Замразявай си грозната дума.
Не ровичкай във гнилата шума.
Не пледирай за лошия ред.
Не харесвай и тиква на плет.
Не обичай да правиш золуми. ...

В Странджа, девойко,
ти усмихваше се чудно.
И туй твое сърце бойко
да забравя ми е трудно.
Че тази усмивка рай е за мен ...

(превод от хърватски)
Все повече грижи има, но ти не си виновна.
Все повече книги има, а все по-малко читатели.
Затова спокойна бъди поради чуждите съображения.
Все повече се срещат хора, а все по-рядко човеци. ...

В съня ми идвате вий, Ангели от Светлината,
напътствате ме как да съм добра,
дарявате ме с мъдростта на небесата
и учите ме как да се смиря.
След срещата сърцето ми ликува ...

От нищичко казах ви не разбирам!
От вино, от ракия, от жени.
Рано вечер се прибирам,
ден след ден животът ми върви.
Мислете ме за странен, за тип особен може би, ...

Обичам теб.
навярно до полуда,
съм глупава и аз,
а ти от някъде
си тръгваш. ...

Беше нощ
и душите ни светеха -
разпилени от вятър светулки?
искри над пожар?
Днес – ...

Навярно съм пораснал,
кога ли се случи това?
Кога забравих какво е радост,
какво е веселие, какво е игра?
Кога бях дете не помня, ...

Температурата на въздуха е 9°C,облачно, 89% влажност на въздуха. Намирам се в стая на третия етаж в една къща. Пред огледалото.
Някога поглеждали ли сте се в огледалото? Знаете ли местоположението на бенките върху лицето си? Гледали ли сте себе си толкова дълбоко, че да искате да сътворите триизмере ...

Безизходност, безсилие, безпътност
и тежък въздух, който ми присяда.
Поставените цели виждам смътно
и в други е вината, че пропадат.
Неистини, нелепости, нетрайности, ...

В тъмнината срещнах си приятел
Идеален, мълчалив и тих
Седя самичка, той до мене
И той самотен, аз открих
Светът не е за двама, казах аз ...

Гледай я. Почти се е стопила.
Аха-аха - да се превърне в прах.
Но в съня си толкова е мила -
не я буди, ще се намериш в грях.
А тя - отърсена от греховете, ...

Мъгла, непрогледна мъгла.
Стяга гърлото, като с каишка.
Във въздуха виси тишина,
а в мен се отронва въздишка...
Декември... мъгла... ...

невидимите чаши
мистериозни житни кръгове
отпечатани по масата

Аз съм наблюдател.
Понякога - съмнителен тип.
Аплодисменти.
Ехо, ехо...
Стоя неподвижно, ...

В свeта на изкуството
Когато сърпочуково изкуство
подменяше с марксизъм всяко чувство,
червени комисари от екрана,
пестници свили в класова закана, ...

С моята бяла любов,
позагубила чара си
все по тръни и огън вървим
с две ръце пак подхвърляме зара
често спорим и в клади горим. ...

Язон се завърна
и какво намери?
Каквото и Христос,
замерян с камъни.
Релсите ръждясали, ...

Очакване
В застиналото декемврийско утро
времето е спряло
и сякаш няма да настъпи утре,
сякаш всичко се е извървяло. ...

Дядо Коледа добричък,
днес седя си сам-самичък,
тайно пиша писъмце с молба
от мен и още две деца.
На бате Ванчо би ли дал ...

Бели пиленца прелитат.
Слънце жули им страните.
Селяни ги те наричат!
Боси, гладни, уморени.
Слънце жули, жули ...

Слънцето
с утринната си милувка
облаците изчерви,
с лъч Вечерницата близна,
тя трепна и се скри. ...

Винаги съм била любовница на свободата,
както и пленница на любовта...!
Но никога не съм се чувствала така,
сега изпитвам всяка част от себе си...!
Винаги съм викала бунта и революцията, ...

Когато ме погледнеш, когато те погледна...
Ти:
Когато ме погледнеш, когато те
погледна, знаем че се случва!
Знаем, че не е илюзия, че не лъжа! ...

На силата ми сила даваш, Боже,
на вярата прибавяш нова вяра.
Показваш ми, че с Теб ли съм ще може
да придобивам благодат във пълна мяра.
Пресъхналия кладенец ти напояваш, ...

Защото е бяло,
понякога млечно,
понякога болнично вяло,
понякога небесно, далечно.
Свещта в храма, ...

Незаключено
Отвори ми. Аз съм на прага.
На вратата виси катинар.
Може би с любовта си избягал.
Или моят ключ е остарял? ...

Бият ме с камъни, без жалост ме бият,
отляво, отдясно, от всяка посока!
И душата ми искат, да я затрият,
и няма, и няма кой, да ги нахока!
Добре де, ще си казвам, че дъжд ме вали, ...

Пропадам в дупки по шосето
на живота, на деня и не знам кое,
наречено от някой "битието" -
завихрило ме, нанякъде поел,
челно то връхлита ме в лицето, ...

Легенда за Червен
Слънцето вече към запад клонеше.
Почивахме двама на брега на реката
Ломът сребърна песен шептеше,
на метри зад нас шумолеше реката. ...

Не те познавам - толкова си Малка,
а стана розата на безконечния ми ден.
Цъфтиш, откъсната с бодли весталка,
надолу сочиш жребий ледено студен.
Играем сякаш някаква игра безкрайна ...