Случи ми се веднъж да сънувам,
от брега да гледам мъглява зора.
Видях и теб, в морето да влизаш.
Последвах те,
но те изгубих в тази мъгла. ...

Търся образа си във зениците,
но не виждам нищо;
само скверните пера и кости -
ангелски
и гнили трупове на птиците, ...

Не всеки може да обича
да шепне с глас насън
да казва колко те обича
и по пътя след теб да тича
пред тебе мирно да застане ...

Т И Б Ъ Д И, Б О Ж Е, С Е С М Е Н Е
На народната певица
Кичка Савова
Аз ли съм, Боже, виновна,
че си ме така наградил ...

Гатанка
Може да опиташ,
без дори да питаш,
да отгатнеш нещо,
от живота свой... ...

Любов ли бе това с тебе,
любов като прохладното небе
любов, бъди до мене,
любов и в моето сърце.
Когато ти ме любиш, ...

Музика и аранжимент:Наско Христов
Вокал:Антоан Антонов
Текст:Eliboto(Лейди Фокс)
Krassound Studio

I saw a dream in which I kissed you,
When I awoke I felt I missed you.
I saw the sky, 't was blue above me.
And in my heart I knew you love me
1951 ...

В ресторанта влезе един депутат.
И няколко мутри след него.
Почеса рус, рехав мустак,
избърса потта от ниското чело.
Млада сервитьорка, веднага го позна. ...

ДЕТСКИТЕ НЕЩА
Тихо е. Не шепнат листи.
Заспали са дори и те...
Вятър няма, а прелиства
душата спомен от дете. ...

Всъщност смешна се чувствам понякога
и под ноктите дращя безмълвно
друг път всички метли са ми мярката
да замитам плътта ти попътно…
Сутрин свивам мечтите си в дрешника ...

Ще можеш ли да се превърнеш във мълчание,
когато дойдат властно думите на среща?
Оттук до болката е тънко разстояние
и всяка тежка стъпка може да е грешна.
Ще се смалиш ли до безгласен силует, ...

Тя
Отлитна ли, аз няма да се върна,
ще бъда наранена, но свободна,
захвърлила короната си трънна
и въпреки, че вечно ще те помня ...

Искам да превърна нощите с теб в безкрайност,
само така щастието ми ще има вечна трайност!
Аромата ти до края ще запазя,
да гледам в очите ти безкрайно ще мечтая!
Макар да зная и вечността че има край, ...

Мъжът е бряг за самота…
цигарата, след отказа да пушиш,
илюзия за вечността,
но мислите ти ще промуши…
Мъжът е Шекспиров сонет, ...

Какво е важно във живота?
Да бъдеш лош или добър?
Да казваш че си праведен -
защото... Преживял си
лош момент. ...

Парче по парче -
съшита мечта.
Подхвърлена на вятъра,
вихър с нея играй. Изгаря я.
Нова деня озарява, ...

Среши най-после, дъжд,
косата на гората!
Валиш от седем дни!
Разрошил си листата ù,
захвърлени навред, ...

Ако поискам, ще ми подариш звездите,
мечтите, цялото си бреме,
ако поискам, и душата ти ще взема
ще ми отнеме няколко минутки време.
Ако поискам, егото ти ще погълна ...

Как се изразява липса?
Моля, който знае, да ми каже!
Как, поете, пълниш с думи листа,
като всъщност вътре ти е празно?
Как, художнико, захващаш четката ...

Никой не притежава времето,
нито вятъра или зениците на Луната...
Бягаш устремен към новото -
безпътна самота?!....
Лъжата е воал на очите ти, ...

Понякога се връщам
пак назад.
И сърдя ти се, татко. За дните, в които ти
не бе с нас.
За миговете, които не изживяхме заедно. ...

Има две неща, два подхода към действителността. Клише, матрица, мисъл-форма или егрегор, който се захранва от вярата в неговото съществуване, тоест с астралното вещество - проекция на Материя Магика, в по-плътните слоеве на Проявеното. Това се случва всяка секунда. Ние "вярваме", че нещо съществува ...

НАЙ- КРАСИВАТА
Любовта е майсторът - художник дето,
от палитрата с най-красиви цветове,
с замах рисува на жената по лицето
звезди искрящи, слънце и море! ...

Искам да питам
Кога ви додея мирно да живеете?
Рода си по чужди езици да пилеете.
Нозете си в чужди обувки надявате
и родното без милост пропилявате. ...

Пролет сияе, грее май,
но ще си върнем ли изгубения рай?
Как, като нямаме идеали,
а и тези над нас - едва ли.
Всеки на банкнотата се кланя, ...

Още ме мамят високите токчета,
да ги обуя и тръгна напред.
И да звънят под нозете паветата,
сякаш, че всичко ми е наред.
Още ме мами и бялата рокличка, ...

Скитнице
/с Душата насаме/
Умори ли се, скитнице, броднице,
не напи ли се, в тъмните, евтини барове?!
Изхаби ли се, (на себе си своднице,) ...

Изгубване
Сърце без капка нежност. А някога е било
по-синьо от небето, по-меко и от свила.
Туптенето му бодро, сега звучи фалшиво.
Кога едно сърце забравя да е мило? ...

Нахлуха облаци в града,
за буря нещо изкрещяха.
Отнеха всяка светлина,
над улиците заиграха.
А вятърът ги подреди ...

РЕТРОСПЕКЦИЯ
Когато дойдах тука да живея,
аз просто бях на края на града...
В полянките с децата си лудеех
и като тях се радвах на света. ...