Понеже много песни посветих
във този сайт на разни поетеси,
със много грозна слава се сдобих:
че съм непостоянен и неверен.
Обаче лъже хорската мълва - ...

Знак
устойчива съм
в земния си ход
за колебанията си
не съжалявам ...

Ти виждаш есента да побеждава.
Умира всичко хубаво във нея.
От живото живот не ще се ражда,
а мъртвото отново ще живее...
И виждаш вече белите полета. ...

Ах как обичам полунощ!
Принцесата избяга без обувки!
Навярно и се сторих малко лош...
Сега съм жаба търсеща целувки!
Навярно търси огледало тя! ...

А УТРЕ
Захвърлени чувства.
Разпилени в нощта.
Захвърлени думи- лъжи.
Пот. ...

Дъждът ме успокоява. Зная, че за много хора той предизвиква меланхолията, но мен ме успокоява.
Дъждът е това, което чувствам, начина, по който се чувствам мога да го определя с него.
Капките му са като моите мигове...
Един след друг постоянно и методично...
Нови и нови... ...

Любовта ме докосна
Любовта ме докосна по рамото с твоите пръсти.
Беше полъх по-нежен от допир на скъпа коприна,
но преля по снагата ми в жиг от парлива коприва
и сърцето ми (в бяг на кошута) от обич се пръсна. ...

... А беше раницата му пробита.
Сандалите му - скъсани. И стари.
Изпи Морето със очите си.
Извади после смачкани цигари.
Приседна близо, досами водата. ...

Поредната безсънна нощ… 3-та или 4-та подред, не знам. Въртя се в леглото, чувствайки една… празнота. Боли, но не такава болка, за която има създадено хапче. Е, ако имаше, то щях да взема около 10 наведнъж. Исках да спре. Тази остра, задушаваща болка. Парещи сълзи се стичаха по бузите ми и вече усещ ...

Заключени спомени
Тази нощ Марта не успя да заспи. Спомените, заключени дълбоко в сърцето и, отново бяха пуснати на свобода. Ужасът се завръщаше, като бавно и неумолимо завладяваше съзнанието и, и я изпълваше със студ. Винаги ставаше така, когато си спомняше. Студът пропълзяваше по тялото и, и тя се ...

Надеждата бе длъжна да ме закриля,
докато още имах дъх и копнеж.
Докато болката не реши да изстреля
куршума си с коричка от скреж.
А трябваше да бъде от последните, ...

Живея. Дишам. Обичам.
Пиша. Римувам. Творя.
Мечтая. Мисля. Изричам.
Пея. Лудувам. Летя.
Копнея. Вярвам. Омайвам. ...

Заваля, но през лятото сухо
тук със месеци дъжд не вали,
само вятър подухва и кухо
във улуците нощем кънти.
Кой да вярва, че в ново начало ...

Нямаше представа от колко време е в това състояние. Дали от няколко часа или няколко дена. Тялото му бе брутално узурпирано и не можеше да помръдне. Нещо го бе приковало в противните си обятия и не го пускаше. Нямаше и да го пусне. Нещо го бе покварило по възможно най-ужасния начин. Същото това нещо ...

Уж ми се говори, а така ми се мълчи.
До вчера имах толкова да кажа,
а днес устните ми сякаш някой ги лепил.
До вчера имах толкова да кажа,
а днес... ...

Настъпва есента.
И пак съм влюбена.
Дъжд и листа.
И е отново хубаво.
Вятър, море.... ...

Дойдоха ми гости – семейство чужденци. Съпрузи с две малки деца. В душата ми се прокрадна леко притеснение като видях децата – 4, 6 годишни. Колко ли шумно ще стане в къщи, безпорядък. Обаче аз ги бях поканила!
На следващият ден всички станаха тихо. Децата ако имаха въпроси, просто се приближаваха к ...

УЧИТЕЛ ПО НЕВОЛЯ
КОЛЕДЕН КУПОН
Разказът е вдъхновен от действителни събития и е (поне на пръв поглед) хумористичен. Основното ми намерение е да помогна поне на един учител да се почувства по-добре след тежък работен ден. Ако успея, значи съм постигнал целта си.
Авторът
Тихо се сипеше седемнадесетият ...

Барселона
Отливка от бронз на Колумб сочи морето
на югоизток, обратно на Новия Свят.
Земята е кръгла и отвсякъде дебне посока,
в която да тръгнеш, с повече вяра и с по-малко страх. ...

На този ден, преди години
със рев дойдох на този свят.
О, колко много време мина,
не помня аз кога бях млад!
Минаха много юбилеи, ...

Торбичката с различности е празна…
И времето, в което бях щастлива
да бръкна в нея и да се зарадвам
не ме предупреди, че си отива.
Различни бяха думите на бурята, ...

И създаде Бог Жената...*
(експромт)
И още в предбиблейско време,
се сбъскал Господ със проблеми:
населил със мъже Земята, ...

ГЛА(Д)ГОЛНО
Гласуваш. Очакваш.
Депутатстват. Мърмориш.
Богатеят. Мизерстваш.
Те крадат. Ти се бориш. ...

Хора, дръжте се естествено!
Престанете с вашите превземки!
Цял живот ли ще ги разигравате
тези евтини и пошли сценки...
Хора, дръжте се естествено! ...

Хора, не използвайте своята свобода
за да замърсявате родната природа!
Пазете я, не я мърсете с боклуци,
ако сте достойни, ако сте човеци!
Ако я унищожим - няма да ни има, ...

Снощи гледах снимките ти във албума.
Далечни. Прашни. Черно-бели.
И започнах бавно - дума подир дума,
да редя върху листата онемели.
А ти ме гледаше отвсякъде засмяна. ...

Посветено
Един умира за да дойде друг
и мястото му земно да запълни.
И тази земна мъка, като плуг
пръстта оре - със сълзите я пълни. ...

Момент на унес и блаженство.
Небесносиньо кадифе.
От мен до теб е миг и вечност,
и океан във две ръце.
Първична сила. После нищо. ...

За най-нуждаещото се птиче, изгреве.
Ръцете му бяха лепкави от глината. Приятно хладка като пръстите ѝ, милващи го по врата.
- Мамо, а защо просто не оставяме трохите на перваза?
Тя затвори телефона. Пристъпи по килима и седна на стола срещу него. Погледна го.
- Защото, миличък, ние обичаме птичките ...

I feel her in the night
With thirsty eyes
Calling mine
With burning heart
Claiming mine ...

Бледа следа
Не живея с двоен стандарт
мисълта си не разкъсвам на две.
Не вярвам в играта-хазарт.
Съдбата ми никой не взе. ...

Минутите летят .. И отминават.
Отлитат, но създават светове.
Защо не взимаш своята награда,
а падаш пак скован на колене?
Скован от страхове и от утехи, ...

Замислих се… Дали да споделя, че
съмняващия се Човек боготворя?
Невярващ в нищо и във всичко вярващ,
сломяващ със своята мисъл глупостта
на лакираното самомнение, ...

Този град е най-чудесен,
тих и нежен е, но днес,
както завчера и вчера,
в него се провежда фест.
Гларусите отлетяха ...

Не знам
доверието се прибра
с разбити колене
не се разбра къде игра
цял ден с кого ли не ...