Глава тринадесета
Минчови неволи
Есента стремително завзе територията на лятото и дъха и стана още по осезаем. Лицето на слънцето, умислено и бледо, изгуби лъчезарната си пареща усмивка, а дърветата захвърлиха ненужните им вече листа, които ги пазеха от нея. Земята се разсърди и стана по студена. И ...

Слънчеви поля и топлината на усмивки
липсват в нечия душа.
Алените макове изтичат от сърцето,
като леки неизказани въздишки.
Кой ще чуе викове, ...

Пролетно
Както в майските корони
влива се цветът зелен,
тъй и вятър окрилен
зимата отвсъде гони. ...

Днес Европа и
светът на северния
брат благодарят!
...............................................
Днес Европа и ...

знаеш ли,
хората казват:
това, дето
не би те убило
(дали ...

Облечен, с дънки и обикновено яке се разхождам из пустоща. Тази пустош, която сам си изградих с мазохистичното си постоянство. Така вървейки се изправям пред огромната стена.. стена изградена от постоянното ми мрънкане и опяване: защо не това, защо не онова...
Безкрайно тежко и непонятно за останали ...

Тази сутрин Реката изхвърли на брега момиченце на около десет... Русоляво и синеоко...
Всички в поселището помръкнаха... Появи се Наследница. Някой щеше да си тръгне...
Кой? - щеше да се разбере до няколко дни...
Селището беше сгушено на самия бряг, почти до скалата, край която бучеше Реката... Река ...

Къде започва любовта?
Дали на порцелановото рамо,
нощта щом сенчица търкулне
или къдрица падне като слама
безшепотно у нечий скут? ...

К А З И Н О
Вили Димитрова - liche
Отдавна
с Живота си
покер ...

Някога много отдавна през девет царства в десето, живеели цар и царица. Нищо не им липсвало, имали в изобилие от всичко и единственото, което ги натъжавало било, че си нямали детенце.
Царицата все плачела нощем скришом и се молела на Господ да я дари с рожба. Така минали много години, но Господ не с ...

Чакаме дъжда.
Целият свят чака,
застинал във нощта,
за една блажена капка.
Чакаме да ни избави ...

Две дечица аз видях,
на чешма на кръстопът.
Скачаха с крачета боси
в локвата от кал и прах.
С глъч огласяха полето, ...

Много пъти ми каза, че не искаш да си с мен, нито веднъж не ми каза защо не искаш...
Много пъти ми каза, че не можеш да ме направиш щастлив, иронията тук е, че само ти си ме правила такъв. Ти си човека, накарал ме да разбера какво е щастие...
Много пъти каза, че не мога да ти дам това, от което имаш ...

ТВОЕТО МЪЛЧАНИЕ МИ СТИГА
Обичам твоето мълчание,
така усещам повече неща!
Не се преструваш, просто със желание
ми даваш своя мир и топлина! ...

Молитва към Свети Георги Победоносец да помогне на Бойко Борисов, да срази Ламята, дето краде златните милиарди на България
Бойко убива Ламята (по илюстрация на Вл. Коренев)
Моля ти се, Свети Георги, вдъхни на Бойко Борисов повече кураж, смелост и постоянство, да пребори стоглавата Ламя, дето краде ...

без
нея
беснея
а
с ...

Приятели,
кой от вас все още ме обича,
дали поне един
до моята порта ще дотича,
вярвам, но дали аз ще дочакам, ...

Мария Събева
27.04.2015
Стига равнодушие
Щом стадо безропотни овце сме станали,
ще ни стрижат, доят, ще ни убиват. ...

Докосни я. Нежно. С милувка.
Тя не знае що е туй "ласка".
Стопли я. Бавно. С диханието си.
Че е посиняла от човешката омраза.
В ръцете си, обгърни я. Здраво я хвани, не я пускай. ...

Никой ли не ме разбира,
дори самата тя,
че желая само нея
и никоя друга?
Приятел учуден пита: ...

Ехо гороломно
Реши ли Мракът отново да се влюби
(загубил туй що се не губи) –
кладе огньове в огнище прекадено
макар да знае – пак ще е студено. ...

...
Събуждам се.
Чувам я как ми говори.
Как ми говори и как ме моли. Моли ме да я видя, пита ме кое как ѝ седи, гледа ме, гледа ме и мълчи. Години наред знам колко е прекрасна, колко е красива, ах, тези очи, ах, тази усмивка, ах, тези коси. И години наред небето, земята и слънцето не виждах, но нея, ...

ПО ВИШКИТЕ
Непрекъснато имаше чувството, че му се подиграват. Не беше напълняло, нямаше и как, почти нищо не ядеше. Веднъж дневно ябълка, малко сок от моркови и чай без лимон, само с малко лед. Беше все гладно и съзнаваше, че това го прави злобно и недружелюбно, но какво да направи? Няма какво – кра ...

Душите знаят
Аз не зная защо добротата е малко,
може просто под камък в душите да спи.
Ала знам, че посята, дори и напразно,
тя от мъничко зрънце расте и в злини. ...

ФАЛ СТАРТ
Не винаги животът е кошмар.
И с дребни стъпки от начало.
За някой синковец е бащин дар,
а не заключен под мандало! ...

Човекът паяк
Полетът на бягащото щастие
е избистрен нависоко,
там където няма власт –
негови са всичките посоки. ...

Всъщност знаеш ли как се обича?
Като дъжд, като гръм, като буря,
сладострастно, дори неприлично.
И за чужди очи да е лудост.
Да! Така, така се обича! ...

Наведох глава! Вчера бе деня,
бях слуга на собствената си съдба!
Сякаш птица в клетка, гледаща света,
вратичка отворена, и птицата знае това.
Летаргия гнусна, сломяваща духа, ...

Във джоба си със морска виза
си спирам стъпките на бряг.
А вятърът опъва риза
с невидимия морски впряг.
Към мен прииждат тъй вълните, ...