Взирам се във пурпура – залезен заход...
Бяло утро мре нахалост - поляга в своя гроб...
Хващам сянката му - на самия ръб
Едва Те виждам - точица си спряла - в гръб.
Златото на залеза погълва лудия ми крясък ...

Аз съм бежанец.
Държавата, в която съм се родил и израснал загуби война с по-силен от нея противник и беше оставена да бъде разграбвана от победителите.
Те поставиха на ръководни места техни марионетки, и с тяхна помощ заграбиха всички природни богатства. Те контролират енергетиката, горивата, образ ...

Маро, пак тъ зех нъ мушкъ.
Няма тук куго дъ питъм.
Как съ сее лютъ чушкъ?
Имъм семиту ут Митъ.
Тя пък ут Манол гу взела, ...

Подай ръка, приятел, остана само ти.
В тоз живот, разбрах, съм наемател,
заслуженото всеки ще си заплати.
Подай ръка, не ставай поредния предател.
Къде разпръснахме това сплотено ято? ...

Недей си задържа очите по мене, юначе.
Не искаш такава. Недей да си търсиш белята.
Аз нямам подслон, ни имане, ни грош, ни петаче.
И губиш, преди да ме имаш. Защото съм Вятър.
Скитосвам сама. Безпокойство в кръвта ми - лавина. ...

Шегите на вятъра
Единствен вятърът гневно бяга
и вечно някого и нещо гони,
пропъжда, взира се във всекиго.
Грациозно се разхожда по жиците ...

Последен сезон
Есента от лятото отхапа полегато
и Ноември чак се притесни…
Птичето легално емигрантско ято
понапусна мойте ширини. ...

Никога не съм искала да те боли.
И себе си не съм искала да наранявам.
Но от любовта ми казаха „тежи”...
Опитах се и с друго да сравнявам...
Истинаха последните ми думи, ...

Цял ден е гласила тая жарава, като дете е завръщала огъня – да не излиза, все в кръга да стои. Нависоко да не гори, да тлее. И нощта като спусне широките си поли, да я приеме радушно, с охота, както любима се приласкава в брачното ложе – трепетно, но смело. И ей го сега, чака я - да дойде, да го обх ...

Четирите стълба на щастливия живот
Четирите стълба, това са четири области на развитие – на СТРЕМЕЖ за осъществяване на личността, указани са още в древността в Индия, и се приписват да са дадени от бог Шива. Тези четири стремежа, устои на личния стремеж са именно:
ДХАРМА
АРТХА
КАМА ...

Тероризъм за Всеки
От влажните очи на мрака
капеха сълзи.
Надежда някъде ни чака,
но безвъзвратно днес боли. ...

На един политик
Взел властта, въвеждаш вред
аритметика такава:
две и две за теб е пет,
а за нас и три не прави.

Следите по ръцете ми все по ясни стават.
Личи си къде си ме стискал и държал,
а болката в сърцето все същата остава.
По лицето драскал си следи като с кинжал.
Горят очите ми, изпълнени са със сълзи ...

Получих награда
за любовта си голяма -
изпепеленото ми сърце
и бистрите солени сълзи
по изнуреното лице. ...

Тъй решил съм и ще ви напусна.
Стига толкоз работа до здрач.
Предусещам шефската покруса,
след като му кажа: „Стига бач!”
Работа ли е – не ми хвали я. ...

This life is an attempt at flight
at the hands of the almighty gravity
dragging all existence underground...
Torn between the Earth and sky
we spread across the horizon ...

Ако ù отнемат властта,
мигом
ще се превърне
просто в дебела бабичка,
която трудно се сдържа ...

Залез в Иран
И тук огромно слънцето залязва,
в рубинените небеса.
И сгушено в космическите пазви,
остава там до утринта. ...

Вървя през времето
И си подсвирквам със уста –
звукът изпълва световете
със зов и тъга…..
додето заглъхне, ...

НЕ ОТЛАГАЙ РЕВОЛЮЦИЯТА
Интересен феномен се наблюдава в социалното развитие на индивида. Ето, чета моето есе "" (публикувано тук) и се питам аз ли съм го писал?
И не защото съм променил мнението си за това кратко време, дори още повече съм се вкостенил. Променил се е светът около мен и този процес е ...

От днес
От днес ще нося бялата си риза,
с втъкана нежност, благост, доброта,
със нея си спечелих вечна виза,
щастлив да бъде пътя ми, без суета. ...

Вера Симеонова
Aвтобиографични щрихи
Безсънна нощ изплита на спомена най-фина дантела…
О, Боже, била ли съм аз през годините, или е някаква
сянка, подобие мое?! ...

Накланях се, изправях се,
но аз не паднах. Издържах.
Грешах дори. Поправях се.
На думата си все държах.
Избирах ужким верен път, ...

Снимката
Навремето Ангел имаше приятел на име Тодор. Не, че сега вече няма, не са се скарали, но тогава си бяха други времена. Някак си всичко беше по – лесно. Родителите им работеха, изкарваха пари, изхранваха ги, обличаха ги, а от тях се искаше само да учат.
С Тодор израснаха в едно село близо до ...

Определено...
Определено не бих те заменила за нищо
на света, ти си моето съкровище…!
Определено ти си всичко за което
се моля и за което мечтая, цялото ми щастие…! ...

отворих сърцето си
за всички
отворих го
не мислех за последствия
а те ...

Не се научих
Не се научих да обичам по малко.
Обичам до лудост. До болка дори.
Не успя Рогатият да ме накара да мразя.
Макар, че често сърцето от болка кърви. ...

О, демокрацийо, кой те погази,
нека народът теб те опази!
Петър Волгин да подкрепим
и свободата на словото да спасим!

Равносметка
Все още чакаме. Какво, не знаем.
Със зъби тракаме. Пари, назаем.
Във свят живеем, на равносметки.
Все нещо смятаме. Ах, тези сметки! ...

Лудостта на сърцето
================
Дреме сърцето ми в лятната люлка,
дреме и хич не му пука.
Сякаш е още средата на юли. ...

С Вени се знаем отдавна. Правеше ремонт на панелния си апартамент в Младост и майсторът, наш общ познат, ме викна да му помагам. Малкото жилище беше спретнато и чисто, но вече поуморено и се нуждаеше от освежаване. Основното обзавеждане, това бяха книги, които тежаха на всички рафтове, шкафове и ета ...

Оздравително
За всяко състояние си има стих,
това прозрение сега открих.
Разтоварващо е то се знай,
всяка болка да има край. ...

Ако можех да си те представя, щях да те запомня завинаги...
ако можех да надникна в очите ти, щях да се погледна огледално...
ако можех да преброя бръчиците ти, щях да разбера колко си страдал...
ако можех да докосна кожата ти, щях да ти оставя белег от изгаряне...
ако можех да целуна устните ти, ще ...

Баба Зима дотърча
със снежинки - славна челяд!
Чантата си ръзкопча
и ги пусна да се стелят!
Те са чудни писъмца! - ...

Милост
в края на всяко начало
всеки цвят е
(не)докоснато бяло
най-щастливото петънце ...