Завистта е малката сестра на подлостта,
омразата е тяхна братовчедка,
гневът е син на яростта,
а гордостта, любимата за тях съседка.
Живеят си охолно сред народа ...

Днес порастнаха цветята ми от зов
на душата ми без поводи ранима.
И тръгнах със пращеца им във брод,
от песента на вятъра да се снабдя със сили.
Така ще бъда скитащо дете ...

Мога да чувствам пламъче в мен,
как гладно облизва езиче,
как се прозява в прозрачния дим
и не мисля, че го обичам.
Пропада, докосне ли хладния ден ...

Повярвах чувствата не остаряват,
заглъхват те за миг в нашите души.
В трудните моменти на живота ни спасяват,
нищо, нищо не може да ги разруши.
С много труд изграждат те в сърцата, ...

...Пролетта...
(на мама)
Най - накрая дойде пролетта с радостта си чудата-
най - красивата спирка от влака, наречен сезони,
праща ни слънцето топлина и сила и огрява света ни ...

Не съм един от вас и слава богу -
огромна бездна-кратер ни дели.
В света ми няма място за тревоги,
за пошлост, клевети и думи зли.
Обхванати от черната си завист, ...

Живеем в паралелни светове.
Единият изгарящ. На Венера.
А другият с пустинни ветрове
очакващи да влязат в нова ера.
Прехвърляме мостове` между тях ...

Не вярвам на фалшиви новолуния,
на пристъпи от думи... И вини.
Смущават ме не твоите безумия,
а простичкото, тъжно: “Остани!”.
Защо да спра? ...

Не искай от мене да бъда жена,
когато по мъжки умея да тътря
конците в живота си вечно сама,
побутната в дъното, срязана, мътна.
Капан е да властваш над чужди мечти. ...

Ще спре да те боли, когато осъзнаеш, че болката е станала еднаква по интензитет с тази, когато си удариш кутрето в ръба на масата. Или с тази, когато си опариш езика с горещо кафе. Все едно си се порязала, но не знаеш кога и къде. Мислила си, че душата ти изтича, а е имало просто малко кръв. Събираш ...

Не ми прощавай няколко неща...
Спонтанно изтърваната целувка
от порива на мимолетен ураган,
помел смущението и принудил устните
да вкусят тръпното неназовимо ...

Пред теб
От нищо не се отричам.
За минало не тъгувам.
И както силно обичам,
така и също, ревнувам. ...

Хора вехнат, падат като листи,
а навън разцъфва пролетта
и молитвен храм за песимисти
е светът, погубил любовта!
Време безметежно, ветровито... ...

Неделя страстна!...
По на БОГ повеля се
ЛЮБОВ разстеля!...

Музите често разплакани
падат в съдби разпиляни.
В сълза на поет се престорят,
сетне в безмълвно страдание.
В цветче орисия на някого, ...

...Надеждата на Роси...(Посветено на майка ми)
Аз съм като листата и стъблата
на дървото, което през пролетта се преражда...
Аз съм като листата и цветята,
които чувстват в себе си - капките роса след дъжда..., ...

Мъглата пак протяга сиви пръсти,
а в есенно прошарената утрин
ръми от облаци невидими, но гъсти
и натежават спомените, вечно будни.
Светът прилича на огромна гара, ...

Навярно за последно днес ти пиша...
Не ми се пише вече. Вече не.
Но няма как да спра да те обичам.
Не и до края на света. Поне.
Но ти го знаеш и така. И ти е ясно, ...

Сега съм Жена
Ангел не съм дошъл във съня,
крилете оставих на прага.
Сега съм жена, просто жена,
надянах любовното расо. ...

Някога летели ли сте? Но не така както си помислихте току-що със самолет или надуваем балон! Не така, а истински?
Аз съм Марта! И в моята душа се събира един цял океан от надежда, вяра и любов. Ще ме попитате винаги ли е било така? Отговорът е простичък. Да! Вселената ме е дарила с тази тайна още пр ...

Когато разчорлен денят се стаява,
копнеещ нощта да прегръща,
когато луната безумна, изгрява,
а слънцето вкъщи се връща.
Когато в дърветата сънчо пристига, ...

Ill close my eyes
You’ll say it again
That thank you note,
That careful chord -
Sonorant voice, ...

Той не погледна нагоре... Не чу песента им.
Нито видя сгушеното гнездо сред листата.
Две птици пееха с обич на клоните стари.
Той не бе глух, нито сляп... Но защо красотата
днес не докосна слуха му, очите... Защо??? ...

Сред първите не искам да съм пръв
и да ме сочат всичките със пръст.
Не искам аз и скъпата ми кръв
залог да бъде тя за моя кръст.
И сред последните не искам ред, ...

Коя е тя?! Аз или пък онази ей там, която е моето второ аз или пък е тази другата, лошата,може би е тази - най-далечната.
В мен живеят хиляди жени и нито една не живее в хармония с другата. Те се карат в мен, бият се за надмощие, на моменти една превзема надмощието в мен, грубо потъпкваща гласовете ...

Когато ти от мен за вечно си отидеш,
аз просто няма да остана цял.
Затуй те моля - прояви над мене милост.,
че моя свят да пазиш снежнобял.
Все моля те - не тръгвай тихо с Господ, ...

Изтика страха си някъде назад, много назад, където тия крастави кучета не ще могат да го подушат. Ако усетят слабост ще нападнат, ще го разкъсат, ще го погълнат.
Въздъхна тежко и тръгна напред. В едната си ръка държеше оръжие, другата смело стисна в юмрук. Очаквайки да нападне, тълпата ядно го следе ...

През сянката на деня
в тъмен плат забулена,
затворена от четири страни,
с един единствен малък сноп
кълбо, песъчинка топла... ...

Много преди "смотаните" старци в почти измрелите села да са почувствали мириса на пролетта, цивилизованият и изискан гражданин в бетонния си апартамент вече е видял пролетта по телевизията, която отдавна е заместила неговите сетива.
Появяването на първият щъркел в Драгалевци, досадното мяукане на ра ...

Историята си преправя път
в безвремието.
Изгасват хиляди звезди..
Животът скита се безпътен,
а земята се върти. ...

Понякога те имах,
друг път те губих.
Чаках те по пътища.
и хълмове...
Шептях името ти ...

Отминал спомен
На тази улица позната, в зората на надежда избледняла
преплетените нишки на съдбата отведоха ме, без да съм желала.
Копнеж или надежда сляпа накараха ме тук отново да дотичам при спомена
за нещо отлетяло, което на любов прилича. ...

Дъждът вали. Усещам миризмата на тютюна. Всичко е притихнало, мога да почувствам всяка капка, която пада по мокрия асфалт. Не обичам да вали. Сякаш нещо тъмно и черно раздира тялото ми отвътре. Поглеждам небето. Изглежда бяло и празно. Всичко около мен е толкова тъмно и носталгично. Напомня ми на он ...

Време за себе си, е подаръкът, който понякога си правя, напоследък все по-рядко. Новият така ми завъртя главата, че ми харесва да прекарвам времето си с него. Страхотен човек е, казва ми, че ме обича и не ми се сърди, че не чувствам същото. Все му казвам, че ми трябва време, да му се доверя и да го ...

И днес усмивка ще ти подаря,
та денят да ти е хубав,
да не ми се мръщиш или да тъжиш,
както времето навън - дъждовно.
Ще те погаля нежно по ръката, ...

Чаша вино и Моцарт
Един къс от небето
в което звездите танцуват.
Избеляла снимка
и шишенце море със пясък. ...

Ръцете му се спуснаха надолу
(към зоната на нулево стеснение).
За първи път усетих, че съм гола.
Със рокля бях.Но не и с извинения.
Забравих всеки минал предразсъдък. ...

Покани ме на танц!
Покани ме на танц!
В нежен валс завърти ме,
присвоили си нечий романс,
в ръце си за малко, вземи ме! ...