На дъщеря ми
Като жилав корен,
жилав корен
избрана си –
да бъдеш... ...

Уморена съм. Нося тъга.
Всички пътища водят до никъде.
По инерция, с бледа ръка
пиша думи подобни на тикове.
Имат пулс пригоден за разстрел, ...

ЧАСТ ВТОРА
Древни и съвременни начини за ограбване и власт над народа.
Хляб и зрелища – това е бил начина за управляване на народа в Римската империя във времето на нейния залез. Големите завоевателни войни и подвизите на железните римляни са в миналото. Съсредоточена върху политическите средства и ...

Искрицата горяща в твоя поглед
прескочи в мен и ме гори,
лъч спонтанна лъчезарност
зарежда чуствата ми с добрина.
Прескачат игривите звездици, ...

ДЕНЯТ, НАЙ- СКРЪБЕН И ВЕЛИК ОТ КАЛЕНДАРА,
Е ТОЗИ, КОЙТО ОСКВЕРНИ И ВЕЛИЧА
ИСТОРИЯТА НАША ТОЛКОЗ СТАРА
НА ЧИСТИЯ И СВЯТ АПОСТОЛ СЪС СМЪРТТА
1837- 1873! Тъй кратък отрязък от време! И толкова много история! ...

След работа си лягам, за да стана,
отново пак на работа да ида.
В мозъка ми, даже въшки няма,
започна да се пълни само с гниди.
Зациклен съм в машината Европа. ...

Тази криза на Късната пролет
ще я вкара в големи разноски,
рови нета за чартърен полет,
търси кредит – ще връща на вноски.
Вече знае – веднъж се живее, ...

В студени дни
като тези,
някои имат
н я к о г о .
Някого, с когото ...

...и чучулига съм,
и сова през нощта.
Пристигат думи,
причудливи гости.
Потропват на вратата, ...

Тъмен облак увисна
над земята, небето
тъжно заплака.
Стоях си във вкъщи
и гледах през прозореца, ...

Оковите на старите ми грешки избледняват,
а аз все по-смирена ставам.
Все по-близо до свободата съм
и като птиченце се радвам.
Онази, тихата, смирена радост се оказа истинската, ...

Генка Богданова
Елате във дома ми с мир и с цвете,
а не с кинжали в пазви скрити!
Ще ви чакам с хляб и сол в ръцете,
ще отключа аз пред вас вратите. ...

Влез във църквата тихо, смирено,
потърси с поглед твоя светия,
разкажи му без думи за мен,
нека болката стане магия.
Остави да говорят очите ...

Дълбоко в нас на топло се е свила,
дълбае ни душите като дървояд.
Сърцата за любов е вкаменила,
от всякъде ни дебне гладен лешояд.
Замрели! Не можем се отърси, ...

Сърцето ми, казваш?!
Нееее, няма да ти го дам!
Такова, корозирало от неупотреба.
Захвърляха го в тревата,
валяха го дъждове, ...

Дядо Петър седеше пред портата на малкото трикрако столче и пушеше лулата си. Малко хора останаха като него- кротък, смирен, рядко се препираше с някого, никога не разнасяше клюки, гледа все добро да направи, да угоди. Както се казва на мравката път правеше. Всички го познаваха като скромен и честен ...

Загубих същността си.
Превих се. Огънах се.
Смирена вече ходя.
В неистинския нов свят се уча да проходя.
Неистински нов свят?! ...

Несъвършенствата придават красота
на иначе възвишената цялост,
усещането – път към вечността
през устните на сладката съблазън.
„Кой е любимият ми цвят?“ ...

ПРЕДИЗВИКАНО
Обидиха ме.
Мислеха -
ще клекна.
Ще закрещя - ...

Вечерта над бетонния перваз
замрежва моя прозорец.
В стъклото гледам себе си аз
с притихваща в душата умора.
Що за вечер е таз дрезгавина? ...

Искам да отида до Луната
с мой частен самолет,
да се устроя с жената
и да не бъда вече сиромах проклет.
Искам там да заживея, ...

Ще можеш ли дъха да си сдържиш,
докато с клепки по гърдите ти танцувам,
ще можеш ли до край да продължиш,
когато със език по тялото рисувам?
Ще можеш ли с единствено дихание, ...

За вътрешна хармония
нужни са капчици сън.
Надделей над алтруизма –
в огледалото го има и твоят образ...
Скромните погледи ...

Когато... не си до мен,
аз чувам
твоя вик в сърцето ти.
И в песента на вятъра
долавям всеки шепот, ...

Сенките ги пратив на спиење
во дијалог со небото не спомнав ништо
без тебе и со тебе не сум совршена
во мојот видокруг светот станува огромен
а човековата душа расте без ограничувања ...

Затаила трепетни надежди,
аз пристъпвам към кантара плаха.
Идва лято - старите одежди
май отново страшно отесняха.
Лекичко повдигам се на пръсти - ...

Тази вечер строших си цигулката,
че не исках на нея да свиря -
изпълзях запленен от светулките
и лъчите им тръгнах да диря.
Те свободно хвърчаха над храстите, ...

Всичко изглежда много по-хубаво
всеки път, когато очите си затворя,
и в тъмното те видя отново
и почувствам уханието ти.
Мечтая будна лицето ти, ...

Къде отива моят хубав свят
и кой си ти, подлецо, да ми казваш,
че всичко тук е бизнес и пари
и нищо лично,
щом ме задушаваш? ...

Душата ми, оглозгана до кости,
или поне това, което е останало от нея,
отдавна е затворена за гости.
И в нея обич вече не вирее.
Безпочвени са всякакви старания, ...

... а облаците
се обаждат
кресливо
светкавично
гръмовито ...

Зимни криле
крехки като
пеперуди от лед....
Чупят се, не могат да летят-
без нежност.... ...

Страхът е бариера, дори капан за тези, които му останат подвластни.
Ще ви разкажа две преплитащи се истории, в които той е главен персонаж, но няма да е съвсем злия герой.
Сега ще ви представя Виктор.
Днес вече ще я заговоря, знам, че го казвам от две седмици подред и не го правя, но усещам, че днес ...

В тирето между две години
се сбира цял един живот.
Във него са мечтите сини,
горчивия и сладък плод.
Във него крачките вървяни ...