С аромат на далечни, студени,
неразцъфнали още цветя
ти вратата затръшна пред мене.
Аз съм минало. Бъдеще – тя.
Колко нощи за тебе будувах, ...

“Ези” или „тура” е просто случване
под пръста на съдбата като медиум.
Държа юздите на света в юмрука си
и се надявам без дори да гледам,
че изборът ще се окаже правилен... ...

Наистина ли ти трябват
100 000 лева? Когато си с мен,
за какво са ти, мили?
Погледни - днес е пролетен ден
и след малко, крилата си свили, ...

ДВЕ ДУМИ
В две думи всичко сякаш е побрано,
две думи само, изречени с любов.
В тях щастието цялото е сбрано,
гальовно, свято като тих богослов. ...

Страната ни навярно е гора,
щом все за мечки театрите се борят.
Каква ли там е мечата храна?
Аз чух, че те с храната си говорят.
Днес всеки се представя за мечок. ...

Благодаря на всички, мои приятели, любими,
които никога не бяха там.
Благодаря за жертвите ви,
запазени във вас.
Благодаря за наглостта, ...

Мама си отиде в мъки, заради лекарска грешка… Баща ми остана сам и за да бъда около него, поверих бизнеса с който изхранвам семейството, на жена ми и неин племенник.
От няколко дни се въртя из двора и чудя какво да подхвана - в главата ми бушуват тревожни мисли: как ще я караме от тук нататък!...
Ба ...

"Обичам те" да
кажа не си струва,
нито, че те мразя
да крещя.
Просто искам ...

Напомняш ми на мен
рано сутрин,
несъбудена,
опитваща се да изправи кривото
с кафе, ...

Любовен пейзаж – легенда
… а той – атлетичен, развит хармонично,
със слънчев загар. Характер – себичен.
Издънка от древните скити и гети,
умирал под чужди и свои сюжети. ...

Поех към пустинята. Тук бе твърде студено за мен.
Поех към отвъдното, там бил Раят.
Боси са нозете ми, погледът е празен. Вървя без да се замисля за миналото.
Тънките ми пръсти разравят кървящи минали събития. И не усещам болка.
Поех към пустинята. А устните ми се напукаха от жажда. Пиех от сълзите ...

Още от сутринта февруарското слънце огря големия затвор и ако не бяха голите клони на дърветата, човек можеше лесно да се подлъже, че е април. В този ведър петъчния ден главен инспектор Цанова трябваше да го посети, тъй като имаше среща с директора му. По пътя си дотам мисълта за предстоящите почивн ...

Мария беше най-хубавото момиче в класа, а може би и в цялото училище, в което бяха влюбени всички момчета, включително и той. В този ден тя се приближаваше по училищния коридор, а Перо Пиперков затаил дъх беше вперил поглед в нея. В следващия миг една силна ръка го блъсна в рамото и го изхвърли до с ...

Веселата теменужка
си има друга дружка.
А аз - тъжно цвете -
и зиме, и лете,
в роса съм облян, ...

Вероятно
някога
отново
ще погалиш,
сине, ...

Изкуството
Изкуството дава сили да живееш,
да плачеш или да се смееш,
човешкото в себе си да сгрееш,
без да полудееш. ...

Последните слънчеви лъчи вече се изгубваха зад архитектурните чудеса на Варна. Морската градина бавно заспиваше, обляна в песента на морските вълни, понякога игриво допълвана от тихия шепот на високите дървета.
Но тази всеобятна красота и хармония беше чужда и далечна на младия наркоман, който се лу ...

Вплетохме пръсти за доза любов,
дъхът ти пареше по нежната ми шия,
красивите ти мигли трепкаха във танц,
очите ти излъчваха магия.
Ти милваше ме нежно и прекрасно, ...

Пред компютъра с буренце бира,
на краката с дебели терлици,
оставете ме моля на мира,
и донесете тава със мекици.
Не желая да слушам за смърт, ...

Последната сълза не ме опари.
Почти без болка вече се разделям.
Почти ще бъде топъл февруари,
а 14-ти – просто ден неделен.
Едно дърво без птици опустя. ...

„ БОГОЛЮБЦИ „ 1. Всички еднакво сме равни пред бога Излъгал е някой подлец Презирайки страшно в същото време Нивото под всеки „светец“ 2. „ Вий ще сте роби, а вий господари „ Така пожелал бил сам бог Недейте отчайва децата си ваши Към всички еднакво ще бъда аз строг 3. Истина ли е или измама Това е ...

- Червена шапчице, накъде си тръгнала? - питаше горският клефук, наричан от баснописците вълк. Тя не му отговари; едно на ръка, че беше тъп като маруля, освен това устата му смърдеше на гето. Клефукът обаче нямаше намерение да се отказва току- така:
- Чакай да се сетя...отиваш при баба си да й занес ...

Огледало с безброй страни
да се чудиш откъде да се огледаш,
но я вземи се спри,
вече прекаляваш.
Твоето его е единственото, което ти съзираш, ...

Изпил съм вече три кафета
във туй квартално кафене.
И падат всичките небета
над покрива на "Матине".
И рошаво е във главата, ...

„Винаги давай най-доброто от себе си на България!“
Трифон Иванов
Утрото прегърна тъмнина.
Ти си там . . .
Вече сам… ...

- Какви са мечтите ти?
- Всичко е толкова просто. Искам да се сгуши в мен и да заспи на рамото ми. И докато се унася в сън, сърцето ми да бие до пръсване, след което бавно да се успокои. Искам да ме погледне с влажните си очи, да ме целуне с усмивка и да заспи. Не можеш да ме разбереш, нали?
- Напро ...

Без заглушител
ReмаТе
Tворците днес,
превърнати на смешка,
летят от шарени писалки ...

Това е история за мечтите, страховете и колко далеч е склонен да стигне човек, за да сбъдне тези свои мечти.
Ана винаги е усмихната. Излиза с приятели. Завършила е университет и работи работа, която харесва. Но дълбоко в душата си, чувства тъга и непреодолима мъка. Защото Ана бавно ослепява. Доктори ...

Запалих в душата си клада,
а съчките хвърляше ти.
Очакваше тази награда
превърна ме в шепа искри.
Очите ми станаха пламъци. ...

Гръм от падналата чаша
събужда опнат, като струна нерв!
Убива! Още една от мислите ми - oблечена в зелено!
Сред сборище от вещици
два тюлена си подхвърлят главата ми ...

Препокриване
Аз винаги те търся на разсъмване.
И все тъй жадно вечер те мечтая.
И ако им е отредено сбъдване,
то тутакси ще ти го завещая: ...

Опрат ли се един във друг,
светят като нула с фаза!
Тя е нива, той е плуг,
тя е ,,болест", той- ,,зараза""!
А светът без тях не може, ...

Осъдена на доживотен труд
във рудниците на духа,
копах навътре и сама
със жаждата за висини
във все по-страшни мрачини ...

лозето зарязах
с вино го облях
любовта опазих
с вино я съгрях
лозе любовта е ...

...Калия и Калин...
(Л∞А. )
Всичко притихва случайно и без очакване...:
Врабчето отлита мъничко, но с много смело сърце!...
И въпреки това страхува се невинно и вълнуващо... ...

За вино, за любов сега си говорете,
чашата любов държим в своите души.
Сърцето говори него запомнете,
любовта до дъно до дъно пресуши.
Червено цвете докосвам с моето сърце, ...

Винаги ме е било страх от обратния път. Всяко връщане ме тревожи. Като че ли минавам през гробище. Виж - напред, в неизвестното, в новото, в бъдещето, това си е друго нещо. Кажи -речи съм в средата на живота си, ако всичко върви нормално, но някои мои клетки така и не искат да го разберат. Избягвам ...