Една вечер в Страната на спомените...5
Две горящи свещи и букет от рози,
аз и ти в очите гледаме се пак,
скачат по стените сенки в странни пози-
в ъглите трепери дрезгавия мрак... ...

Бяло ми е,
на душата ми е бяло,
като Пирински сняг,
като искрящ детски смях…
Надеждата ми – ...

Конче, конче, вихрогонче
спри за малко да починеш!
Виж в гората младо клонче,
цъфнал сред тревите крина.
Виж как облачето бяло ...

В падения и слава
животът се оттича
под стряхата голяма,
забързан или сричан.
И колкото сме взели ...

Проникваш пак през булото на Мая.
Прекрасна, свята - непорочен блян.
Мечтите ми болезнено те ваят -
последна Ин за моя сетен Ян!
Бъди единствено и търсено причастие ...

Ненужен спомен...
Във тази вечер звездна и студена,
разпръснала почти космичен студ,
Ненужен спомен, ти защо при мене
дойде и ме направи луд!... ...

Мммм, изгряло е. Едва-едва отварям очи. Едното, всъщност. Имаше една реклама на нашенска ракия – „Мека топлина”. Седем и половина. Отврат. Тоя, дето е измислил ранното ставане, е за разстрел. Никога не мога да стана рано и да съм доволна. Как го правят хората, не зная. И в осем вечерта да си легна, ...

Поисках да политна, като птица,
да се рея в небосклона. Но вятъра
понесе ме надолу, като лист
увяхнал, щом отрязаха крилата.
Поисках да съм пъстро цвете, ...

Хора, само дето не хъркате.
Живота тече, а вие ми бленувате.
Разбирам, спи ти се,
но когато си буден, поне будней.
Ако ще живееш – живей. ...

Сърцето се сви,
самотно е пак...
Светът спи,
отново потънал е в мрак.
Мислите блъскат се ...

Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
Б.
Изхитри се тая година Зимата и открадна няколко от октомврийските дни - в самия край на месеца, та успя за заснежи високите места по Родопа планина.
Снежец - като солчица на препечена филия хляб, ръснат по опадалата по коларския път букова шума, а и на ...

Години нижат времето в косите !
Пространство търсещо покой.
В хаоса житейски мислите блуждаят.
Очите тъжни на тялото изпращат данни!?
Който карат душата ти да чезне. ...

Свободно дишам истината вече,
свободно мога мисли да творя.
Свободно!!! Времето ми тук изтече,
свободно се усмихвам на света.
При теб аз бях до болка лицемерна, ...

За онова което е било,
за всяко "щях" и всяко "не можах",
за това което е могло,
за празнотата в "обещах"...
Плачи... ...

Да ти разкажа, приятел, на времето какво е било забавление.
Хора палели огромни огньове, неуморни ръце цяла нощ удряли барабаните от животинска кожа, богове танцували с хора около огъня.
Голи жени наливали сладко вино по дървените халби.
Тогава погледи и души се преплитали.
Всички се смеели като мал ...

Вземам молив.
Започвам да пиша.
Олисвам се и се загубвам в симфонията на буквите, нежно изписани от ръката ми.
Много е приятно.
Забравяш за хора, проблеми, наранявания, хаоса и дори за любовта. ...

Внимавай! Пази се!
И с огъня недей да си играеш.
Опариш ли се, много боли.
Шегите понякога
са истини чисти, ...

Един неизказан стих
RemaTe
Плакал съм със всичките сълзи
очите ми достигнали безкрая,
тъй сякаш майка е загубила дете ...

Гърбати хълмове
в алуминиев мрак.
Искрят звезди.
Нощта изглежда вечна,
но изгрева иде.

Двете ни
В две шепи душата си хванала
и в нея очи впила с жад,
на ръба на света съм застанала
и усещам от бездната хлад. ...

Обичала ли си така,
че цялата да се разлистиш...
и пролет в тебе да разцъфне
да вържеш плод от капки чисти...
От ласки да напиеш форми, ...

Много е кофти, когато искаш да си развалиш пари и започнеш да се молиш на някакви малоумни продавачки, а те да повдигат мързеливо рамене и да клатят отрицателно с празните си глави, пушейки пред дюкяните саморъчно направени цигари. Когато работиш като таксиметров шофьор, задължително в себе си трябв ...

Разтварям се в очите ти сега –
поемай ме, по малко и на глътки.
Вселената е в твоята ръка,
а истината – в меките ти стъпки.
Притихнала съм с нашите мечти, ...

„За мен чаша Мерло, благодаря!”
Нетърпеливо стрелвам асансьора...
И с нервен жест оправям си грима
пред погледа сърдит на сервитьора.
Загръщам се със шала. Застудя... ...

Не се подчинява сърцето
на здравомислеща логика.
Не слуша, диване с диването,
нехае за всяка методика,
с която се мъчат напразно ...

Като стара обувка, протрита от дългото носене
си ми страшно потребен, приятелю незаменим.
Щом си с мене излишни са всички въпроси
и най-сложният ребус е лесно решим.
Твойте болки отекват у мене със същата сила. ...

Дали е тя
ребро адамово,
не зная,
но знам,че и Адам е
Евин син... ...