Земята ни за дъжд е зажадняла,
очакваме го ний от пролетта...
Днес синьото небе е потъмняло,
камбанките му вече аз броя.
О, радвам му се аз от судормата... ...

Усещал ли си някога Тъга,
едно ухание, обгръщащо те бавно,
любовница пристъпваща едва
обвиняваща се в тялото ти плавно.
Докосвал ли си някога Тъга, ...

Счупена. Дали?
От огледалото е.
Само днес, не - дни...

Не искам този ден
да свършва, този
миг да си отиде.
Радостта от изживяното...
да изчезне, защото утре ...

РАЗПИЛЯНА НЕЖНОСТ
В най-кратък миг доброто се заражда,
с мечтана обич, в утринна роса!
От поглед на дете усмивка се поражда
и слънчев лъч проблясва след дъжда! ...

МОМЧЕТО, КОЕТО ОБИЧАМ.
Има тъмнокафяви очи. И чаровна усмивка.
Опасно чаровна! (всъщност, съм доста пристрастна)
Той е пълен с живот, няма нужда от много почивка.
С него ставам дете, и не искам въобще да порасна. ...

Чък Норис се надигна от земята и се огледа. Пространството около него бе странно замъглено, сякаш някой бе пуснал димка. Направи няколко крачки. Знаеше, че се намира в самолетен хангар, но смътните очертания наоколо изглеждаха някак размазани. Тогава забеляза висок и мрачен силует да се приближава к ...

Настроение...
(триптих)
1.
Ех ти моя Любов, разпиляна
по плътта на тъй много жени, ...

Парадоксът на Обсадата
Аз съм професионален убиец. Спокойно, не убивам хора. Убивам възможности. Заради някаква патриархална привързаност към обещанията, които с времето износват своята искреност и всеки друг би ги забравил, но не и аз. Не и Аз! В началото отказвах да се съобразявам с променящата се ...

Отлита времето... Отлита
подобно гларус над море.
А аз - в минута неоткрита
го моля да ме разбере.
Да спре за малко сред вълните. ...

Попита ме защо поражение....
Когато ... чувстваш към някого това, което аз към теб....
Той е не само поражение...
той е победа...
и жажда и страст и.... ...

Шефът ми е англичанин с фамилията Форд. Ако беше българин, щеше да е Фордов и да казват, че е от Фордовете… Не че има значение – хареса ми хрумването.
Освен че е собственик на фирмата, в която работя, Форд е четиридесет и пет годишен, милионер. Женен е с две деца – типичното английско семейство, но ...

Във собствената кожа оцелявам,
макар и тесничко да е, уви…
Да дишам със усилие успявам
и въздухът понякога дори тежи!
Понякога, когато се огледам, ...

Защо, кажете, да вървим при янките -
в Невада, в Юта, в Кентъки, в Тексас?...
С фондации, с вериги, даже с танкове -
Америка се настани у нас...
Международният валутен фонд ...

И лятото ни хвърли в свойта пещ -
подкладе я, почти като във Ада.
„Наказва ни навярно…”, някой вещ
ще каже, „да помолиме пощада…”
Забравихме Земята – наш общ дом – ...

колкото вчера
повече днес
облак дъждовен тъгата
разнася…
близо си ти… а аз съм ...

Грешки разни, страсти напиращи,
светът обременен всеки ден е различен,
безскрупулен свят, бих казала аз...
Свят на измама, където добротата почива в забрава.
Богат без измама като да летиш без криле, тъй горчиво невъзможно. ...

Ще ми се да вляза там,
където да опитам
цялата повърхност.
Ще ми се да седна на бордюра,
близо до смеха и теб, ...

Обичай ме
Обичай ме
в тръпнещата утрин
усетила
горящата жарава от нощта ...

Влизаш бос в мене.
Ходилата ти на
чистия паркет.
Чувствам всяка молекула въздух,
която вдишваш, ...

Исках да съм огън. Бях.
И погълнах безпощадно
всеки, прежаднял за грях.
Ала аз останах жадна.
Исках да съм океан. ...

Имам капка,
която горчи,
капка,
която е сладка,
капка, ...

В средата на юли отново съм в парка,
от утринната красота запленен.
Приветствам безмълвно и слънцето жарко,
и птиците пъстри, разкоша зелен.
Амбиции, планове, мисли суетни ...

ТИ
Разменихме си думи и няколко погледа скрити,
неразгадани усмивки и няколко погледа нежни,
спомени вчерашни, сякаш случайно изтрити
от трепети нови, красиви, така неизбежни. ...

Непораснало дете
"Светът пречупва всеки... и убива онези, които не искат да бъдат пречупени"
- Ърнехст Хемингуей
Той глътна две от неговите "бонбончета" Ксанакс и се отпусна на удобното кресло. Докторът срещу него щракаше нервно с химикала, докато четеше нещо в бележника си.
- Знаеш, че тези хапчета ...

Сладък миг
Животът е тъга и радост,
прелитайки над всеки ден.
Аз споменът съм в твоята младост,
от него ти си запленен. ...

ПРЕД РАЗПЯТИЕТО
Препъва ме сгъстена тъмнина...
И вляво ме захапва.
До полуда!
В продраната от мисли тишина ...

Прощавам на други,
прощавам на теб,
прошка се дава
дори и на мен.
За някой съм мила, ...

Нажежен до бяло е деня,
отмаляла е бялата ми стая,
задухът в моята душа
възвира и вече накипява ...
Преживявал съм го и преди, ...

Париж!... Париж!...*
Париж!... Париж!... С прочутата си кула
величествен през Времето стоиш,
напомняйки, че тръгва се от нула,
когато искаш да се извисиш!... ...

Когато си далеч от мен
отекваш в катедралата на спомена.
Но в този миг
по-близка си от всичко на Земята.
Вълшебна музика на слънчевия вятър, ...

Пеперуда нежно бяла,
от небето долетяла,
пърха с малките крилца
танцувално над света.
Плува, прави пируети ...