в памет на Пламен Ставрев
Боже мой, боже мой!
Все още тя е оцеляла!
Със силата на звезден прибой
иде любовта ми бяла! ...

Преместваме чертата между нас,
обграждаме се с лимит на докосване.
Да бъде близо някой ни е страх.
Не искаме да чуваме въпросите,
които си задаваме и ние, ...

Аз търсих, търсих
свойта Афродита,
сред грохота
на разбеснели се вълни!
Едва ли ще остане ...

в среда зловеща
поглед към небесна вис
за БОГ подсеща

Струната трепти,
звуци разпилява,
политат и се губят
в безкрайния ефир,
вятър ги поема, ...

Тиха нощ...
В стаята пее щурче.
Босо по пода, плахо пристъпва дете.
В прозореца наднича снежинка.
Танцува с вятър, навън, сухо листо. ...

ЗА ХВЪРЧИЛАТА
Пускам хвърчила на вятъра
и чакам да ги прочетеш.
Смяла съм се и съм плакала.
От това е хванал скреж. ...

Изпих си последната глътка кафе
и... си сложих палтото.
Излязох навън...
и си хвърлих обувките
Тръгнах... ...

Потапям се в деня,
в един от дните.
От незапомнени времена,
пропилените.
Долу е тъмно, ...

- Тина, спиш ли?
- Уф…
-Чуваш ли как сърцето ми бие за теб?
- Да бе…
- Помниш ли когато се срещнахме за първи път? ...

КОГАТО
Когато лудо се любим.
Когато до мене заспиш.
И сутрин, когато се будим,
дори на трева да лежиш. ...

Когато си единствена жена
и мъж в сърцето си те носи,
не се страхувай ти от тишина,
не се измъчвай от въпроси...
Пред тебе мълчаливо той ще спре ...

На Д.Д.
От детството си спомням много неща
но едно тях ме беляза за вечността,
разходките под звездите и лъчите край реката,
придружена от вятъра и дъжда му.

Отново е вечер. Онази късна вечер,
в която мисля за теб. Още помня аромата ти.
Ах този аромат, тези черни като маслини очи.
Не са се променили,нали?
Нека си останат същите черни очи, ...

НАДЕЖДА
Стоя до прозореца.
Гледам звездите.
Знам, същото правиш и ти.
Очите ни светят, ...

и приема всичко
толкова лично,
като че ли засяга
неговата вселена.
ала светът е голям, ...

Фройд и аз. Моите стожери – его, суперего, сънищата и то.
Сребристо излъчване, облечена в лилаво.
Явява ми се в съня. Идва, когато съм над пропастта.
Търся Я за равновесие, моите две любими жени на света.
Мама и Тя. Запознах се с мама от фото. Не познавам ласката ѝ. ...

Дори най-смелите отричат
дълго пазена мечта.
И най-смелите се свличат
в нозете грозни на страха.
Дори най-смелите осъмват ...

дълбоко в себе си зная
че след време
двамата с теб
ще бъдем съзвездие
и други като нас ...

Колко много ми струва,
че съм влюбена в теб,
зная, адът ликува,
мой измислени Феб.
Щом те видя подскача ...

Мексико. Пет след обед.
Протяжно е.
Като в уестърн.
Дълъг следобед без карай.
Няма утре. Днес си обран ...

Спомен
Помня, помня ги житата
и аления мак сред тях.
То беше знойно, знойно лято,
когато сините метличини цъфтят. ...

Примамиха го градски светлини,
бе слушал колко е красиво!
Представяше си сбъднати мечти -
далеч от бедност! Бъдеще щастливо!
Но вместо радост, трупаше беди ...

Има много болка в сърцето....
Има сълзи, в моите очи,
които са причинени от много
болка и мъки...
Има много скрита болка в ...

> ∞
>
>
>
> -Заповядай – мама сложи пред мен пълна чиния руло „Стефани” с картофено пюре и седна, като сгъваше салфетката. ...

В бяла стая спи тишината,
спят и спомените в прах.
А вънка броди тъмнината
ухаеща на смола и страх...
Докосвам аз огледалото, ...

Помолих вятъра
за време,
яхнал на върховете
гръдта.
Попитах крилото ...

НОВИТЕ ВАРВАРИ
Тиха стая. Син екран на стар телевизор. Освен мигащата светлина от екрана му няма друго осветление. Новини. Тревожният глас на новинаря съобщава за инцидент в германски град. На мъждукащият екран млад нехранимайко рита младо момиче в гърба и тя пада по стръмни стълби. Гласът съобщава, ...

Ежедневие
Кой си ти? Какъв си? От къде си?
Влезе трайно в малкия ми свят.
И любов и ревност ми донесе.
Разгадах те. А оставаш непознат. ...

Реших да отида на зъболекар при един мой съученик. Той остана да си живее в хубавия ни роден град, а аз, понеже бях амбициозен и самомнителен, се преместих в столицата. В столицата има много талантливи и умни хора със способности, от които може да се учиш. Тогава не знаех, че в столицата има също то ...

Кафява равнина и оранжево-червено изгряващо слънце. Съзерцавам небето, докато пътувам и мисля за съществуването и същността. Той също е минавал от този път! Мога ли да се докосна до чувствата, които е изпитал тогава? Мога ли да почерпя от неговото вдъхновение? Мога ли да бъда Дулсинея? Все пак слънц ...

Скитници
Аз:
Разходѝ се по мен,
по безлунна пътека,
запалѝ ми луна, ...

Зимата ни опрощава греховете
с безмилостните ветрове,
когато сняг в косите ни засвети
и бащин глас в съня зове.
Тогава нощите са тъй безкрайни, ...

Игра ли поиска?
Тогава нека играем –
на каквото си имаме
и каквото желаем.
Затвори тез очи, ...