Днес срещнах аз един човек.
Не беше млад, почти на век.
Пламък имаше в очите
усмихваше се сякаш на звездите.
Пристъпи с бавна крачка той към мен, ...

В НАЧАЛОТО
- Аби? Ставай време е за училище. – събудих се от целувката на мама.
- Още 5 минути, мамо...!
- Хайде, мила. – издърпа ме от леглото.
Бях вече на крак, когато големия ми брат - Джош, влезе в стаята ми. Беше облечен с широката си сива тениска с латински надпис и широки дънки. Косата му беш ...

Обещах ти, знам да те дочакам.
Обещах ти, че само двама ще заживеем в нашия вълшебен замък.
Там, където господарка е любовта,
а място за сълзи и болка- няма.
Обещах ти, че дори когато ми е най- самотно и трудно ще стисна зъби и ще те чакам. ...

Все още криволича без посока:
сам-сама със своите сълзи.
Те бяха прави: аз съм неспособна
да изпълня техните мечти.
Искаха да бъда просто шепот- ...

Как да го кажа на птиците,
кацнали смело по жиците:
искам със вас да летя!
Как да го кажа на пламъка
който се вдига над камъка: ...

По ръбестите плочки , утринта,
все още неразбудено, пристъпва.
Кафе отпива с вкус на суета,
мъглата от клепачите отстъпва.
Събудени, прозорците блестят – ...

Сив денят е,сива е нощта,
цветовете няма ги, дори от сивата дъга.
Сив копнеж, в сива пустота,
душата сива шепне сивата мелодия.
Сив животът е, сив е и блянът, ...

Там където бях щастлив
и щастието беше реалност.
Там където нямаше тъга
и между приятелите имаше лоялност!
Бих оставил всичко днес, ...

Аз мога да мълча, да плача, да тъгувам,
да съм сълза, гореща като огън,
да съм вулкан от изпепеляващ спомен
и тъжна ария от музика и чувства.
Аз мога да съм приказно красива, ...

Смяната свършваше доста късно, а аз още не бях свикнал да се прибирам до вкъщи по тъмно. Тази нова работа не ми допадаше, но след като ме пуснаха от полицията нямах избор освен да я приема. Иначе банката щеше да ми вземе дома и оставах на улицата. Последните дни ми се налагаше да ходя пеша, защото б ...

Ще строим нови лагери -
за подслон на мигранти...
Да, защото сме благи.
И свободна - земята ни...
Съхнем - роби покорни. ...

Когато всичко сторено е от любов.
а се окаже, толкова ненужно.
Когато се събличаш и оставаш Зов,
а вятърът не духа вече южно -
свиваш се, като в шушулка семе - ...

Синее се морето отдалеч.
Слънчев лъч сече го с меч.
Люлее се яхта на кея
Видях те. Беше с нея.
Не крия, заболя ме сърцето! ...

Оставаше по-малко от час до края на работния ден и двамата детективи се опитваха да убият минутите с планове за предстоящите почивни дни. Бюрата бяха прилежно подредени, докладите написани, само чакаха момента за предаване. Унесени в сладки приказки, дори не забелязаха влизането на патоанатома, докт ...

Днес прегърнах тишината
ей тъй неволно и безшумно,
облог подписах със тъгата
да приемам болката разумно.
Когато тя ме навестява, ...

Целия Януари та чак до средата на Февруари имаше сняг. По тази причина не можахме да направим нищо около мероприятието – Засаждане на клон. Малко след осми Март студът доста намалява. Земята се поотпусна. Седмица по-късно решихме с моя Христо да се отбием при бай Курти. Че най-накрая да се включа в ...

Чифт очи ще те пронижат,
отляво, в памучно мекото на твоята душа,
в прозрачността на тълпата ще те намират,
безгласно тихо с острие-чувството за вина,
бездушността ти те безжалостно раздират, ...

Няколко години вече не съм сядал да пиша. Не защото не ми остава време, а защото не съм имал нужда . Все още си спомням всичко, което беше когато бях дете. Вече все по-малка част от мен обаче има времето за това, на преден план минаха образование, кариера и битка с живота за това което сме искали да ...

Photograph
Loving can hurt
Loving can hurt sometimes
But it's the only thing that I know
When it gets hard ...

Ще те чакам, любов моя...откриваш ме, намирам те...
...когато се обича няма го времето
и това не е краят на историята ни, тя няма край
Съдбата дори не може да ни раздели, тя ни събира
само с един поглед в душата, сърцето... ...

Във залива на октоподите е тихо.
Две котки точат жално нокти,
а лунната пътека е гръбнак на риба...
Ще си говорим тихичко -
да не смутим морето! ...

Ти,
който се сещаш за мен
и ми пишеш в късната нощ,
след поредната блага ракия,
би ли направил за двама кафе, ...

Прибирам се леко подпийнал снощи,
гледам, в леглото легнала друга!
,,Давай, люби ме...и още...и още...!"
Кога се събудих- моЙта съпруга!
Стана ми нервно, запалих цигара ...

To watch you fade
was the worst,
that I've been ever forced.
When gone away
it broke my soul, ...

Потръпва тялото ти
в моите ръце.
Завива ми се свят
от нежността ти.
Тишината усилва чувството. ...

ДЯДО МИЛЬО
Дядо Мильо беше голям, як, мустакат, добродушен, мълчалив старец. Зимно време ходеше с кафяви шаячени потури, стегнати с червен вълнен пояс, кожух от агнешки кожи, на главата — черен астраганен калпак. Напролет обуваше зелените брезентови потури, запасани с бял памучен пояс, на раменете — ...

Докосни ме! Седма струна на китара.
Недоловим за сетивата звук.
Освен за твоите. Защото имаш дара
да ме познаваш както никой друг.
Луната рони диамантени акорди ...

Всеки ден прекарваме с часове във Фейсбук, сякаш сме заченати и закърмени със социалната мрежа. Ако имахме Фейсбук още от утробата, какви ли щяха да са ни профилите, статусите, коментарите и снимките? Може би такива...
Профилна снимка на плод в първа седмица с коментар: "Аз съм онази малка точка в ъ ...

По-високо от Луната ще застана
да виждам бездната сама
и равновесно на везните ще остана
в баланса щастие - тъга.
Но неразбрана е дилемата, ...

Не се държиш за никъде.
Ръцете ти изпускат
сигурното,
а полетиш ли - падаш
в празното на душата. ...

> ∞
>
>
>
> От смъртта на Велвет бяха минали няколко години, а сестра ми ставаше все по-красива. Това бе Ориста – безсмъртието, предизвикано от загубата на любимия й, я разхубавяваше до болка за нейно наказание и за наказание на всички около нея. ...

Всеки ден я поливам,
а тя расте ли, расте.
И с нея катеря се горе,
после бавно протягам ръце.
Родена със нея, чудя се аз, ...

Облаците слизат ниско над главите.
Вятърът се спуска долу във тревите.
Слънцето изчезна и не гледа тук,
щото на земята климата е друг.
Цепи се небето- цяло се раздира. ...

Аз още вярвам в нежни приказки
и още съм в магията на любовта им.
Какво от туй, че съм била отравяна
с хиляди отровни ябълки!
Какво от туй, че на клада съм изгаряна, ...

На разсъмване, когато ме докосваш,
с цялата любов на път изминат,
от потайното до раждащия ден,
на разсъмване душите се събличат
със въпроси, под възглавницата скрити; ...

август 2015 Румяна Славова
Дълбай в сърцето ми без жал;
ками забивай надълбоко;
в прахта го ритай и тъпчи;
любовта убивай равнодушно... ...