В тая флашка, в тая флашка
всичко ли е точно?
Снощният запой юнашки
днес се в сън проточи.
Към обяд се вече сещам, ...

На Петя Дубарова
Бе най-добрата! Бисер във калта!
Шлифован и със собствено сияние.
Невръстна, думите изпълни с красота,
но бе родена в свят на отрицание. ...

Абракадабра
Клоун и палячо. Роля, кукла и човек
с непохватните си действия закачат,
сякаш гъделичкат, позаспалото у теб,
а пък то, приучено да размишлява ...

Палитра от краски. Черга нашарена.
Циганско лято с дюлев привкус.
Слънчев отблясък от грозд кехлибарен.
Есен щрихована в златен ракурс.
Огнени ритми. Искряща жарава. ...

Безсъние...
... а как да спиш, когато и Луната
в прозореца ти с клоните подрънва,
и стряска като с изстрели душата
ти с мислите на тази нощ безсънна!... ...

В размитото око на вечерта
се вглеждах пак с надежда да те зърна...
Последен лъч открехна мъничка врата
на вяра плаха, че ще те прегърна.
С библейско име, нежно и добро, ...

Много работи така и не научих,
повечето болки никога не изболях,
и Голямата любов не ми се случи,
ничие лице със страст не пожелах
И никога трагедии не изживях, ...

Не мисля, че това е грешка
във този свят и див, и тих
да ваеш мъката човешка
"в картина, музика и стих"*
Че тук, където си живееш, ...

Влакът
Да можех с влак през равното поле
да бягам от проблеми свои разни!
Към хоризонта слънчо е поел,
с лъчи пронизал е купето празно. ...

Старата кола
Крайчето на късата бяла рокля бе леко повдигнато. Красивият, бял и нежен като цвета на перуника крак, частичка от нейните бикини в бледо кобалтов цвят и бежовата кожена тапицерия на седалката, на която бе седнала, създаваха цветни петна и игра на светлините като в картина на импресионис ...

Родината ни е тъй прекрасна,
от Господа тя ни е дар чуден.
Да спрем разрухата и ужасна,
за да сме силни в живота труден!
Ние всички от тук ще си отидем, ...

Откакто си отиде,
аз имам само залези –
пронизващи ме с поглед,
настоятелни, канещи
да премина чертата… ...

Неизречено,
неизписано, при все
че усетено...

Научени сме да мълчим,
не се оплакваме, не спорим.
Дори когато в огъня горим
и мъката опитва се да ни събори.
Светът ни даже да пропада в пропастта ...

Омръзна ти да ме обичаш всеки ден!
Добре тогава! Спри, та почини си!
Щом трудно ти е, остави ме мен,
не искам да се чувстваш като орисан!
Какво пък толкова... покарай колело ...

Тя тaнцувa в душaтa ми плaмнaлa босa -
нестинaркa с очи кaто въглен.
И рaзрaвя жaрaвa от късни въпроси,
в моя делник, от скукa окръглен.
Тя тaнцувa по-диво от истинскa жрицa, ...

Имало някога едно село, намиращо се в една не много далечна земя. То било разположено в красива равнина, през която минавала една от най-пълноводните реки. Тя напоявала полята и така жителите на селото се радвали всяка година на изобилна реколта. Самото селище било добре устроено, подредено и добре ...

Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм един стар-престарял москвич, който от години ръждясва между блоковете на един от кварталите на града. Покривът ми е пробит, воланът ми го няма, седалките ми са изтръмбушени, стъклата ми са изпочупени, а гумите ми - спаднали. Но не винаги е било така...
Сп ...

Страшно е, страшно е, братче, признай,
Искаме, искаме не казваме дай.
Живеем различно не както преди,
Керванът върви кучето лай.
Подреждаме листи, кметове разни, ...

Гадно е да няма "лека нощ".
Най-вече да се будя сама.
За цял ден едноминутен "разкош"
под формата на мълчалива телефонна игра.
Гадно е да не мога да споделям, ...

Животът ми е низ от запетаи,
но точката къде да сложа?
Въпросът не е лесен - пали
и с удивителен не мога.
Тирето криволичи в тъмни краски ...

Задържам поглед в очите черни,
и се изгубвам в тях.
Тях поглеждам за последен път
и за последен път ръката негова докосвам,
а нежно устните целувам. ...

Подари ми думите ти сладки
и целувките ти нежни
и прегръдките ти топли...
неосведомена се влюбих в теб!
Каза че ме обичаш ...

Не ти хареса градския живот,
веднъж не хапна кроасан с охота,
обичаше си селския компот,
но сливи не растат на теракота.
И чергите донесени с мерак ...

Господ Бог е най
Поет чрез Вехтия и
Новия Завет

ВСЕ ОЩЕ Е ЛЯТО
Все още е лято...
Все още навън
играят децата
сред глъчка и шум... ...

Тази нощ се обърнах към залеза.
Тънки нишки надежда се сплитаха с дългите и все пак безкрайно безпомощни пръсти на времето.
Останах замислена...
Вгледах се по-ясно в болезненото злато на смъртта на слънцето.
Опитах се да те открия в безбройните късчета слово. ...