ...

Случвало ли ви се е да прочетете нещо, което ви очарова дотолкова, че си казвате: “Сякаш аз съм го писал”. И страшно да ви се приисква да го прочетете отново. Но когато го направите след известно време, с учудване да откриете, че смисълът не е бил този? Или поне думите, които сте си мислели, че сте ...

обѝчай - това
преизпълва със святост
безкрай и всемир

Не се опитвай! Няма смисъл.
Не пускай ледените пипала!
Гореща съм и силна мисъл
ще впрегна смело… да ги разтопя.
Сърцето май ти е студено? ...

Земята спинка непробудно,
със снежна пеленка повита,
ала кокиче мило, чудно
изправя се и звънко пита:
„Нали си, зимичко, към края, ...

(монолог от отделението)
Любовна драма изживявах, значи,
и спешно се нуждаех от слушател!
Ей тъй, болежките си да изплача,
да ми олекне малко на душата! ...

Лицемери сме в живота ни забързан,
трупаме си капитали и имоти,
колко кратък е живота ни единствен
и отминаваме хуманното с премрежени от безразличие очи.
Лицемери сме, дори сме мизантропи, ...

И ето, пак удари тиха полунощ,
звезден прах усетих над насълзени си очи.
И ето, пак потънах в сладък, тих разкош,
загърбих всяка болка, оставих се на нежните мечти...
В миг изникна образът любим, ...

Къде ли си днес ти мое вълшебство?
Къде ли се скиташ в тоз делничен ден?
Всяка мисъл към теб ме отвежда,
искрица копнежност ти си за мен.
Къде ли си днес – любов безметежна? ...

Те имат най-различни имена.
Разпръскват се по белите ми листи.
Приличат си по свойта тишина.
По чувствата... И всичките им липси.
Вечерните ми съ́лзи са жени. ...