Като надгробни камъни приличат
домовете ни погледнати от горе!
Дали е просто някаква случайност!?
Или е истина, реалност?
Чужденци във собствена държава... ...

„Мрачен чар”
Глава първа
„Началото”
В края на юли вечерите бяха прекрасни. Обсипаното със звезди небе, проблясваше като магическо наметало. Чистият въздух довян от морския бриз, изпълваше дробовете с живителна сила. Беше три през нощта и нямаше никакъв трафик по околовръстното шосе. Само песните на ...

Не е въпрос на чест – да оцелеeш,
в оцеляването няма чест.
Въпрос на смазка – да живееш,
приел инстинкта за прогрес.
Омазняването – неизбежно, ...

Тя препече филийките, останали от вчера, и извади от хладилника малко парче сирене и два домата. Не беше много, но вечерята, така или иначе, не я интересуваше особено. Цял ден сред монотонните звуци в задушната зала на текстилната фабрика беше очаквала часа, когато ще се прибере в малката си таванск ...

Есен е.
В пъстър листопад
танцуват есенни листа
и носят се с тъга.
Есен е. ...

Ще почукаш на вратата... ще отворя,
и кичура немирен ще отметна,
ще се разплача... няма да говоря,
по детски на вратà ти ще се метна.
Ще ме прегърнеш нежно, ще целунеш, ...

Само мой си...
Мое е
твоето сърце.
Мои са
твоите сънища. ...

Истината – премълчавана, интерпретирана, различна за всеки от нас... дължина на текста не по-голяма от две страници с шрифт Times New Roman, размер 12…
Нима истината може да се побере на две страници? Кое е истина? Чия е? Моя? Твоята?
Истина или лъжа? Лъжата е ясна – съзнателно изричаш невярно твърд ...

Цветница е!
Цветята пъпките разтварят,
светът с надеждата ликува,
усмивката стени събаря,
радостта с цветя пирува! ...

Не препускай време, не препускай,
по кални пътища и друми,
още имаме какво да вземем,
седни - да поговорим ний със тебе.
Стремглаво ти препускаше, забързано, ...

Искахте ме паднал
ето ме...
искахте ме смирен, отчаян..
ето ме...
искахте ме беден ...

Пленихме слънцето и то
запали бедната ни стая.
Не мислех още за гнездо,
но бях щастлива да мечтая.
Едно смокиново листо ...

Осигурената жена
Осигурената жена, уви, за много най-важно е това,
да е спокойна, откъде да намери пари сега.
За жалост много използват за това Любовта,
за сметка нейна, за да спечели от това. ...

Какъв бе Той, Иисус? – Пророк, Месия,
небесен лъч, дошъл
от някакъв далечен свят
една съдба определена или орисия.
А ярката звезда гореше ...

Чувствам се в капана на живота.
Чувствам се в затвор, в нищета.
И как да изляза не зная аз, но зная
ще изляза все някога...
Да изляза от дупката, в която ...

Моя Вселена и мой Блян,
оставаш ти завинаги любима
ти си ми Слънцето и Луната
аз съм Марс и съм твоя соната.
Моя галактика необятно-безбрежна, ...

Когато в черна вечер ставам лош,
когато се разкъсвам от въпроси,
започвам да се питам посред нощ:
Коя си ти? Какво си ти? Защо си?
А ти си моя радост и вина, ...

Душата на човека е
Като един лабиринт.
Все се лута и се мъчи
Да излезе свободен от
Собствената си къщурка. ...

Генка Богданова
Нощта притвори сънните ресници
и в облаците пухкави се скри.
Угаснаха в небесните зеници –
последните бледнеещи искри. ...

Не беше много мило,
когато ми затваряше,
Телефонът безмълвен беше.
Не беше много мило,
когато ме забравяше, ...

X ЗА МОЙТЕ СТИХОВЕ НАКРАЯ
145/Със писането ми накрая,
аз искам да ви осветля,
с това което и днес правя...
На Музата да дам цветя! ...

Намерих си ъгълче, скрито в душата,
покрито и носещо стари следи.
Изглеждаше някак си много познато –
удобно, уютно… тук била съм преди.
Сред тези стени от любов изтъкани, ...

Вероятно е твърде себична
нуждата наистина да я опозная.
Всеки ден тя е с нещичко по-различна,
но с какво точно? Дяволът знае!
Той е приятел на моите изкушения. ...

... спи ли злото под камък... неубедимо неверие...
Живея в гласа на тая сънна черница.
С тихи пръсти събирам сянка наронена.
Лепне поквара по мен на зла дяволица.
Дворът – кръгъл, а дуварът е с корен... ...

Лутам се в моите питания,
изгубих ли те с моите разбирания.
Нощем очи не затварям
и на себе си отговарям.
Късно ли е да съм с теб, ...

Облаци – ято от бели хамаци
няколко слънчеви лъча люлеят.
Пролетно, толкова бяло от краски
клоните вишневи звънко се смеят.
Две теменуги с лалета говорят. ...

За Цветница
И пак е твоя празник днеска.
Не съм аз мигнал от нощеска,
за да го чакам този ден,
защото празник е за мен. ...

Как бързо отлитат дните и се губят.
и остават неповторими нежни думи.
Как неусетно изписват историята на
една любов или едно приятелство е
достигнало последното стъпало на ...

Извиваха се турски маанета,
народът се тресеше във кючек.
Наивните си пишеха куплети
с носталгия по миналия век.
Лудите лудуваха конкретно, ...

В заник тих
на лятна нощ,
до мен ти приседни.
В този свят
на скръб, тъги ...

На Светла Табакова
Тя с краката си боси препъва
на мъжете очите лукави
и подобно балканска пъстърва
на душите им в бързея плава. ...

Ти си...
Ти не си родена за любов!
Ти си болка, обич, разкаяние!
Чакано несбъднато желание!
Стон във мрака! Вечен Благослов! ...

Пролет е.
Небето отново пуска сълза.
Сезон на влюбените,
а някой страда за любовта.
Измива тъгата на дните ...