Памучно бели облаци надскачат планината
и носят дъх от южното море...
Рисуват си картини, горе в небесата...
Свети Илия в Нивата оре!
Заканва се да отмъсти на хилавото лято. ...

Към зората
Посрещнах изгрева на слънцето
потопиха се лъчите му в морето
озарена душата ми се радва,
че слънцето на вълните докладва. ...

Къщичка за птици
Зимата ще дойде,
те ще са навън,
на студа на двора
и във своя сън... ...

В среднощните крясъци малко дете
се беше свило в ъгъла на своята стая.
Стискаше зъби и молеше се,
по-бързо те да престанат.
Не искаше вече да слуша, ...

Няма те,
а мислите се скитат -
объркани, безпътни.
Няма те
и душата броди в самота, ...

Пределът ми изнервен се гуши във страха си -
храни се от лоши мисли и повели,
а чувствата отдавна са заспали,
спокойствието ми завинаги отнели.
... И дишам ужас, раждам мисли почернели, ...

Искаше в мене тя да вникне,
капризничеща в своя първи блян,
с коя от странностите ми да свикне,
да ги извие и премахне, като помитащ ураган.
Но не бе многопластовата ми обвивка, ...

Плувкиня
Днес... дъждат ме наваля.
Но кой залъгвам, беше вчера.
Изтрих стиха си, споменът изтля,
описвам само празната надежда. ...

Логика на по-слабия
(превод от македонски)
Ако всички хора са смъртни,
а всички истини относителни
и ако всички божества са измислени, ...

Едно и също всеки ден повтарям
на тези, дето стихове четат.
Не ви упреквам, нито ви се карам,
а само искам аз, за кой ли път,
със вкус и нюх това да разберете, ...

В бурята...
Вятърът опънал черни струни
във зловещото безлуние,
виеше по тях като вдовица
върху пресен гроб... ...

ХРАМ
Олтар намерих в полето
за молитва, дар и любов.
Отправих взор към небето
и попитах… „Съм ли готов?” ...

Полетяла от необята капчица страст,
сътворила душата ми тук на земята,
незнайно кога и в кой ден и час
получи се здравата сплав под звездата.
Ден след ден я префасонирам, ...

Някъде близо две-три години
бяха мигове хубави
и незабравими.
Говореше ми нежно, радваше се и се смееше,
не минаваше и ден, в който да не лудуваше. ...

... И пак мълчиш в тиха болка,
разкъсван от душевен мазохизъм,
но завръщаш се отново и отново,
изпълнен с любовен оптимизъм!!!
Прощавай, обичай и раздавай, ...

В поточето спокойствие цареше,
не се поклащаше ни лист, ни корен.
Жабокът цар блажено спеше,
уверен във народа си покорен.
Сред нощен хлад листа изгнили, ...

Творчеството - то дава отговор на много въпроси, които непрекъснато си задаваме; лекува много духовни "болежки", "лек" за които дълго и безуспешно сме търсили; "противоотрова" е срещу лошотията на света... Творчеството ни дава упование, кураж и надежда в най-черните ни мигове, когато никъде другаде ...

ВРЕМЕ ЗА МОРЕ
Време е за море. Слънцето блести, жега е, облаците са захарен памук, който се топи от пот, а морето е мястото, където човек може да се поотпусне, да забрави тъпата работа, беса на жената, недоволството на децата и безсмислието на живота.
Няма смисъл да бързам. Морето няма да избяга. То ...

Забит пирон в сърцето нежно,
а там скрит си ти и теб ранява теб и любовта прекрасна.
Черна кръв се стича, по-черна от съдбата на вдовица.
Защо, кажи ми ревност не мога само да обичам?
Сянка ти на любовта си, правиш ме тъй сляпа и наивна. ...

Кратко щастие
Дойдох. Посрещна ме вяло.
Както се срещат хора "на възраст".
Не беше облечена в бяло.
И я нямаше младежката дързост. ...

Ich hab’ im Traum’ geweinet,
Mir träumte du lägest im Grab’.
Ich wachte auf und die Thräne
Floß noch von der Wange herab.
Ich hab’ im Traum’ geweinet, ...

Молитвените думи са стихия,
изречени с отворена душа.
Небесен лек за болката. Магия.
Прозрение и мъдрост за света.
Ръцете си събирам във молитва. ...

- Они Йонкините измреа, баби! Синò им са попиле у Червен брег, а дъщера им е по чужбина. Та вия от къде каате, че сте? От Англия? Малее, тава е мого далеко бе, баба! Тава а отвъд баира и още по-далеко, а? Язе съм проста, баба, не съм учѝла. Знам само да пиша и да сметам, друго не знам. Ама сте убави ...

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ
(Акростих)
Орисия ли, що ли обърка съдбата ти славна?
Бутафорна си днес – европейка с народ second hand*.
Индианците даже по милост са по-меродавни. ...

1/Не зная ИЗБОРА НИ как ще стане?!
Навярно както при Бай Ганя...
2/Какъв е този нашенски народ,
че само с Дявола си пишка мери!?
Навярно е с объркан код, ...

Мас
Пак сивата, прашната, провинциалната скука!
Градът, пил сънотворното, откога е заспал!
Когато се буди, си мие очите със клюка.
Оплюва съседа и хвърля по ближния кал. ...

Когато ти е трудно
по пътя на Светлината,
по който си поел.
Когато не виждаш смисъл
да се бориш за това, което искаш. ...

Да мога
Да мога да хвана в ръце това,
което прелива в душата ми.
Да докосна това,
което с поглед не се достига. ...

Ей, не спря за миг това сърце!
Поне за малко да почине...
Пипна ли го, Боже, със ръце,
дали със мен ще се размине?
Денонощно в мен тупти ...

Живот
Всеки ден отминал е следващата крачка …
Гледаме напред, вървейки всъщност слепешката.
Миговете са ни отброени,
за жалост още от момента, в който сме родени. ...

Две следи боси,
останали след твоя вик,
с разпуснати от вятъра коси
танцуват, скрили в шепи звезден миг.
Две следи загубили посока, ...

Трудно се прави
история... АСПАРУХ
БÈ!... И СТÒРИ Я!!!

ЧОВЕЧНОСТ
Потърсих те във свят от неугледност,
докосваше ме, като полъх тих,
но се изгубваше така безследно,
като нечуван и неписан стих! ...

Ех ти, лято, не препускай напред,
не отмятай стремглаво пак дните,
като слънчеви гриви на диви коне,
не ги пускай край нас да прелитат.
Запази ни поляните с куп цветове, ...