Обичала съм.
И заслужено, и не.
Обичала съм.
Тайно и открито.
Обичала съм. ...

РАВНОВЕСИЕ
Понякога на крака да стоим
ни е толкова трудно,
без да падаме,
дори и прави да останем, ...

Мила моя мамо,
още те обичам
и в съня ти само
нежно ти се вричам.
Само в него мога ...

-"Коя си ти, която промени
живота ми и старите ми навици?
Отне спокойствието на сивите ми дни,
превръщайки ги в страстоструйни празници.
Преди си мислех, че живея си добре, ...

Искра
Арфиеви звуци и лъчи
Из въздух се разляха
Отворих своите очи
И картини заиграха ...

In memoriam
Когато зората с прощална целувка
Раздяла и среща бе сляла в едно,
А в синьото дъно на тъжния юли
Се люшна несвястното диво хоро ...

Напоследък изгаря ме страстта!
Страст, свързана с една мечта.
Но тя не е за кола, богатство, слава, а е обикновена,
някак земна и реална.
Една мечта, комбинация от няколко неща! ...

ПОРТРЕТ
Имам си художник съсед.
Казват, че е майстор голям.
Днес ще ми направи портрет,
при него да отида там. ...

На върха,
в небесата извисил се,
като на ангелски крила стоя.
На поглед хвърлей сняг белее,
а слънцето – ...

Пъстри феи се издигаха насън
и аз им вярвах, копнеех да са вън.
Вън от сънищата пусти,
в мъгла обвити, ситни, гъсти.
Сънувах ги и знаех, че реалност ...

Станете, Българи вий славни,
станете и надигнете глава.
Не оставяйте предателите безсрамни
да рушат и вилнеят по родната ни земя.
Станете, Българи вий славни, ...

Дени просто не можеше да повярва. Асен не само че не беше се прибрал навреме вкъщи, за да отиде с нея на беседата, за която поне сто пъти му беше повторила в кой ден и от колко часа е, не само не си беше вдигнал телефона нито веднъж, въпреки че тя му звънна над 10 пъти, но и сега, след Дени беше оти ...

на разбитите
сърца
остава
блага дума
да ги ...

Лопатите пръстта изгребват -
сълзят очите от тъга.
Един живот го тук погребват
с изпъната докрай снага.
И влажна пръст над него хвърлят, ...

Танцувам с ветровете
Аз танцувам с ветровете
и вечер сънувам луната.
Изгубвам се в моята любов.
Може би е късно за мое лято? ...

Уморих се да се боря
с теб, Живот! Да се сражавам
с разни подли, сиви хора,
себе си да съжалявам…
Уморих се да се влюбвам – ...

ГЪЛЪБИЦА
Безплътни крила -
ръце на жена -
очите си в мене заболи.
Със мама сме пак... ...

Програмата на хората във село
за всички вече е една...
Към центъра се втурват сутрин, смело,
за хляб и някаква храна...
Отиват старците на магазина, ...

Сълза от спомен
Ще дойде миг и ще потърсиш
гласа ми тих, неуверено далечен.
До теб ще бъда, но няма да ме виждаш.
Ще чувстваш само повика ми вечен. ...

ХЕРБАРИЙ
Колко много черно е небето,
по което слепите очи те търсят,
и ръцете, в спомен от умряла нежност,
докосват непознати силуети. ...

АМАЗОНКАТА
Не разбрах как и мен връхлетя
тази люта критическа зима.
Невъзпитана, подла и зла,
настани се без срам и я има. ...

Мамка му, умрях! Всичко бе толкова сиво и понеделнично, и изведнъж смъртта реши да разнообрази ежедневието ми, да ми покаже живота в такива цветове, в каквито никой никога не го е виждал. Не разбрах как и защо стана, но ето ме сега безплътен и съжаляващ. Смъртта в миг накара всички мои мечти и желан ...

Как искам някой ден и моето щастие да се роди,
онова щастие, за което всеки мъж мечтае...
Онова момиче, което разплаква твоите очи,
но в същото време те кара да се смееш...
С онази неземна красота да се роди ...

Трябва да пиша последна поема...
но как да се справя със нея?
Когато всичко свое разададох го,
а тя дето дала е, вече е взела...
И няма копнежи, мечти или прочие... ...

Нощта, когато настъпи
и обгърне града в светлини,
ориентир ще са за някой по пътя,
че и сред мрака остават следи.
Поглеждаш на града суетата, ...

Твоята песен
преля от очите ми,
напълни душата,
запулсира в кръвта...
„Моя любов!“ - ...

Студът на празнотата ме поглъща.
Кръжи около мен неведом Бог.
С фенер догарящ и мъждеещ
търкалям кухата си бъчва
и търся неопитомен дивак. ...

Ден след ден
минават дните и
всичко остарява,
само градът расте.
Но хората намаляват, ...

Земята се бе нажежила зловещо, безжалната звезда мокреше нагретите пешеходци. Комбинацията от високи температури и преклонна възраст бе изпъдила Иван под една гъста череша. Дори и сянката не помиряваше бързия пулс на жизнения старец, запотеното му лице се бе намръщило, като от време на време се изгл ...

Под мрака нежен на нощта-девица,
разпуснала коси от чер катран,
докосна вятъра с крила от птица
земята, попритръпваща от срам.
Поклаща той листа заспали - ...

Усещаше влага в десния си крак. Вървеше може би повече от час, два или дори десет - нямаше представа. Мракът бе разкъсван от слабата светлина на мъждукащи улични лампи. Бе студено, а силният вятър правеше разходката още по-неприятна.
Той живееше в този град откакто се помни, а никога не бе виждал та ...

Откъсната скала - парченце камък.
Падаща звезда в мрак дълбок,
неописуемото нещо, но си жива,
необузданото ми чувство - вътре в мен.
Слънчев лъч, пронизващ дните зимни, ...

Скок-подскок!
Реших стих да наредя
объркан, по-различен.
Да пиша в рими, без да спра -
ами. Поне опитвам? Хм. ...

Стоя на терасата с коктейлче в ръка и гледам околността, творейки с глупавата си глава.
Една мисъл непрекъснато върти ми се из ума.
Какво става с мен и моите сетива?
Гледам, ала не виждам с моите очи. А те блещукат само като две звезди!
Вятърът погали моята ръка, но аз не усетих нищо от това. ...

От всичките ù любови,
тази като пистолет,
забравен на пейка,
като гълъб,
прострелян в крилото, ...

помниш ли града спокоен
там в градинките седяхме
и звездите с теб брояхме
но след миг
и този ден ...

Когато спиш, си като пеперуда,
притихнала върху листа на цвете.
Устенцата набуклени учудено,
а пръстчетата леко потреперват.
Дъхът ти като летния ветрец, ...

Дали за теб съм по-красива?
Или мразиш ме сега?
Дали ме криеш в тъмно сиво,
или разказваш ме с тъга.
Дали понякога си спомняш ...

В страстта си диво, жарно пламна,
зад крехка външност толкова измамна,
виж - образ нежен със копринена обвивка,
що сила крие зад невинната усмивка?
Красавице неземна с от рози огнен чар, ...

Днес си особена
толкоз красива
нека с ръка те докосна
без задръжка и свян
аромата да вдъхна ...