Въпреки младостта ни отминала
и есента в косите ни,
и любовта ни изстинала,
и тъгата в очите ни.
Въпреки жестоките истини ...

Любовта е дете, прекосило площада с балони,
монолога на луд, добротата в очи на несретник.
По зелените хълмове ангелски стъпки се ронят
и от топлата гръд на земята извират щурчета.
Уморените хòра се връщат полека от кръста. ...

Днес пролетта изглежда е сърдита.
Навън дъждът вали безкрай,
от часове.
Излива се и даже не опитва
да вложи капчица романтика поне. ...

Черният ангел….
Глава 6
Ако ме беше халосал с нещо тежко или ако бях видяла английската кралица по прашки щеше да е по-добре! Да отида доброволно в леглото му?! Не,че идеята беше лоша като се замисля, но единственото доброволно място, където ще отида в момента е там, където не допускаха сексуални ма ...

Обикновен ден
Късно, предната вечер,
козунак ще омеся.
Ще си сипя кафе,
ще запаля цигара. ...

И снощи, мамо, те сънувах,
седях до теб на колене,
главата си във скута ти положих,
да милваш моето лице!
Сънувах, мамо, още, ...

Знаеш ли, днес пак съм тъжна
нищо, че е пролет и е май.
Долових онази нотка важна
в твоя глас, която означава край.
Знаеш ли, не съм и предполагала ...

1/ Характеристика
Колкото са по-превзети,
по минават за поети.
а най-достойните ни белетристи,
накарват пръчката да листи, ...

Слънцето не спира да се смей-
петдесетгодишен юбилей-
лицето от шастие грей.
Небето спокойно синей.
Бурите житейски спрях, ...

Бушуват, мятат се искри..
Кога и кой ще изгори?
Съвсем летален пирует,
и балерина - крехък, жалък
СИЛУЕТ! ...

Намачканите листове стояха печално разхвърляни в различните части на стаята ми.
Изгледах толкова филми и прочетох толкова книги, но никой от тях не ми даде капчица за размисъл. Не ми даде повод да се разбунтувам, да изгоря, да почувствам, да властвам.
Може би така сме устроени.
Рушим, градим, създав ...

Къртица рине пръст.
Мъст?
Животните в молитвения дом
я караха да гледа все надолу.
Завързана за кръст, тя рине непрекъснато ...

Ще те чакам на една самотна гара.
Идваш ли си, или е раздяла, знаеш само ти.
Сгромолясващ писък на последен влак лети.
Огнени лютичета в косите сиви, слънцето жестоко сплита.
А локомотивът тромав, стар, диша с тежка пара и от скръб крещи. ...

Без тебе бях изгубена в мъглата,
живеех, мислейки, че съм добре,
побутвах със душата си в стената,
но не признавах, че се чувствам зле.
Самотна бях, сред много идеали, ...

Стиснати между листите,
между траверса на мислите,
между твърди корици,
драпат стиховете – сирийци.
На границата между войната, ...

Лежиш и мислиш си на глас
За миналото, за което е било
И някак си ти става малко тъжно,
че свършило е, че нещо може би дори не е дошло.
Дали не си се провалил, ...

Обичам, когато
топлата ти кожа
докосва моята
ледено-студена същност и
шампанизираната ми кръв ...

Както мога, роня трошици
от Знанието всеки ден!
Гледам, ангелски душици
как събират ги край мен!
Бързо никнат им крилата, ...

Днес ми е тихо
и ми се мълчи...
Днес ми е мило
и ми се лети...
Не пречете на ...

Писател, поет народен
в милия край роден
България имаше и има
и тя му бе любима.
И с националния идеал ...

Would you stay with me just one more hour..
I hope you will, I'll give you these flowers
Please just make me happy like you used to made me
Give me a kiss because SHE'll come and take me..
Oh yeah, you asking me who is SHE.. ...

Понякога, ако ти се завие свят,
знай, от въртежа на зъбчатка е,
с клеймо белязана "Живот".
Тя е вътре в тебе, брат,
с копита в нея чаткаш ...

Припряно
пролетта надникна
изпод снежна пелена,
слънцето й се усмихна
и тя ...

в тишината блести като зеница
светлината на нежна милувка
синевата изтри всяка граница
няма вече лъжа и преструвка
върху белия лист на всемира ...

...Ухаеш...
Ухаеш на тишина и на мечти
със нежни, бавни мелодии-
на танцов ритъм и на желание,
ухаеш на света ми - на обичане, ...

Кръстът, превърнат
в ГОСПÒДНЯ обител, бил
Кръст-Възкресител...

Залюбих те с 9 по Рихтер
в далечната грешна земя.
Ева с Адам от Юпитер -
самотни и без племена.
Слънцето - жълт пилигрим, ...

Писалката е в моите ръце,
но в мене Бог диктува думи.
И пиша ги от ритъм на сърце,
чрез нежната ми и ранена влюбеност.
А болката ми диша и от зов, ...

Аз те чакам, но тебе те няма.
Колко пъти? Кажи! Докога?
Всяка мисъл е белег от рана,
всеки спомен – жестока съдба.
Нямам вече мечти и надежда, ...

Нервите ми са опънати
като безкрайно къси ластици.
Времето изтича спънато.
Работата ми върви на тласъци.
Много бързам, а не става, ...

Защо на уважението с неуважение отвръщат,
доброто отношение усещат като слабост,
единствено себе си обичат и прегръщат,
а към тези които чувстват слаби, те нямат жалост.
Чувстват гордост от превзелия ги егоизъм, ...

"Ако бях огън, щях да горя. Ако бях дървосекач, щях да сека.
Но съм сърце, и затова обичам" Никос Казандзакис
Как издържаш ти, малко сърце,
колко още тъга би побрало?
И от камък гранитен да бе, ...