Лесно е да бъдеш вълк във глутница
или овца във стадото.
Кръвта на жертвата ще те обагри
или спокойно ще пасеш.
...И никога не ще помислиш ...

ТУК, НА НЕБЕТО...
„Кой ви каза, че няма на света
истинска, вярна, вечна любов? ...“
Михаил Булгаков - „Майстора и Маргарита“
Защо всички ме лъгаха толкоз години: ...

Макар да бях ученолюбиво дете (за мое щастие все още съм си такова), не бях от зубърите, които учеха, за да имат шестици. Учех, за да разбирам. За съжаление или не разбирах от клетъчна биология повече, отколкото хората около себе си (до този момент нищо не се е променило). Но стига толкова за мен, д ...

Като децата
Играят си на жмичка думите
съвсем като децата
претърсват скришните места
надничат в тишината ...

Нощта е тъмна и зловеща. Луната, пристъпва над своите владения, сякаш казва на хората, че това е за последен път.
Всеки, се сгушва на някое закътано място с най-скъпата си вещ в ръце и шепне нещо, може би страхувайки се да не я загуби. Сред тишината отеква и първия изстрел. Макар, че няма дом, който ...

Намерих детелинка за късмет.
Запитах се – „Какво е щастие?”
И мога ли да го опиша с някой ред –
непретенциозно, простичко и ясно?
Дали е подарен букет? ...

Силната жена
Силната жена всичко може
да търпи в името на любовта.
Самата тя е любов!
Но не бъркайте истинската жена ...

В този тих безоблачен простор,
сълзи безсолни къпят моето сърце.
С любов душата ми, рисува красивия декор,
то всичко, всичко е изписано на моето лице.
Сърце престорено не дава капчица любов, ...

Когато вдъхновението спира
Когато вдъхновението спира
и музата е в отпуск или с друг,
сюжети на когото да намира,
и в творчески изпадаш махмурлук, ...

Сега съм по-измислена от вчера...
Но съм мечта... Която ти прилича!
На Времето по склона се катеря.
И търся спомен... В който ме обичаш!
Сега съм влага... есенно-горчива... ...

ЛЮБОВ донесе
ГРЕХОИЗКУПИТЕЛЯТ
и СЕ възнесе
...........................................................................................................
донесе ОБИЧ ...

ЕМИНЮНЮ
Тъй се казва едно много, ама много многолюдно място в Истанбул. Пристанище е, с два пазара, Новата джамия и голям площад.
Изул запотени нозе от отеснелите от ходенето маратонки, сладко всмуквайки от българската си цигара, оглеждам разнообразното множество, докато примирено изчаквам "Бебата" ...

Ценя опакото на нещата -
с възлите на потрепващи ръце,
с мислите грапави зад челото
на уж спокойното, ведро лице,
с дълбоките кладенци истина, ...

She was sung
in dark moments,
she was whispered
in torment and joy
ever since the time he was a boy ...

Ти питаш ли ме мен, когато нощем,
заблъска вятъра по немия прозорец,
а аз не спя и чакам будна … още…
вратата входна, тихо да отвориш.
И питаш ли, когато сутрин рано, ...

Монолог на луната
Въпрос мъчителен ли в теб напира
в безсъница: “Защо съм изигран ?
Наопаки живота ли разбирам ?”,
усамоти се в близката гора. ...

Дарявам своето сърце.
Но то… отдавна е на части.
Сглобявам го парче подир парче.
Накъсано от много страсти.
От много болка пак се разпилява… ...

К Ъ С Ч Е Л А В А
Светът е паднала въздишка
по грешка в земния предел.
Преди мигът да я поиска
тук някой беше я довел. ...

Вече трети ден нa морето,
aз не изтрезнявaм.
Тя пече си дупето,
че ще стaне няквa глупост се опaсявaм
Беше вечертa - много късно, ...

Европейски формат на автобиография
Лична информация
Име
[Фамилно, Лично, Бащино] Дяволитов, Дявол, Лъжев
Адрес ...

В онази малка къща
със срутен покрив и счупени прозорци,
за кой ли път се връщам
и намирам само руини.
Боядисвах с щастие стените, ...

Любов ли е…
Любов ли е тази забрава
нарушаваща душевния мир
тя всичко друго взема ни, но и всичко ни дава
и мечтаем в захлас и безспир. ...

Добре дошъл във моя свят (получи виза).
Не стой на прага! Смело влез.
Извиках те (наум)… душевна криза.
Не се плаши от мислите си днес.
С ръце докосвам те и ще усетиш ...

Възкръснала от руините,
в сърцето на угаснал вулкан
вярата отново изплува.
Злият дух е приспан.
Трудно път си поправя - ...

И в този ден, както винаги през работната седмица, бях станал рано. Слънцето едва бе изгряло и тепърва започваше да гали с лъчите си малкия град, в който живея. В началото на есента температурите в тези ранни часове все още бяха поносими, но нямаше как да изляза от вкъщи само по тениска и дънки. Лип ...

Изгарящи тръпки плиснаха в мрака,
някакъв вик прекъсна съня.
Очите пламнаха - повече не заспаха,
останах във времето - сянка една.
Образът ти превърнах във снимка, ...

Отказвам се от всичко
в момент на самота
и тебе вече не обичам,
дори отново да греша.

Очите му са ледени кристали, душата му е бясна, неспокойна,
сърце на воин в гръдта му бие, а волята му непреклонна...
Сам винаги в битките се впуска, не му е нужно глутница да води,
нали си има своята вълчица, за нея той живее, за нея и се бори....
Силно обича, силно и мрази, ревнува вълчицата си, и ...

-Завържи си добре обувките, Ферис!
-Но, мамо, така ги връзвам аз, и после ги навирам навътре в обувката.
-Чуй ме добре сега, защото няма да ти го повторя пак. Ела на улицата с мен. Покажи ми как играеш тази игра.
-А, много лесно мамо, просто хвърляш камъчето върху едно квадратче и скачаш върху него. ...

Орехчета ми се хапват!
Още са зелени,
но да чакам да окапят
имам ли търпение?
Бруля – беля, бруля – беля... ...

Антидепресант
Отварям сака - нямам шорти.
Газ до вкъщи на обратно.
Удрям няколко акорда,
хванали ме на вратата. ...

Ще се сбогувам с теб, но не е лесно
ти заспиваше до мене всеки ден
и ще те забравя, макар и да е трудно,
дано и ти направиш същото със мен....
Щастие в очите ми няма да видиш, ...

“В Памет на моят съсед и приятел Христо, който спаси два човешки живота, но при това, загуби своят”
Вълната се разстла мощно върху пясъчния бряг и изми следите, които Те двамата, бяха оставили върху него. Все едно не са минавали никога от тук, заличи ги, както времето заличава всичко около себе си, ...

Пак в душата ми порой
от мрачен облак се излива,
сълзи в очите ми безброй
и бучка в гърлото се свива.
Въпроси и дилеми сложни ...

Миглена Станчева попадна в най-ужасния период от своя живот след срещата си с Боян Пасков, любимият ù писател. Допреди онази паметна дата, когато го интервюира в миризливото му апартаментче, в продължение на петнадесет години младата журналистка се бе прехласвала по таланта на обявения приживе за кл ...

Прегърни ме
Приеми ме такава каквато съм,
с белезите, оставени от живота.
Това не зависи от нас самите.
Браздите по лицето и душата наранена, ...

Васко всяка неделя отиваше за риба. И тази неделя не направи изключение. Обичаше да бъде сам, нещо като единак падаше, даже и жена му беше вдигнала ръце от него. Познаваха се от дълги години, но тя така и не успя да го промени. Както подобаваше навика, той стана рано, изкъпа се, взе си такъмите и из ...

Стани и ти депутат,
докато други живеят в ад,
докато има държавата проблеми,
ти и колегите ти ще сте засмени,
че отпуска голяма сте си гласували, ...

Някой някога ми каза,че обратното на любовта не е омраза....
Иска ми се да те няма,
но само за момент
момент на зрителна измама,
вероятността – 1%. ...

Душата ми пръст я души,
та чак и сълзите ми плачат.
И нещо във мен се руши...
А гарвани в тъмното грачат.
Нощта във дъхът ми пълзи ...