Намери ме... когато бях примряла,
намери ме... с разкъсано сърце...
Намери ме, когато в самота се давех,
намери ме... и тук до мен дойде...
Събуди ме... когато бях заспала, ...

Докога ще страдам, Господи, кажи ми, просто да си знам.
Че две очи разплакани проклинат всичко вам.
Не зная, Господи, къде сгреших, но с мъката си не се извисих.
Не мога, Господи, да трая повече обиди,
от всички удари получих, само унижение и нищета нескрити. ...

Любовно танго
В стая, покрита със споменен прах,
призраци стъпват на пръсти,
времето дреме на стария праг,
забравило да се прекръсти. ...

Плаче ми се, много ми се плаче,
но не искам океани мъка да създавам.
Душата ми е мъничко сираче,
научило се сам-само да оцелява.
Плаче ми се, много ми се плаче, ...

Разбридана.
Разнищена.
Разтърсена.
Разлистена.
Разлюбена. ...

Всеки път, когато завали, си спомням за първия си пациент. Бях студент последен курс психология, клише, живеещо по общоприетите стандарти. Първите курсове -тройкаджия, последните - отличник, ходещ с мацка клише, която първите години беше отличничка, а накрая завърши като тройкаджийка и то, защото ù ...

Римушка за разтушка– 2
"Любов" или опит за поетически психотрилър
( вдъхновено от няколко прочита в сайта)
Крематориумът пуши:
там изгарят двама души– ...

Оранжев портокал
================
Гласът ти е оранжев портокал,
топящ несъвършената ми кожа
и в пулса на златист девети вал ...

Замяна
От никого стотинка не съм вземала.
До днес, без чужда помощ съм живяла.
И ничий залък аз не съм отнемала.
Навярно, затова съм задлъжняла. ...

Нека съм твоят малък тъжен човек,
който да гушнеш в кълбото на мислите,
онази малка искра на гърдите ти днес,
да скочи до слънцето и да го разплисне...
Нека съм онази тиха сълзичка от мрак, ...

...Помисли за мен...
Когато си неориентиран,
и чувстваш се загубен
просто помисли за мен-,
ако Света ти започва ...

Направих ти портрет,
защото се разделяме,
и любовта си вече не споделяме.
Направих ти портрет,
защото искам вечно да те има. ...

Диря те, Боже,
за теб да узрея,
от извора свят да отпия.
Теб да сънувам,
в сън да науча ...

Христос воскресе
и благослови ни за
безброй години

Кръв от кръвта ми и плът от плътта ми.
Протягаш две пухкавки, малки ръце,
някак спонтанно напомняш ми майка ти,
когато бе същото сладко дете.
Чаровни оченца - бадемови ядки, ...

Съблече черния си шлейф нощта сънливо,
а утрото, обвито в огнен лъч, красиво засия.
А той така сломен, преглъщаше сълзи горчиво,
и само споменът във вените му затрептя...
От приказките беше сътворена, изящна мъничка бреза.. ...

Любов е...!
Каква красота!
дъждът пази нощта-
живеят цветята...!

В петдесет нюанса сиво
ще боядисам аз яйцата –
да е чукането диво,
да харесат празника децата.

В своето безумно приключение,
по релсите летя във първо лято,
О, наследник на желязно поколение
разбираш ли и малко ти от вятър?
Разбираш ли как хората, казват, ...

Ще бъда ден, когато се родиш
и с душа в душата ти ще светя.
Ще вдишам сън от падащи звезди,
от силата на хиляди небета.
Ще бъда нощ, когато ми простиш ...

Запалих свещ
Запалих свещ от храма на Бога,
запалих пламъка в моето сърце.
Едно усещане, една тръпка в моята душа
така се чувствам досега. ...

Лавина от горящи свещи
заля площада ни пред храма
със упования горещи
за божията лична драма.
И сякаш, че звезди небесни ...

Нищо не е грешно, щом те прави щастлив. Аз съм щастлива и донякъде грешна. Самопровъзгласили се за безгрешни ме сочат с мръсните си ръце. Чернее моралът ми. Чувствам се удобно в тази нова кожа. Леко ми беше доскучало да съм изрядна, всеки има право на мъничко сладост. Аз открих моята сладост в греха ...

Великденско огънче плахо гори
във шепите детски. Свещица.
Пренася тя истини - божи лъчи.
Запалена в храм вощеница.
Запяват камбани и славят мига, ...

Ще седна Аз пред храма днеска.
Гледам хората! Разменят си яйца.
Възкръсна там звездата витлеемска,
Христос воскресе казвам ви деца.
Тя Вярата възкръсна в душите. ...

Май осъмнах голяма... Не вярваш, нали?
Булчица няма, спокойна, затихнала.
Денят ме привързва към закачалка за двама,
такава, добра... и грубо одялана
виждаш ли онази стена? ...

озарение
дойде и в ада и
душеспасение

Искаше ми се
по-лесно да беше да се добереш
до сродната си душа,
отколкото да я загубиш.
Всичко един за друг знаейки, ...

Не са били затръшнати врати,
не са се чули крясъци,
не са се чупили сърца,
прозорци и огледала,
не са ни слушали съседите, ...

Река съм...
буйна, игрива, сребриста.
Луна съм...
студена, тиха, лъчиста.
Небе съм... ...

Кога зашумят буките....
Ти догниваш бавно.
И излизат костите...
И белеят гадно.
А мухи там няма. ...

Българите днес заминават в чужбина
И за жалост те оставят нашта скъпа родина.
Заминават те в далечна Германия,
Като обсебени от някаква мания.
Мислейки само за богатства, пари ...

Този свят е толкова шарен. Най-шарени станаха яйцата. Но те не са живи и няма да оживеят. Защо ли боядисват мъртви яйца?
А ти защо снасях само бели яйца? Да, знам. Защото си бяла. Ако си пъстра ще снасяш пъстри яйца. И те ще се люпят, живи, и ще красят двора.
А от шарените яйца не се люпят пиленца. ...

Докторът не се изненада от въпроса на майката. Всички все това питаха: „Има ли надежда?” Имаше чувството, че познава тази жена, а детето прилича на някого. Кимна леко с глава и тихо, но уверено каза:
- Надеждата винаги умира последна, госпожо! Трябват ни стволови клетки или костен мозък от съвместим ...

Жадни за живот
Защо светът е объркан и луд,
без пари човека полага усилен труд,
захвърлихме старите войнишки шинели,
а земята тръпне от ракети и шрапнели. ...