Не разбирах какво е любов,
гледах всички с поглед орлов,
тогава ти пред мен се появи
и миг красив ме озари.
Поддадох се на своите чувства ...

Малко, хвъркато, свободно се рее.
Не е бръмбар. И калинка то не е.
На моменти от обич прелива.
Обича шумно да се разсмива.
И даже без много да пита, ...

Скитосване
Аз съм скитосвал по "балкана",
докато още бях момче...
когато сутрин ставах рано,
преди деня да напече. ...

От раждането, Боже,
до днешните ми дни,
аз мога да си кажа
за мойте съдбини.
Поставях си задачи. ...

Бяла постеля покрива
грозните градски десени,
заченати в криза на разума.
Земята, скована
не чувства ...

Народе, спомни си тоз ден!
Тъга навява той и на мен!
Нищо не оправдава това дело
срещу жени и деца в туй село!
Този лош акт няма да забравим, ...

Обърнато огнище
Изпитах всичко. Всичко изживях.
Във рая бях. И в дъното на ада.
Жестоко падах. Ставах и се смях.
На дявола душата си продадох. ...

Уж сме двама, а мълчим.
Самотата в душите ни убива.
Ти не си за мен, нито аз за теб.
По-добре сами да продължим.
Броим звездите с въздишки, ...

Все тази болка…
Тази болка, която все отляво ме свива
и нахапва парчетата от смелостта ми,
и която уж тръгва, уж все си отива,
а спотайва се нейде, минира деня ми, ...

Днес се опитвам да пиша за тебе, Любов. Дай ми сили.
Думи събирам и плахо, несигурно в стих ги подреждам.
Знам, че е слабо перото ми, дързост това е. Прости ми.
Белият лист ме разбира и влива в ръката надежда.
Аз не познавах лицето ти, чаках щастливия случай. ...

Прости ми, че не бях до теб тогава,
когато най-сама била си на света.
Прости ми болкaта голяма.
Прости ми егоизма и греха.
Разбрах те чак когато те загубих, ...

Трибют на Depeche Mode...с любимото ми парче на любимата ми група. Инструменталът е работна версия, демо запис с домашна апаратура, и не бих се нарекъл музикант а по скоро фен... :)

цялата ще се къносам
та
частѝца в теб дано съм
бузите* си ще белосам
само дъх от теб дано съм ...

Не мога повече,
а има още толкова много.
Причини посяти растат
и по цял ден кося ги.
Вечер плувнал в пот ...

МАЛКАТА СЪЛЗА
Една сълза самотна в мрака
проправя път по измореното лице!
Поспря за миг в косите ми, почака,
да чуе шепота от моето сърце! ...

"Джинът от сърцето"
Земята и утре ще се върти,
а все така не усещам танца ù.
И нощеска ще се стъмни,
сърпът лунен сам полето от звезди ще си коси. ...

Прошка ли?!
Алъш вериш безплатен шета днес -
мажем прошката като филия със петмез.
Тази дума, скъпоценна като бисер рядък,
от раздаване доведе ни до безпорядък! ...

Когато се влюбвах
в прогизнали улици,
дълбоките локви
и бедните скитници;
когато забравях ...

Стаята е празна.
На тази снимка прегърнал си ме ти.
Легло и масичка, на нея нощна лампа.
Не свети, ни луна, ни светлини!
Прозрачна стая. ...

Понеже до сега съдбата на Нейтън му беше поднасяла всичко с пълни шепи внезапно реши да промени отношението си към него. Точно, когато всичко изглеждаше съвършено тя се намеси изненадващо и разби света му на парчета. Около година след като Даяна запълни празнината в живота на Нейтън, в него зейна ощ ...

Господи, в душата си се вричам
нека доживея сутринта.
Нека си остана пак момичето
вярващо в щастливата съдба.
Нека със усмивка да посрещам ...

Колата се движеше по неравния път към малко селце по крайбрежието на Черно море. Бащиното превозно средство подскачаше нагоре-надолу при всяко малко препятствие и чувството, че след малко ще се разпадне, не ме оставяше. Звукът на двигателя не вещаеше нищо хубаво още от самото му запалване, но нуждат ...

Самота-Свобода
Стоя си сам в леглото,
някак замечтан,
умислен бягам от теглото,
ала пак съм закопчан. ...

Първи балкон
"Булеварда с лиричния ритъм
аз не сменям за Шанз Елизе..."
М. Башева
И угасна салонът. И - в огън и лед - ...

Казвам се Джони. Бях на 7 месеца и 14 дни, когато дойдох тук. Преди това живеех на бул. Арсеналски 2 в гр. София под едно величествено и красиво дърво, което лятото пропускаше до мен по-малко слънчеви лъчи, а зимата през клоните му се промъкваха малко снежинки.Не знам дали имам братя или сестри, не ...

Пак започваме битка неделна
и протриваме сънни очи.
Понеделник е вече модерно
седмицата да се честити.
И поели заряд от честитки ...

Роди се в екрана ми черен,
момиче със златни коси,
видях я във Интернет, там я намерих,
една тракаща машина ни сближи.
Пръстите заработиха бързо, ...

Н Е М Е Р А З П И Т В А Й
Не ме разпитвай! Няма да разказвам
за туй, което дълго в мен боля.
Не ме разпитвай! Няма да ти кажа.
Ще го изплача в бликнала сълза. ...

Последна среща. Някак го разбираме без никой да е казвал и дума за това. Тиха си, а аз някъде дълбоко в мислите си крещя. Гъстият дим от някаква пура застава пред нас като че да покаже още веднъж с мистичния си облик пропастта, която толкова безотговорно изкопахме. Пропастта между нас.
Поглеждам към ...

Шеснайстата република днес взима
шеснайсет милиарда за
F-шеснайсет.

Искаш ли да се гледаме
дълго,
да си говорим
за това колко бързо минава времето,
за книги, ...

Село,мое село
Село мое, родно село. Мило си ми, свидно си ми на душата си ми омилело. Гледам те и ти се чудя що така си погрозняло.
Преди двадесет години беше с поля зелени и ниви засадени. Стада многобройни кротко пасяха и огласяха с медните си звънчета чистия простор. А сега си мое село с поле от ...

Посветено!
Под цъфналите клони…
Внезапно те срещнах, невинно ме погледна,
а после те изпивах с очи.
Душата ти душата ми докосна ...

Къде е, питаш любовта?
Ще ти я покажа, вътре в душата си.
Като куршум през мене мина тя
и остави кръв и отпечатъци.
И още тя е в светлите звезди, ...

Когато хубава жена е днес сама,
не спират хората за нея да говорят.
Без никаква причина за това -
одумват, критикуват, даже спорят.
Как може хубава жена да е сама? ...

Любовта е грешка. Истинска е обичта.
Не която ни пленява, не е тази със страстта.
Тя... по-скоро отминава.
За друга ти говоря аз сега.
Обичта е грижа, тайна скрита от деня, ...

Обичливи и нежни, дръзки и всеотдайни,
лекуваме и жарък огън, и снежни вихрушки,
владеем рая с женските си бели тайни,
лъчите на амур са бойните ни пушки.
Превземаме крепости без войни и куршуми, ...

Изведнъж всички си тръгнаха. Всеки по своя път. Излизаха от заведението един по един, един по-рано, друг малко по-късно. Всички бяха човеци. Всеки със своят маршрут, по който ще се прибере. Къде? При неговите проблеми, в неговия дом с неговата жена, майка или деца. Мислех за това, докато отпивах.
Су ...