Без грим
на ръба на света
коленичиш
пред любовта си.
И за какво? ...

"Не шумолят"
Не шумолят листата,
като спомени изстиват на земята.
Не шумоли ми сълзата,
кратка е след нея и браздата. ...

Изгубени в хаоса сенки прозрачни
всред зноя летиме а дъвчеме сняг
С безумен копнеж във душите сумрачни
Кога ще достигнем желаният бряг
Водите на времето тежки коварни ...

Исках аз да те забравя, да се усмихна и да бъда истински щастлив....
но уви, опитах много пъти и при всеки опит се насълзяваха моите очи....
Не мога да те мразя, разбери го и недей да искаш ти от мен това....
аз цял живот ще те обичам, защото имаш специално място в моята душа!
Преди година исках вси ...

Да си построиш търпение
- Какво строиш? - попитал пътникът един зидар.
- Търпение - отговорил и втора тухла сложил.
- Че каква ще е пък тази сграда, я недей се тъй излага?!
- Търпение, ще разбереш, само имай мъничко търпение. ...

Понякога си мисля,
когато съм на път
като бездомна,
че някъде ме чака
някаква врата, ...

На всички Вселени, Родителко,
не мога без Теб...
На всички съдби, Изцелителко,
не мога без Теб...
Защото си Ти Съзидателка, ...

На ESEN /Зл.Митева/
Затворих очи и се превърнах в Пролет.
Сърцето ми биеше,
като пулсираща планета.
Духът разпалено танцуваше, ...

Запалено небето ти догаря -
самотна факла във ума на боговете.
Сънуваш вече сънищата си наяве.
Под тебе адът отразено свети.
Единствен Бог на себе си, издигащ ...

Ден първи:
Сълзи. Безсъние. Тъга.
Ядосване. Преглъщане. Вода.
Сълзи. Приседнала храна.
Спомени. Сълзи. И пак тъга. ...

Мисля си за тебе от време на време.
Мисля си за мене а нямам пак време.
Очите ти блестящи търсещи са старсти.
Усмивката ти красива за романтика убива.
А сладкият ти глас омая ме тогаз. ...

Оставаха още няколко дни до поредната шибана Коледа. Още една Коледа на напразни надежди и неизпълнени обещания.
От години за Асен 25-ти декември не беше най-светлият християнски празник, а просто омразна дата, на която трябваше да изрича куп нелепи лъжи към сина си - Димчо, за да оправдае липсата н ...

ЛЮБОВТА Е ЖИВОТ
Моя закъсняла любов,
есенна, пламенна, нежна.
Ти донесе нов зов
и ми вдъхна надежда. ...

Денят бе по-студен от обикновено. Вятърът блъскаше силно по прозорците на гарата. Идваше на пориви, оставяйки мъчителни паузи между всеки от тях. Слънцето плавно се скриваше зад хоризонта, давайки път на тъмнината. В този кратък момент на залеза, когато последните лъчи си отиват бавно като далечен с ...

ХРАМОВЕ И СВЕЩЕНИЦИ
Дружбата им бе споена с кръв, хоросан и злато – особена смес, която бе изградила общността им като хилядолетен храм на приятелството и предаността.
Скараха се обаче и започнаха да събарят храма.
- Този е предател, лош човек и опасна личност – говореше единият.
А другият убеждаваше: ...

Живот ли си или си пиеса?
Жив ли си или си само сцена?
Кой режисьор те е харесал
тъй труден и неразбираемо весел,
та вече толкова години ...

… на внучката ми, Андреа,
с много обич.
По навик ще ме търсиш отначало
прекрачиш ли познатия ти праг.
Не казвай само, че си ме видяла. ...

Поглеждам те през клоните напъпили
и даже виждам те през облачно небе.
Говориш леко,
като вятър,
играещ си със пролетното ми перде. ...

Болка в сърцето
като пареща горчилка
в последен дъх.
В мен е празнота,
готова да погълне ...

Измислих си всичко и смъртта на паяка,
ухажващ първите червени лалета,
и вързаните с белезници пътни влакове,
и липсата на възраст при поетите.
Измислих си вечност в няколко страници ...

В душата ми е пролет и цветя
Едно вълшебно сякаш съм на кино,
Където дават филмче за деца...
И всичко свършва винаги щастливо.
Прекрасно е, играя си на млад ...

Повече за любовта
За любовта, която всеки ден възпявам,
която като огън ме гори,
с "отличен" винаги я оценявам,
а давал съм, ù повече дори! ...

Откровение
Виж,
аз никога няма да те имам,
пренасям мислите,
на следващия лист хартия. ...

(Онегинска строфа)
Какво, че океан си ти,
пък аз съм капчица нищожна?
Нали, вълнá да се роди,
без мен е просто невъзможно? ...

Отварям аз очи в леглото - сам съм, то е ясно.
Утрото въобще не е прекрасно, то направо е ужасно.
На свободен ход към кухнята отивам,
я, бутилка с джин! - казвам и отпивам.
На масата пред мене - ...

Спомените за любовта де са,
че тя чудна е като принцеса,
с лице като на фея,
аз от нея немея.
Очи светли тя има ...

Халката брачна ли държеше
свещенния за нас съюз?
На нея пак ли се дължеше
живота ни да бъде жюс?
Не. Ти ми даде и сърцето. ...

ПРЕКРОЯВАНЕ
Събира го от думи,
от усмивки,
от погледи.
Всеки ден прекроява спомена, ...

Ще тичам боса по асфалта,
докато петите ми не се изтъркат,
ще поискам нечии в замяна
и сигурно накрая ще се спъна.
Ще се изтъркуля, ...