Виновна съм, че съм щастлива,
че вдишвам те и ме усмихваш.
Че си мелодия красива-
звучиш във мен и не затихваш.
Вивалди, Бах, Шопен, Бетовен ...

Времето, разстоянието и любовта
Всяка дълга и неизбежна раздяла
е едно голямо и нестихващо страдание,
че ще се видим скоро ще си обещаем,
но постепенно знам, ще се забравяме… ...

Не съм трофей, със който всеки може
да си окичи пищно суетата...
Животът ми - тотално невъзможен -
несигурно крепи се... на крилата.
Чертая го... И разкроявам - в нощи, ...

На М.
И аз по пътя си ще мина...
Ще мина и... ще си замина.
Светът- във кървави забави,
и мен от срам ще ме забрави. ...

Живеех заобиколен от дебели решетки и ръждиви пирони. Дебелите решетки на усещането, че не съм желан никъде и ръждивите пирони на многото ми комплекси.
Цял живот си мислех, че никой не ме приема,защото съм мелез. Именно мелез, не дете от смесен брак, не дете, носещо две култури в себе си, а скапан м ...

Отново за рекъвъра
Аз знам, рекъвъра е нещо важно,
рекъвър тук от всички се твори.
Историята е депо багажно
и всеки ден се пълна от зори. ...

Толкова просто било
/да намериш на „щастие” рима/
Годините сиви
зад мен пресметливо
изтриват ...

Създателят е повече от Бог,
в душата му побират се душите.
На хората, изпълнени с любов,
политнали от святото обичане.
Мечтателят е с повече живот, ...

Шест години куфар пренареждам.
Огледало, образът ми взе.
Мислите ми все назад поглеждат,
с ритъма на моето сърце.
Скърцането зная на вратите, ...

Дълга буря...Убиецът на клони и желания
по пътя ни забива свойте остри капки
Взривена светлина и гръм....притиснати в мълчание.
Мълчанието. О как събира в миговете кратки
най-съкровеното докосване на двама... ...

Когато живота те прати в най-тесния ъгъл,
където стотинката има стойност голяма,
където трохата изглежда огромна
и глътка вода е лукс недостъпен.
Когато със червей споделяш съдбата, ...

Сякаш страници на многотомна книга,
разлистват се дните отново
и пак проклетият спомен застига
сърцето, превърнато вече в олово.
Без огън, без трепет, то не живее, ...

Родители
Имали майка и татко дечица
четири стройни красиви девойки.
Расли порасли и литнали всички
със свойте момчета по двойки. ...

Луната се е изкатерила зад главата на утрото
Което изпълзява сънено под завивката на нощта
Посипана с всички звезди на небето
Което поднесло живот и благодат
Ни подарява накрая сърцето си ...

С ухания на липов цвят
те прегръщам,
и тази нощ
нежни слова
шептя в ухото ти. ...

Искa ми се с теб в друг свят дa живея,
дa не се съобрaзявaм с никой и нa висок глaс дa се смея.
Не ми трябвaт дрехи и одеaлa,
когaто съм с теб, нямaм нуждa от нищо товa.
Искaм денонощно дa те целувaм и прегръщaм, ...

Копнеж през май
Май, с изгреви-пожари.
Май, с волности и смях.
Със сънища, освободени от кошмари,
с радост и без страх от грях. ...

На Елена Нинова (enena)
Човек умира, както пада плод -
ветрецът къса дръжката и - край!
Светът край тялото забавя ход,
душата литва. Накъде? Не зная. ...

Надежда
По златната пътека към брега,
танцуваше за мен една надежда
в атлаза на заспалата вода,
с раздиплeна от трепети одежда. ...

Застани пред мен и слушай търпеливо.
Ще говоря дълго, но без думи.
Ако би съблякъл всички страхове,
Ще разголя кътчета в ума ми
С вход към тайните ми светове. ...

Стоя пред теб с черната рокля, която толкова много харесваше. Онази късата и прилепнала, която очертава всяка извивка на тялото ми и скрива всеки ръб на съзнанието ми. Сваляш презрамките една по една, а аз съм тръпнеща едновременно от страх, любопиство и желание..или поне желание да бъда желана, а а ...

Малка книжка подпечатах и публикувах,
благодаря Ви, че доверие ми гласувахте.
За тези, които не знаят ще уточня:
книгата няма възраст, пол, раса.. а Душа.
В нея събрани са няколко глави - ...

И тъкмо, когато спра да:
се скъсвам от рев,
слушам тъжни остарели песни,
препрочитам чатовете ни,
проверявам дали си на линия, ...

Повечето си мислят, че са готови за мен и се опитват да ме убедят в това. Истината е, че някои от мъжете в живота ми, са били страхливци, сещам се за още доста лоши, идеално описващи думи, но ще ги спестя! Мислят си, че ме обичат. Казват ми, че ме обичат. И почти ме обичат наистина. Лъжат се. Лъжат ...

Във мен върлуват щури ветрове,
избухват вляво, замотават вдясно -
боричкат се, кръстосват бесове...
Душевни ветромери чупят бясно.
Не ги познавам, но им меся хляб. ...

Дъждът вън силно валеше -
скрития плач на душата,
че без теб тъжно ми беше
и зад облак чезнеше светлината.
Че земята слънце желае ...

Тъжните временно стават усмивки.
Годините леко и тихо тежат.
Стъкла натъжени от много въздишки.
Това е денят, това е денят...
Да капне сълза - ще се пукне вселена. ...

Не ме вълнуват милиардите човечета
в клишета суета затворени...
Пред мен е космосът - империя несметна,
с мечти от искрометни метеори.
Загърбих този свят човешки и мизерен ...

Потърсих си крилете – грапав белег
върху гърба ми спомени навява.
Пълзейки по земята ежедневно
забравих откога не съм летяла.
В началото отлагах. Нямах време. ...

Стълбите
грейват от светлина!
Бързаш към мене
и звънват стъклата,
стъпките чули!... ...

Всички грешим. Няма човек, който да не е допускал да извърши грях в своя живот. Това е част от нашата природа. Дори и ние, свещениците, сме влизали в прегрешения. По-важното е да осъзнаеш това, което си направил, да се покаеш и да поискаш опрощение. Но нашият най-голям грях е този, че пазим всичките ...

И въртим се в кръг,
все така
лутаме,
късаме срички,
и ги подреждаме в ред ...

При все че сте им
трън в очите, нека се
осъществите!...

Една жена, една топола.
Мъж един - до него тя,
една Съдба - до болка гола
бряг самин – но без река.
Той – стон откършен пие ...