Съдбовен аванпост
Скършена във себе си...
съдбовен аванпост.
Докоснах се в чужда същност,
злост... ...

И аз като поетът в песента на Лили*
посягам към листа със страх
дали това, което чувствам във душата си
със правилните думи ще ти споделя.
Едно усещане, което ме изгаря! ...

В мен се отронваш капка по капка -
в тъмния улей на вечността.
Все по-сияйна от болката сладка -
копнежна болка - по чистота.
В мен се натрупваш - порив от нежност, ...

Страшно е, че пиша за теб в минало време.
Сълзите се стичат наобратно,
Стрелките на часовника
упорито стоят на мястото си.
Дъхът ми спира при мисълта, ...

Народе, накъде вървиш?
Защо като гласуваш - спиш?
Сиреч защо за мутри гласуваш -
не можеш ли да умуваш?
Събуди се от таз летаргия голяма! ...

Тъмно
Потънаха гемиите на много хора...
Днес стана трудно на какво да се опреш...
Потърсиш ли - пред тебе никаква опора -
единствено на вярата запалената свещ. ...

Комплексни услуги и др.
Пускам клюки персонално
хващам бримки идеално.
Обличам копчета, шия пижами
събличам дискретно свенливи мадами!!! ...

Приказка за таралежи
/басня/
Лют мраз сковал земята
и всичко се покрило с лед,
а таралежите в гората ...

Дори сама да остана
Не искам назад да поглеждам.
Крачка не ще да направя.
Дори сама да остана,
за кръста си аз ще се хвана. ...

Село във Родопа.
В кръчмата е попът
и се разговарят
с Вълчо Чорбаджи.
- Исках да те питам: ...

Юли е.
Вечерен вятър минава
над Пампорово, леко докосва бориките
и ме залива със зеления им аромат.
Щурците с нестихващата си песен ...

Делфините
Вятърът размятал бе водата,
бяха лунни кратери- вълните...
Оживели сякаш и от далнината
бяха залюлени чак гърдите: ...

Отекна камбана...
В последния миг на нощта
душата разбита положих в черната пръст,
завих я със спомен пропит от тъга
по онази любов окована на кръст. ...

Семейна сага
Глава четиринадесета
До София пътувахме цял ден. Влака беше почти празен, но се движеше много бавно и с часове стоеше по гарите, а понякога и насред голото заснежено поле. За разлика от нашият, влаковете идващи от София бяха многобройни и претръпкани с пътници. Имаше всякакви влакове, б ...

Пусти улици и прах. Картина градска.
Блок, погълнал три села, градинката обрасла
С бурени и храсти, тръни, треволяк…
Да споделим премеждията…на крак,
Събираме се, общо взето, всеки ден, ...

Вече на 30. И някак е странно -
сякаш вчера бях малко дете...
Стреснат, - навярно нормално,
но силно и смело е мойто сърце.
И имам и Нея, обичам безкрайно, ...

Здравей, дъще, позна ли ме?
Аз съм тази, дето те носеше,
дето плака, докато те раждаше
и те милваше, и докосваше.
Аз съм тази, дето целува ...

Емоцията изразявах в рими,
защото си живеех в собствен стих,
където всеки втори вдъхнови ме
и най-банално ред му посветих.
Клиширах вече всичките си мисли, ...

Е, не се ядосвай и не ме съди.
Друг недей обича, в мене се влюби.
Уморени мозъци... Вътре как горчи...
Подари внимание, подари лъчи...
Хайде де, поспри се в тази надпревара. ...

Ако през точица се шмугна във пространството
ще те открия в някой бъдещ ден,
ще те разголя с казващи очи.
А ти от любовта ми осветен
ще блеснеш като кълбовидна мълния ...

Омразата е чувство, силно безпокойство, за някой - начин на живот!
Никой не се ражда с нагласата за злоба.
Тя се появява в неочакван час, провокирана
дори от дума- остава до последния ни дъх.
Не искаме да ни обзема- по-силна е от нас. ...

Не знам
Дали си истина
Или просто
Поредната илюзия
Но знам ...

С четка в ръка
рисуваше тя
бъдещи дни,
а в женски очи
искрица блести ...

Три часа през нощта е. Ставам за n-ти път, вдигам капака на лаптопа, паля поредната цигара и тъпо се вглеждам в монитора. Тишина. Хората спят, спи целия фейсбук. По едно време една позната от Америка поства нещо (те нали са със седем часа разлика), чета … нищо интересно, някакви технологии на дишане ...

Понякога те нямам.
И ръмя.
А в колко петолинии
те имам!?
Понякога съм тъмна ...

От майка си зная !
Че простотията не ходи във гората...и че тя е заболяване
за цял живот.
Крилата на душата
Моля ви от все сърце . ...

Има въпроси, на които не мога, да си отговоря:
За борбата,
силата
и Бога.
За входа на Рая, ...

Устните му бяха меки като кадифе. Нежно се движеха върху нейните изкушавайки я да му отвърне.
Анна никога не се бе целувала, представа си нямаше какво точно да направи, но едно знаеше със сигурност. Щеше да му позволи да я научи.
Вкопчи се с две ръце в тялото му, надигна се на пръсти и леко разтвори ...

Остави доброто
да възтържествува.
Иначе, то пак ще победи -
но тебе вече ще те няма.
Не плащай с себе си, ...