Слепци съветват ме за моята посока,
глухи, във шума ме ориентират...
Хора, стигнали до тук със лодка,
ми говорят, че реката е дълбока
и в съмнението ми, със смут се взират. ...

Беше един от онези обикновени дни, в които всичко е планирано. Срещата на ъгъла до стария блок, любимото кафе придружено с тежка цигара и влизането в неговата стая. Цялото пространство беше запълнено с тишина, а там имаше двама души на едно легло, които бяха едновременно толкова близо и толкова дале ...

Всички изгреви морски
се сливат в едно.
И остава пясък в обувката,
от гларус перо...
От всички залези морски ...

Не е ясно дали талантът му беше наследствен. Аз мисля, че той просто се появи отнякъде, освен това до двадесетата си година той все се опитваше, но не можеше да нарисува нищо. Тук е редно да се уточни, че беше висок младеж с бистри сини очи, оранжева вечно наелектризирана коса и гъсти вежди. Казваше ...

Казва горделиво Надка:
"Мама вече е канадка!"
Гордо отговаря Зойка:
"А пък мама - французойка!"
Не остава по-назад Илия: ...

Защо да те помня, кажи ми?
Защо да се губя в сълзи?
Жигосах се с твоето име
дълбоко в душата... с игли.
И търкам, до кръв и до кости, ...

Предвидимият хаос очаква
своя миг на покой.
Виж, и той като нас се надява
да векува, но с кой?
Аз съм твърде разумна- ...

Сърбия)
МОСТОВЕ ОТ МОИТЕ ЦВЕТНИ РОКЛИ
(Превод от сръбски)
Максима Фиат, от една госпожица (с подкрепата на леля си)
Бъди вятърна играчка и пиян от червения плод, ...

...Любовна прегръдка...
Прегърни ме с дъха на тази въздишка,
да задържим розата между устните ни
и да почувстваме влажността на венчилистчета и
в целувката ни, създаваща безкрайността ...

Преди много години /неизвестни за мен/,
легенда разказва за мома и ерген,
що любов са таили във горещи сърца,
с имена си дарили по една планина.
Та... живяло момиче, красиво то било, ...

Отекват сигнали под купола цветен,
поставящи ново начало,
и в този миг – светъл, но тъй мимолетен –
сред цирка е времето спряло.
Забавен и весел, добрият палячо ...

Вечер една, трапеза и кърваво вино
събра ни приятели стари да нищим
злободневните теми и други дилеми
свободния палав дух да отприщим.
(Ха, наздраве, дружино!) ...

Наука, машини и космос,
коли, електронен прогрес,
бързи роботи с ловкост,
заменят хората днес.
Романтиката била е в моторите... ...

Нуждая се от твоята любов!
Кажи ми как да я намеря!
Дали дълбоко нейде си я скрила
във скрина със болките стари?
Там някъде сгушена, ...

Разговор със себе си
Когато море и небе притихнали в синя целувка очакват зората
и бликащи сълзи се любят дивно с вятъра,
знам, няма Рай, не го и търся...
Там има миг, когато си част от Нещо. ...

Предана и свята
Най-милите ни думи са изречени.
Най-нежните ни ласки изживяни.
Нима мечтите вече са обречени
и пътищата с обич извървяни? ...

Душата ти е скрита зад завеса,
болката на пориви струи.
Каква да бъде външната намеса,
та моята любов да те плени?
От разума, дано да изтрезнееш, ...

За шампион готвен от малък,
когато хапвал е с мас залък,
Бойко Роналдо замени
и французите вкамени -
тигърът гол вкара, ...

Лято е, става ми любовно,
в сол и пясък са краката,
слънцето ме милва тъй гальовно,
нежно сливам се с росата.

Във образните попадения
да виждаш всяка красота.
Затуй чети стихотворения
на поетична висота.
Във поетичните владения ...

"Не тъгувам, но не ми е и щастливо"
Не тъгувам, неееее, не е така,
не ме разбирайте погрешно,
то няма да прокопсам, знам,
може би… дори и в любовта. ...

Благодаря, Burns.
Ти си цял самота,
светът се свива до миг,
трепетен вик, сияйно щастие...
Докато сезони се сменят, аз тихо говоря, ...

По средата на нощта
си мисля за теб,
в началото и в края,
мисля за устните ти,
за очите ти, ...

Не те видях, прости..
Не-вярата в свойто тежко було ме зави.
Не те чух дори когато плачеше,
дори и забравен, пак ме влачеше.
Тогава по пътя земен, ...

Погалена с полъха
на самотата,
вехнеше розата
в сенките,
зад стените на гордостта. ...

НИЗХОДЯЩА ХРОМАТИКА
Р.Чакърова
От десет - останаха девет
съвсем оголели химери.
До осмия стълб към небето ...

В бетонен свят с стоманени основи,
с изтъркани фасади и студен паваж,
Доброто се опитва да проходи,
изгубило отдавна своя страж.
Там някъде, зад телени огради, ...

Къде отиваш, малко човече?
Защо си заминаваш?
Спри да се отдалечаваш!
Зверовете ли те уплашиха?
Студена е нощта... ...

Изпепели се бурята
от собствените си светкавици.
Едно разцепено дърво
презрително стърчи.
И всичко тръгва си по старому. ...

Мисля те и се изпълвам
с неземно ярка светлина,
блестя, блестя и плувам
сред струните на душевната ти арфа.
Свиря нежна мелодия, ...

Пустош... Дърветата, някога тежки от плод, сега са сухи и вкочанени, а голите им клонки се мятат във въздуха, подобно на костеливите ръце на старица, просеща милостиня. Земята, преди осеяна с треви и цветя, копнее за дъжд, твърда и напукана като омърлушено гардже, чакащо майчината милувка.
Мъка... К ...

Ние властваме,
властваме над животни и растения.
Технологии развиваме ние.
Но отвъд седем слънца,
можем да видим нещо повече от това, ...

Разбрах какво е да бягаш от живота.
Да се криеш в измислен и красив свят.
И там да отхвърляш онова със охота,
което истинския оцветява в тъмен цвят.
Разбрах какво е да избягваш проблемите, ...

...Да почувствам...
Да почувствам...
Да почувствам, че ръцете ти са моите милувки,
че сънят ти е моята мечта, реалност,
че погледът ти едновременно е моята смърт и живот, ...

Зад сивата стена на времето ще ме очакваш,
по-истинска от образа пребъдващ в мен сега.
В корали-мигове коси си вплела, сякаш
задържаш в мрежата им вечната тъга...
Танцуват, падайки, невинните снежинки - ...

днес съм си омотала душата
на интернета във преждата
стига ми е студувала
днес съм си изпрала надеждата
и несигурността ми ...

Времето дори да ме накаже
пак ще си открадна надежда.
То не може да ме откаже
към небето да поглеждам.
Ще те търся често във него. ...

Loud and clear We Said
That all sentences reset
the Mind's ability to rest,
but we changed the set...
Now we're independent ...