Страх и ужас в полите на Витоша
Беше четвъртък вечер. Стояхме вкъщи с Ирена и гледахме телевизия. Нямаше нищо интересно. С интерес гледах как лакира пръстчетата на краката си, пушех цигара и слушах новините.
- Рени, отивам до магазина. Искаш шоколад, нали?
- Е, преди малко изядох един, обаче...
- Ясно. ...

National Service is a way of becoming a capable citizen with strong character. Lately, there have been many different opinions on whether military service should be compulsory or not. This is a disputable issue. There are several advantages as well as some disadvantages.
To begin with, compulsory mi ...

Понякога е трудно, знам, да се изправиш,
понякога клиширано звучи да продължиш.
Иска ти се за известно време да се скриеш,
ала желаеш и да заблестиш.
Нямаш ли ти смелост за мечтите, ...

Path of coexistence
Edge of a razor blade
An impossible journey
The blood drop is split in two
to explore both planes, ...

You are my forever lasting hope,
you are the door I want to keep open
Until I'm gone, there will be a reason...
And if I believe in it - there Will be hope!

In the last years technology has improved the quality of life. It also has become a great part of our lives. In my opinion, technology is very much a part of modern life.
The first reason for me to believe contribution technology made to modern life is just the daily stuff. For example, house’s secu ...

Виелицата
вее над брега.
Морето е свирепо и бушува.
А тежки шии опнали на юг,
три лебеда в небето снежно плуват! ...

Ти си цвят и бодлѝ ,
но цвят - тъй хубав ,
че от тях не болѝ !...

Когато кацнеш на тази планета
помни, че там всичко е пари.
Щом на птиците храната се плаща...
за любов и удоволствие ли няма да платиш?!?...
Когато видиш таз земя без ос да се върти, ...

Топлина
като полет за летене.
Мислите,
очите,
ръцете, ...

Н Е Д О В Ъ Р Ш Е Н С Ъ Н
Стрелките се догонват пак ревниво,
за да се слеят в чакания миг.
Напълнена е чашата ми с пиво,
а тишината порив е за вик! ...

Ще късам дрехи без да питам,
а ти ме драскай като котка.
Със устните ти – две палитри,
ще нарисувам капка обич.
Ще те прегръщам до насита ...

Вестта
за раждането на дъщеря ми получих по време на дневно представление в Момчиловград. На връщане помолих шофьора да спре пред десететажния блок 10, квартал Веселчане, и поканих колегите да отпразнуваме събитието.
Шевовете на боксониерата се пръскат, столовете на съседите не стигат – има седящи, ...

Отдават ми се много нещица...
Успешно болката си да прикривам
зад шарени декори. Да приспя
за кратко гордост. Да драматизирам.
Да бъда по-невидима от мисъл. ...

Решението на Вяра дойде съвсем импулсивно. Може би подсъзнанието й се бе намесило, но факт е, че изведнъж в главата й щукна идеята да събере на едно място двете си гаджета. Трябваше да направи избор и събирането бе единственият правилен ход, така поне й се струваше.
Вяра беше студентка първи курс и ...

Сълза
Там, където облаците падат –
мен ме няма,
там, където залезите лягат –
мен ме няма. ...

В онази нощ
студената
успях да го видя
истински
искрен ...

Последният пиян се умори
да се надлъгва с този свят лъжовен...
Тя, истината го заряза призори –
бе твърде беден и не бе по джоба му!
Последният пиян бе сив и малък, ...

Отначало всичко вървеше,
създаде уютен дом,
с усмивка всичко градеше,
но после попадна в погром.
Отначало домът и огрян бе ...

В такива мигове на тишина
живота своя кротко преосмислям.
Не са ми нужни ничии слова.
И ничия подкрепа не изисквам.
Не ми е нужна ласката, която ...

Ще се боря
Ще се боря,
ще се развивам,
ще тичам
и няма да спирам. ...

(Моля те, Поете,
моля те, прости ми,
за това което
тук написах в рими!)
/ПоОсветено/ ...

Винаги съм се питала на този който не му пука дали някой му чука на вратата?

Хей, Дяволе, защо дошъл си тук?
Някой те извика по погрешка?
И как ще оцелееш в този студ?
И ще се спревиш ли с неволите човешки?
И защо при мен дойде на гости? ...

Непонятното за един е до болка познато за друг.
Хората са устроени така, че да използват мозъка си и в зависимост от положението и гледната точка възприятита изкривяват действителността по един или друг начин. Аз ако трябва да съм честен рядко слушам мозъка си, просто съм прекалено импулсивна и емоц ...

Амбър се събуди от (третата) сутрешна аларма, която сякаш нашепваше "Закъсняваш! Закъсняваш!" и скочи от леглото си бързайки да се отправи към поредният забързан ден в нейното иначе претоварено всекидневие. Тя беше заета жена, с добра кариера, със своя си начин на живот и въпреки хаоса в него, тя ви ...

на нощта по крилото
минавам на пръсти
разглеждам
света...
отвисоко ...

Отписах мисълта че ще порасна
достойна и добра жена.
Не пия чай от чашката кафяна,
а едри и горчиви семена.
Разклатих цялото дърво на рая, ...

ХИГИЕНА
(Сюжет за епична криминална драма)
Големият злодей Маркос наблюдаваше множеството, скрит в сянката на комина на една висока сграда. Часът беше единайсет без двайсет, датата – седми септември, а човекът, който след малко щеше да бъде убит, си купуваше хот-дог от един денонощен магазин. Не ръм ...

Позната история – лято
и разлика в годините,
несъвместимост деликатна
встрани от права линия.
Присъствие нечакано, ...

Пристъпва вечерта - добра вълшебница.
Луната е светулкова гондола.
В душата ми вълна разрошва гребен.
И в своя бяг понася ме неволно
към нашето Преди, стаило нежност. ...

Дочух шум на детска люлка
Скърцаше злобно и псуваше наред
На нея не люлееше се никого, само звука
Звукът, що мракът взел е в плен
Звукът на детски рев, на нейният също ...

Говорят ми; Мъжът след петдесет
да бъде без любовница не бива.
Особено когато е поет
любовница безспорно му отива
Че бих желал така да е, не мога ...

По ръба на острието
плъзга ми се битието
и живота ми на косъм
ми напомня за какво съм.
Имам ли си на идея ...

Днес селото ни е съвсем различно!
И друг е вече, селския народ...
Промяната се чувства драматично,
не сее то, а търси само плод!
Туй са неща съвсем несъвместими... ...

Мама вкъщи е сама.
Татко го няма...!
На празника тъжно
дърпа въжето със спомени,
навива от мислите букетче цветя, ...

Наближава на жената деня.
Искам цветя на теб да подаря,
че и ти си цвете красиво
в туй ежедневие сиво.
Цветята като теб се не купуват*, ...

Пламъкът загасва. Свитата цигара потъва в пепелника, смачкана от пръстите му и остатъчния дим се разнася из полумрачната стая. Остава острия мирис на изпушеното. Облягам се назад на дивана, но не го усещам. Не усещам и пода под краката си. Сякаш левитирам на два сантиметра от повърхността. Но не е с ...

Целувката на Лунното цвете
Вървеше през просека в гъста гора мъж, красив, надменен и самоуверен. От бързане дишането му бе накъсано и очите вперени напред, знаеше – ще мръкне скоро. Приседна, отмалял - трябваше да си почине. И се стресна – позаспал е. До него, до сами рамото си се вгледа... и видя Л ...