Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Празното купе
Отвън прелитаха тъмните си ...
Празнота
като пълзяща и студената змия,
обгръща тялото горещо,
побиват тръпки, ледина.
А сърцето и душата тръпнат, ...
Крила
Съблякох пред тебе душата си, вместо топлина получих шамар, ...
На седми етаж
- Отвори прозореца, ще се издушим тука! – инструктира го с приповдигнат глас шефът. Той обичаше да дава инструкции, дори когато нямаше нужда или когато представляваха указания за изпълнение ...
Оправдани престъпления 2х05 (Финал)
Осъден на 30 години затвор
Гледах през прозореца от задната седалка на полицейската кола. Ръцете ми стояха в скута, заключени с белезници. Дрехите ми бяха окървавени, изцапани с кал. От лицето ми още се стичаха капките кръв, останали по кожата след като отнех живота на своята жертва. Всеки мо ...
Шестгодишен първолак
мъкне чантата голяма
шестгодишен първолак,
хванат за ръка на мама!
Смешно им е на децата, ...
В разцвет
ред в разцвет е и войнѝ
са плодовете
Ще те търся - (Ристо Jачев, Република Македониja)
(превод от македонски)
Ако не те срещна
във фалшивата градина на този свят,
в някои кристални води като бадемов цвят ...
Бодлива cлънчогледка
мъничко и закачливо,
слънчево, игриво.
Всички много ми се радват,
Слънчогледка ме наричат. ...
Над белия лист
не знам с какво съм зареден
Дори от себе си, не крия –
че нещо вътре, става с мен!
Измъчва ме едно горене. ...
Есенно видение
Косите ти са първите лъчи
на сънно утро в есенна мъгла.
Очите ти са ангелски очи,
блестящи кат' елмазени стъкла. ...
Есен 7
над самотния град.
И чезне сетна мощ
сред есенния листопад.
Вятър клон люлее ...
Нищо и Всичко
потънала във мрака на своята душа.
И искам да намеря своята жарава,
и под нейна власт да изгоря света.
Искам да намеря своя път, ...
Без любовта...
"Без любовта - всичко е нищо"
Без любовта музиката няма
това деликатно ухание,
няма слух, няма дъх, ...
Майчини сълзи
съзирам нови в теб черти,
пораснал ли си или пък съм сляпа
момчето да открия отпреди.
Погледът обърнат към дълбокото, ...
Празнината ми... започна да се изпълва...
и пред мен в залеза почива си хоризонта...
Ръмженето на този стол, нарушава мълчанието
и нежен бриз по клоните на дърветата,
връща ме към живота, който ми е по съдба... ...
Сега
Дори заради себе си не искам.
Тъгата ми е разорана нива
и аз засявам писък подир писък.
А на страстта избола съм очите. ...