Счупен съм, не ме поправяй,
случен сън не разпилявай!
Случил съм на път разравян
от чужди колела и нрави.
Скучен не е, нито изоставен, ...

За първи път те видях, облян в слънчеви лъчи
Видях те да говориш на цветята и цветовете
Видях те и ти ми махаше с ръка - да дойда до тебе
За първи път те видях и срещнах любовни висини
За първи път те видях, отворил за прегръдка ангелски крила ...

Днес народните
будители: „Все още...“ - питат -
„спите ли?...“ ...

Пробудени от тънка нишка в душите ни,
Бог в сърцата нещо ни дари.
Така устрои любовта в нас, съдбите ни,
словото да пръскаме а не напразно да гори.
Събрали от духовните огнища обичта, ...

Лудост
Колкото и да съм пияна не мога, просто не мога да спра да мисля за друг, освен теб.
Не знам какво си ми направил, нито какво ще ми направиш,
само знам че искам да го изпитам, всяко нещо от теб, всяка минута с теб.
Колкото и да искам не мога да мисля за друг, не и когато ти си в главата ми. ...

До вчера сълзите и бършех от очите.
Но ето, днес изказа си лъжите.
Милея и се боря винаги за нея.
Но докога ли в мъка ще тъмнея?
До кога ще е така, не знам. ...

Прозрачна съм. Направена съм от стъкло.
Пречупвам светлината, в обич я превръщам.
Научена съм да попивам всяко зло
докосвам го с любов, като любов го връщам.
Звездите дадоха ми рядък дар, ...

Към далечни светове
Като два водопада, а пяната ни задушава.
Чудо на природата или дете на мисълта.
Стичат се мечтите, а бодящо силна красота оставя
светла диря в погледа към вечността. ...

„Време е...“ - „Аз“-ът
заключи, „ ... когато все
нейде то вре ме.“...

сега съм задръстена
с хора
коли
улици
миризми ...

(из цикъла "Вицове в рими")
От CNN изпратили екип
във Сирия да прави репортаж
за руските военни. По тертип,
взаимстван от добрия шпионаж, ...

Жадувах те… и те дирих,
и по земята, и по небето.
Как те откри душата моя
със окото си невидимо?
Отново лудетината щура ...

Натоварване +9g. Очите потъват в черепа. Състарен. Фигурите следват една след друга. Небето се сгромолясва върху ми.
Сърцето е в такт с машината. Не мисля за нищо. Поглеждам уредите. В нормата. Последна фигура. Програмата е изпълнена. Отдъхвам. Ликувам. Моето момиче издържа. Романтика.
Там долу на з ...

Татуирам тъгата.
Забивам дълбоко
и навътре
в плътта ù
Страха... ...

Култура, морал, етика и други
Каква култура бе, човек,
в този двадесет и първи век?
Всеки има компютър с мишка,
няма библиотека, няма книжка! ...

Виж ме,
толкова далечна,
макар и тук до теб.
Виж, виж...
Любовта ни "вечна"... ...

В сладката си тишина сега спокойно се отпускам,
чувствам удари на моето сърце.
В душевното пространство ще препускам,
измил от злоба моето лице.
В сладката си тишина порасналото детство, ...

Когато си сам, всички те обичат.
Мразят те, аналогично. Но само да си сам.
Сам ли си, тогава те разбират.
Не че нещо ще разберат за теб.
Хората обичат самотата. ...

МЕЧТИ
Il est important de rendre quelqu’un heureux,
et c’est important de commencer par soi-même.
(sagesse inconnu)
Важно е да направиш някого щастлив, ...

Пролет, лято, есен, зима
през годината ги има.
Пролет мила, животворна,
ние обичаме те много.
Лято топло и прекрасно, ...

-Трябва да легне като сърце на дланта ти – тихо ми обясняваше баба. – Да усетиш неговата сила и топлина. Вече си голямо момиче – трябва да имаш свой камък за баня.
Тази традиция - щом детето стане девойка, майката или бабата да изберат заедно с нея камък за баня, бе неписан закон в моето село. Мигът ...

На трийсети октомври
страната на смъртта отваря двери.
В тунела между двата свята
потеглят мъртвите към нас.
С протегнати напред ръце ...

Търговец на дупки
в дупка се спъна
и, падайки в нея
надолу с глава,
се сети, че дупката ...

Подтисната, сред камъните сиви,
душата тука свила е гнездо,
а мислите ми – птички жълтогриви,
са зейнали въпроси: Как? Защо?
Нима възможно е през вековете ...

В свободна държава живеем, но колко ли свободни сме ние?
Щом хората тук не за труд си плащат, а за име.
Валутата ни се прекръсти на "подкуп", за да е уж по-лесно на всички.
Гербът ни показва горд лъв, но ние защо живеем като мишки?
С материалисти забогатели от крадени пари се напълни нашата държава. ...

Юбилей
Пиянска песен вечер в зиг-заг носи,
а утро в локва грим размазан бърше,
повтарящи до втръсване въпроса
дали на петдесет живoтът свършва ...

Вечност с Гуиневир
Колко е тъжно и тичащо
чувството за вина,
чуждо и неприличащо,
че аз съм сторил злина. ...

Щом вече политиците си бием,
щом вече сме достигнали до тук
да изберем такива само ние,
които да изпращаме с юмрук.
Лицето на България е в синки. ...

Нощите, дългите,
те ми станаха враг.
В тях умувам, будувам,
че пак ще се върнеш.
И дори да зная, че няма как, ...

Предчувствам, знам, ще дойдеш да ме видиш.
Балоните на тишината ще се пълнят
единствено и само с твоето име.
Светът ще кротне някак примирено
и само тротоарите ще мърдат ...

Светът е вече село
Светът е вече едно село.
Светът е само Интернет.
И мога да ви кажа смело...
така ще е и занапред... ...

по равното поле между кръвонасяданията
за да не стихнат по долу мъртвия си център
вред студените паузи на последните отчаяни ребра
без притоците на клавишния морзов такт
пребродили всеки миг на цялост в градините ...

Да помним народните будители -
туй са на отечеството спасители!
Нека всяко сърце да е готово
да чуе тяхното мъдро слово!
Пак да се събудим - нека, ...

Събудих се. Едно щастливо пухче
на слънцето от розовата грива
до мене във чаршафите се спусна
и ми нашепна: „Рано е! Заспивай!“
Протегнах се по котешки безгрижно, ...

От зимен сън пробудих се внезапно,
огледах се... смразяваща картина,
живота бях проспала безвъзвратно,
събудих се и сляпа, и ранима.
Събудих се... огледах се, открих се, ...

От небето синьо ще откъсна
две парчета за очите ти.
От луната жълта ще откъсна
пак парче, но за косата ти.
От тополата ще взема клонче ...

Натежала нежност
В безумна страст душата тръпне,
протегнала завинаги ръце.
Напира пулсът
и ще хвръкне през лудо влюбеното ми сърце. ...

Календар
Изтичат дните, пясъчен часовник,
времето затворено в тях мълчи,
а аз вървя след тях несретен и бездомен,
от моите стъпки няма и следи. ...