Народе български, от векове свещен,
живееш в мир с Бога в край благословен,
ала без жал разяждат твоята душа
предатели безродни във властта..
Без капка жал и майка си продават, ...

Аз спомените си през иглени уши прекарвам
и мъча се да бъда справедлив.
Не ти повярвах аз, или не исках да ти вярвам...
А трябвало да бъда доверчив!
Отгде да зная аз, ний бяхме млади, горделиви, ...

Настана време – на сърдечни пости.
Утаечно наслагват се омрази.
Прогнозата е винаги неточна,
а синоптично обещават се екстази.
След дните на валежно нетърпение ...

И легнали по всичките посоки,
кръстосват улиците моя град.
Провират се край сградите високи
във слънце жарко, във кристален хлад.
Попива стъпките на много хора ...

Поредно писмо, ще осъмне под моите пръсти,
и няма да стигне теб, както всички предишни...
Видях онзи ден кака Ели, която ме кръсти.
Попита дали още с брат ми за теб сме излишни...
Не зная дали ще празнуваш, и има ли кой ...

Светят смарагди в короната на живота -
листа потрепват от вълнение.
Вятърът е нежен, светлината ги мами.
Разцъфват усмивки,
а всяка дъждовна капка ...

Цвят не ще цъфти
Сняг вали,
покривка бяла.
Дъжд топи
снега, одеяла. ...

Днес те видях,
видях те без образ,
само в движение те виждам аз,
по пътя прашен
се разминаваме пак ...

МАМА ПЕЕ „Ален мак”
Мама пее „Ален мак”,
чувам песента и пак, и пак.
Нея няма я отдавна и съм сам,
но нейде пее „Ален мак” и „там”. ...

Ти отваряш деня и се настаняваш с двойна доза очакване,
тихи минути една след една скромно стават твои гадатели,
очертаваш кръг на хвърлени зарове, редиш варианти и репетираш,
нямаш търпение, нито залог за чувството, което избираш,
равни мигове тактуват наоколо предпазливо и с предчувствие, ...

Съдби
Четиринадесети епизод
Тази есен беше необикновенно топла. Даже прелетните птици я усетиха и отложиха с две седмици своето пътуване към топлите страни. Из полето тревата беше пожълтяла от летните горещини, но тук там се бяха запазили малки зелени островчета. Гората беше облекла есенната си прем ...

Елегия...
Ти помниш ли, как някак неуверено
самотна птица в залезът кръжеше,
когато проумяхме, колко временно
бе чувството, което ни държеше?... ...

И Бог последна
жената сътвори , и
като я видя
колко е хубава , за
първи път се усмихна* !... ...

Цяла вечер я милвам със нож.
Цветът ѝ е опадал- грозен афион.
Плаче, а аз съм дебелокож...
за да продължа, имам нужда само от
нейният морфин.

Днес имам толкова да ти разказвам.
Завърнах се... Не питай откъде...
Аз търся сляпо майчината пазва
и искам да съм онова дете,
което гонеше безгрижно пеперуди ...

Мила мамо, обещай ми обичта ти
да ме топли през деня и през нощта!
Обещай ми да не гасне светлината
във очите и в добрата ти душа!
Обещай ми да си силна и щастлива! ...

Животът
ще остане сън далечен
и ехо върху пустото небе.
За миг отложената ...
и стаена вечност ...

З О В З А П О М О Щ
Ела, попътен вятър, настигни ме!
в житейския огромен океан!
Аз моля те, по-скоро научи ме
как да открия сигурния стан! ...

До мен ли си, когато много тъжна
превръщам се във мъничка сълза,
изгубена в пустинята, объркана,
пак диря теб, оазис във нощта?
До мен ли си, когато силно гневна ...

Чаша чай по ракиено време,
на рамото на баира е седнало слънцето -
дълъг е пътят до вкъщи.
Заключваш се с девет ключалки,
а ти трябва само една - ...

Той душата ми върза с ластар от лозница,
три години нерязана и три не родила.
И закле ме да чакам – в крилете на птица
да се върне напролет – непокорен и силен.
Да разцъфне през юни в косите на мака, ...

Откакто теб те няма, аз всяка вечер много трудно заспивам
и се моля на Бог поне той да те пази и да те обича, ако може повече от мен....
Да те цени и да те направи щастлива, защото наистина го заслужаваш,
но недей да се притесняваш, защото аз ще се оправя някой ден!
Ти си замина и ме нарани жестоко, ...

За моя огромна изненада мъжът спира колата, пуска волана и вече, отървал се от нападките ми, се обръща към мен и ме пита:
- А знаеш ли какво искам аз, знаеш ли? - гласът му звучи сдържано, но гневът е ясно откроен.
Аз отново нямам отговор, но въпросът не е единственото, което ме спира да отговоря. В ...

Искам да летя тъй, както облак,
но да не нося дъжд, а смях.
Искам да съм прошка и целувка,
измиваща вина и грях.
Искам да съм като вятър дива, ...

ПРИЯТЕЛСТВО
Обичам те с най-чистите си чувства,
дори когато много ме боли...
Приятелството всъщност е изкуство
да бъдеш сред куршуми и стрели! ...

Молитва аз отправям днес към Бога
да те забравя и без теб да мога!
Защото ме обичат вече и ценят,
отделят време и не ме менят.
Без лъжи и разигравки смешни, ...

Любов, любов, при мен ела,
сбъдни моята мечта!
Да бъда смел и неповторим
и за нея най-любим.
Любов, любов, свята си ти, ...

Осми март празнуват жените!
Играят хорце, ръченица, кючек.
За миг са щастливи, доволни, красиви,
неволите бягат далеч!
Носят мъжете в ръцете си цвете - ...

През тишината на съзнанието ми с лека стъпка
преминава стара, отдавна забравена тръпка,
която нежно, но уверено изтрива куп актриси
и почти безшумно шепне на сърцето ми: Ти си.
И сърцето се събуди след безумно дълга дрямка, ...

Ако тъмнина се спусне
в пътя ми към теб
и изгубя очите си.
Ако забравя топлината на ръцете ти
и изчезне нежният ти шепот, ...

Остана ми от вчерашното вино,
което днес в устата ми горчи...
Какво да помниш, като нямам име?
Дори не зная имам ли очи...
Седни сега! Къде си се забързал... ...

В съня си чух -
сърцето ù ме викаше.
Тя беше тук,
копнееща за обичане.
Очите ù блестяха ...

Тази вечер ми поднасяш
една изненада
с правото си за точност
и обърканите представи
ме стъписват с безочливост. ...

Мамка му на този ден,
дето в облак ме забули!
Дето пряко срещу мен
ми изстреля тежки хули.
И светкавици безброй ...

Събуждам се сутрин рано.
Честит Осми март, мамо!
И нека тоз ден да е щастлив,
да си жива, здрава на тоз празник красив!
И не само на него да има красота! ...

Тук всяка стъпка има смисъл
на скука, безнадеждност и на страст...
Съдбата ли в нечестност ни ориса,
та да се дебнем всеки час!
Дошли от някъде за кратко, ...