Времето лети
Виж само как лети времето
как бързо изнизват се дните
поглеждаш зад гърба си,
но няма връщане назад. ...

Обречени във призрачни килии,
затворници на строг режим... в анфас,
объркали дуалност с литургии,
живеем мъртви, в собственото Аз.
И впрочем, вегетираме порочно, ...

Искам да ти напиша няколко реда,
но в главата ми бродят думи,
които ти вече знаеш…
Ще се повторя, ще се потретя -
досадно, ...

СЛАДОЛЕД
Трамваят, шумен, прашен, пищеше на завоя, скърцаха железните му колела, тракаха ламаринените врати. Макар да пътуваше със закъснение, лятото се качи точно в него и седна на една проскубана седалка най-отзад; не бързаше, но знаеше, че си отива, щеше да слезе на следващата спирка, така изглеж ...

Добре дошъл в хотел "Живот". Място, скрито вътре в теб, от което се мъчиш да избягаш. Събуждаш се пред врата "Любов", затворена, блъскайки се опитваш да я разбиеш, чуваш някой вътре, но е далеч. Спираш, заслушваш се, тя е там вътре, да тя.. Отново побягваш към нея с всички сили, но се припъваш и про ...

Олигарсите по света
се награбиха яко.
С бисери и диаманти,
тонове със злато.
Но продължават да живеят, ...

Желана, обичана, мечтана...
Косите си наресах -
мечти на плитки сплетох,
облякох рокля на цветя -
ухание след нощния дъждец, ...

Автострада
Здрачава се и фаровете пипат
извивките в змията от асфалт.
Коли се стрелкат, лекичко залитат -
кутийки разноцветни от метал, ...

Любов!
За мен си радост и мъка голяма.
За мен си биле и болка до гроб.
От тебе вече спасение няма
и аз на тебе съм хляб и съм роб. ...

Камбана в сърцата
Тълпа... човечета, които си приличат...
Помежду тях, тъй странен, е поне един.
Послушно пазят те обществено приличие,
а той, по съвест, май на себе си вреди... ...

Прохладна вечер, в знойно лято...
Край езерото аз съм спрял.
И гледам светлините във водата-
града отсреща заживял ...
Блести града преминал през водата, ...

Аз не топля семейното ложе.
Прекатурвам животи и къщи.
От плътта ми ли искате – може,
щом ме вкусите – пак ще се връщате.
Ще ме търсят ръцете ви в тъмното, ...

Попитах слънцето, то гледа отвисоко
останаха ли хора на земята?
Погледна ме учудено, дълбоко
намръщи се, зад облака видях как се премята.
От яд… ...

Подари ми усмивката и обожанието ти в тази брачна нощ...!
Научи ме да мечтая и да сънувам дори и след полунощ...!
Само с една твоя ласка, морето ще ме приветства с дълбочина...!
Само с един твой поглед, небето ще ме запознае с вечността...!
Подари ми твоята витлеемска звезда в тази брачна нощ...! ...

Поздрав насред мегдана
от баба Краска и баба Ана
Чакам леко сал да зазори и беж.
Есента пак завъртя ми колената,
само чи мен не мож ма спреш... ...

Душите ни се къпят в любовта
сред извора безсмъртен на живота!
Притискам те до себе си с ръка,
дочул в гласа ти трепетната нота!
Мелодия на близките души, ...

Без посока и цел е човека
като птица със хроми крила.
Всеки порив изчезва полека
в непрогледна, студена мъгла.
Всяка жажда за знание гасне, ...

СРЕД ЛЪВОВЕТЕ
На Георги Драмбозов
Приятелю Драмбозов,
в Свищов – назад-напред,
а аз – във Горонгоза ...

Във София клек-шопове дал бог бол,
клякаш и хоп във джобчето кутийката без бандерол,
друг кляка - дозата си взима.
Тъй всеки божи ден през
пролет, лято, есен, зима. ...

Една борба
Една борба е начин на живот,
приех я, но не е за мен хомот.
Борба за мен е всеки ден обикновен,
с хора, трудности и проблеми, ...

Ти подаваш ми чашата, скъпи,
а аз пия в захлас и отричам,
че ще бъдем во век разделени
и върховна любов ни предричам!
Че ази те много обичам. ...

Посвещение
На Б.Д.
Посрещна ме ти с епопея,
В бърлогата нейде, из дивото.
Безпаричност проклета, във времето, ...

Доверие е нужно нам, доверие.
От завист и омраза много имаме.
Но как се влиза в църква със безверие?
Как да даваме, щом с две ръце си взимаме?
Прошката за нас е унижение. ...

Франческо Сарчина - Мразя звездите
------------------------------------------------------------
Autori: Francesco Sàrcina
----------------------------------------------------------------
Автори: Франческо Сарчина ...

Докосваш ме като предчувствие.
Превземаш ме като съдба.
От нищото покълваш - шесто чувство
отронено от вечността.
Не мога и мерси да ти извикам - ...

Пречупи се...
Най-после се пречупи, сърце!
Накара моите емоции да текат по лицето ми,
да чертаят пътища на мъката,
да заместят усмивката и скуката... ...

Интригата е силата на слабите
не се страхувайте да изразите мнение
дори понякога да чуете зад себе си
нелепи упреци от сенки в заблуждение.
Мечтите и надеждите не хвърляйте в изгнание ...

Подарявам сърцето си! Спешно!
Разпокъсано, есенно, тъжно...
Нека вземе го първия срещнат!
На мен вече не ми е нужно!
Подарявам и нея също - ...

Да беше есен...
... щях да извървя
последния ти полет
към земята
и с всичките окапали листа ...

Няма да си вярвам, че до вчера
ти бе вечната любов неотменна.
Снимка твоя, ако случайно намеря,
връщам я обратно – вече не е ценна.
Убедена съм, че пак ще се пресегна ...

ИНВАЗИЯ
Когато Доброто навлезе в нашите земи, слънцето огря равнините, изсипа златния си прашец върху планините и те заблестяха, къпеха очите на хората в сълзи, родината ликуваше, природата усети празник и горите развяха зелените си знамена.
В парламента свикаха извънредно заседание.
- Кой го е кани ...

"Знам коя си", така ми казваш, ама всъщност имаш само бегла представа за образа ми. Аз съм само контур в съзнанието ти. Това, което искаш да бъда и се надяваш в някакъв момент да стана. Но аз не съм това, далеч съм от представата ти. Даже е малко извратено да си ме представяш такава - друга и непозн ...

Ние с теб сме човешки същества
с пороци и грешки тъй зрими,
но хванем ли се двама ръка в рака
всичко друго става невидимо.
И няма начин да се променим ...

Една нощ мъничката мравка
решила да обиколи света.
И щом утихнал мравуняка
измъкнала се от дома.
Провирайки се през листата ...

Не се захласвай ти по мрака,
не стой зад крепостни стени,
отвъд и тебе щастие те чака,
излез и смело го сграбчи!
Недей оставя добротата, ...

Океаните не са бариери, а пътища.
Пътищата... не винаги са равни.
Равното... не винаги е правилното.
Правилното... не винаги е вярно.
Вярното... не винаги е сбъдване. ...