Есента, проклетницата сива,
иде бясна във галоп,
а лятотото със мириса на нива,
се изплъзва като свобода от роб.
Той протяга ръцете към нея, ...

Ако ви няма утре във животът ми,
светът ще си остане същия,
ще се разтягат дните до самотност,
а нощите до непристъпност.
Ако ви няма утре във животът ми, ...

Денят ми строг,
в сърце с порок,
го драснах днес във календара.
Отмина той
по пътя свой, ...

> ∞
>
>
>
> Нервно се въртях пред голямото огледало в стаята си. Навън се лееше поредната великолепна слънчева утрин. Преди малко си бях изпила кафето и се приготвях да отида в къщата на Римън. Никога не бях ходила там и предстоящото посещение ме изпълваше с остро, непонятно вълнение. Бях излъгала ( ...

Тази Жена,
по която вехна сега,
моите мисли разбърква с лъжица.
Тя е бистрата,
сладка вода, ...

Любимото ми езеро със слънцето играе
сред сенките зелени в миг се крие,
а после иска лято да ни завещае
преди с есенни листа да се покрие.
И пак щастлив съм, нищо, че те няма ...

Задачата е с много неизвестни
и нули без посока и без цвят.
Деля Страха на Риска все по-лесно
и няма вече връщане назад!
Чертая Исканото с линията на съдбата. ...

Дори и остър ръб на безразличие
до кръв да ме пореже, без причина,
за милост няма да се моля, ще си мълча,
по- добре кръвта да си изтича.
Дори да омалявам затисната от ...

Когато любовта очите си затвори...
Когато тръгне си от теб!?
Душата празна стене в тебе,
и болката се гърчи в гаден силует.
Потъваш, гниеш в живата си смърт ...

Глава 1
Можех да почувствам болката му. Чувствах го, сякаш бяхме едно цяло. Затаила дъх, гледах как жадно се бори със смъртта. Цялата кръв по него, стичаща се от гърба, целият огън в това крехко тяло, изведнъж избухна. За един миг всичко замря. Той престана да се бори. Свикнала да губя хората, към к ...

Изтичах в спалнята и затръшнах вратата зад гърба си. Не можех да го видя, но знаех че е някъде тук. Опитваше се да се скрие от мен. Очевидно знаеше какво ще се случи ако го открия.
–Хайдеее, Тоомиии! Излееез момчеее. Всичко ще е наред.
Паднах на колене и надникнах под леглото. Нямаше го. Отново се о ...

наум:
Аз зная безбройни пасажи
и вред ги цитирам по ред.
О, вижте нима не съм важен,
щом зная в тях всеки куплет!? ...

Невидимите нишки на септември
протягат се сред летните премени
и ненаситно вплитат се в простора,
въздишащ още по морските сирени.
И нашите следи по две се вплитат, ...

Хубава усмивка,
но ти изобщо не я чувстваш.
Ти само се прикриваш.
Прикриваш цялата грозотия в теб.

Аз сега ще тръгвам! Имам да върша важни неща. А и приятели, един съвет, от мен - пазете се и не изпускайте щастието си, че живот един има, и трябва да му се наслаждаваме, въпреки нещастията, така че дръжте се лошо и се пазете много добре..., просто се обичайте и го показвайте, защитавайте го!
***
Ду ...

Лека жена
Тя бе умна жена.
Но в минута една,
изумена, дъхът И секна.
И от няколко думи олекна. ...

"Всичко е наред! Добре съм си!"-
в отговор на "Как си? Много ли боли?"
Въпроси два зададени проформа,
с очакване да няма хленч, сълзи.
Какво че е пожар в душата, ...

умоупрàвители

Събота
Мило дневниче,
Днес станах на 10 години и моите приятели от клиниката ми подариха теб. Казаха, че съм много специална и заслужавам специален подарък. Да аз наистина съм специална и много различна от децата на моите години. Родила съм се с остеогенезис имперфекта. Сигурно се чудиш какво е това ...

Учи се да знаеш, като не разбираш нищо. Дзен

Той
Той е моята мъст.
Иронична преструвка.
Плодородната пръст
на отровна целувка. ...

Из цикъла " Тя, другата"
– Айде , бе братче, докога ще чакаме! Може ли такова нещо, с дете сме! Габи, престани да блъскаш масата! Айде, ела, три пъти двойка кебапчета, поне си запиши, че после пак ще чакаме! – мъж на средна възраст нервничеше припряно, но глъчка от деца и шумотевица от другите маси, ...

...Ти си розите в душата ми...
Още преди да те позная в съзнанието си-
вече пишех в сърцето си за теб, любими,
пишех на устните ти, на усмивката ти,
на всичко което намира се в душата ти... ...

Никой не знае
Никой не знае твоята сила.
Никой не я е усетил.
Ни трепета на душата красива,
ни нежността на ръцете. ...

Умора тегне във очите.
Сърцето тръпне от тъга...
Душата пита те, защото страда...
Дали живота е игра!?
Така е, игра е... ...

КАКЪВТО СЪМ…
Какъвто съм, такъв ще си остана…
Не търся по –големи труфила!
Стоя пред нивата си неорана-
да почна ли, или да спра?!.. ...

Не ми пука, въобще не ми дреме,
кой какво днес за мене ще каже.
Да говори, кълне и да плюе!
Както иска да лъже и маже!
Аз не виждам логична причина ...

Летя на крилете на птица-
въздухът е сгъстен.
Пръстен приел от девица-
зелена улица...
Светва светофарът червен. ...

На приятеля ми
инж.Любомир Димитров
и на всички родолюбци
Кажи ми, пътнико изучен -
Земята прекосил надлъж и шир - ...

Когато плисъка отмерен на вълните
тъче платното на изминалия ден
една след друга сбъдват се мечтите
луна и самота отново пеят в мен.
И както се издига над морето ...

Минаваше 18,30 часа, когато пред блока на Маргарит Симеонов спряха два необозначени полицейски автомобила. От единият слезе екипа от лабораторията, а от другият двамата детективи Кочев и Марков. Кочев хвърли тъжен поглед на бетонния пейзаж- работнически квартал, в който всеки блок, всеки вход прилич ...

Душата ми в унес заспива,
че ти си тъй красива,
че в нея нежен плам
гори, макар и да съм сам.
И тоз плам ме успокоява, ...

Здравей, смутено мое Днес!
Какво ли носиш ми? Не зная...
Но викам те: Излез! Излез
от ъгъла на тая стая
и довери ми се. Сега ...