Най-боли от мними приятели,
като дяволи са, навсякъде!
Обикалят те, щом си добре -
на върха-ангели същи!
Паднеш ли, веч са акули - ...

Любовта, която ни прави добри...
Любовта, която ни кара да бършем сълзи.
Любовта, която не търси изгода...
Любовта, която е знам - сливане с Бога!
За тази Любов воювах в сърцето.... ...

Очите ми спуснàха
клепачите - пердета.
Обаче изпуснàха
безумната вендета.
Светът се престроява ...

В началото бе Бог! А той
за седем дни светът ни даде
със рай и ад. По образ свой
от кал мъжът Адам създаде.
Живот му вдъхна. След това ...

Ела със мен във мрака,
да няма светлина,
където дъските стари тракат
и безлунна е нощта.
Ела със мен в безкрая, ...

Не си отивай, защото съм слаб и няма да го преживея.
Не си отивай, защото си единствената причина за моята усмивка!
Не си отивай, защото е достатъчно разбито моето сърце.
Не си отивай, защото живота ми няма смисъл ако живея без теб!
Не си отивай, защото ангелите като теб трябва да са на земята. ...

Заличителят на спомени
се скита самичък по света,
търси хора, твърде изморени от
минало, взело формата на
повтаряща се във времето тъга. ...

V
-Хм....-мислеше си Соломон.
Дали не прекалих малко с това момче? Изглежда го вдъхнових доста, досега не бях виждал човек да бяга толкова бързо и за толкова голямо разстояние. Но дали ще успее да издържи...
Галейки наболата си брада, Соломон извади телефонът си и започна да търси един контакт - Над ...

Злой араб ползит по бряг,
точит свой кинжал,
както кървава следа във сняг,
както стъпки на пантер в кал.
Зад себе си диря оставя, ...

*посветено нa мен в минaло свършено време (или с ностaлгия и смях към някогaшно "aз")
Получи се, едно тaковa,
почти дa го речеш любов -
уж мреш във слaдостнa уморa,
но слaдосттa е в вид суров. ...

Не е ли Господ техният Аллах?
Защо е нужно да се лее кръв?
Живеем по-мизерно и от тях,
а всъщност сме заложени за стръв.
Аз също искам нещо да взривя, ...

Кафето със захар
Пия кафето със захар,
иначе страшно горчи,
както горчи да те няма.
Но вече трудно ми личи, ...

Свикнах да гледам
празни витрини
щандове
на които хора предлагат
сърцата си ...

Пред вратата с шепа любов
от сутринта часовете броя,
за изненада напълно готов
и план за запознанство кроя.
Вечерта бавния ден изпраща, ...

Катастрофата изглеждаше доста странна, поне на пръв поглед. Прав, пуст път, чист асфалт, хубаво време, а малката тойота някак си бе успяла да се забие в крайпътно дърво. Може би някой бе засякъл колата, а после бе избягал. Това изглеждаше най-логично. Или пък шофьорът бе употребил алкохол?
Водачът н ...

Какво прекрасно утро е навън -
слънцето блести между листата,
но от едничка мисъл съм отново опиянен -
мистерията зад отсрещната врата.
Излизам със надежда да надникна ...

Аз навярно вечно ще изпитвам глад
към силните и врящи чувства,
с любов родил съм се на този свят...
и пак с любов ще го напусна.
Нали отдавам цялата си пита - хляб... ...

Беше Петък сутринта и слънцето още не се беше издигнало високо в небето. Лъч светлина се протягаше измежду струпаните сиви облаци, като озаряваше през открехнатия прозорец бледото лице на Ашли. Тя беше на 17 години, със слабо почти измършавяло телосложение, а празният и поглед блуждаеше по тавана. Б ...

Направена съм от дълбоки корени
вклинени в древна кръв-земя.
Мислите ми са ушити малки спомени,
душата ми е вечната полу-сълза.
Денят ми е прощално навечерие ...

- Остави го на бюрото, когато имам време ще го погледна. А сега изчезвай.
- Да, г-не.
Младежът плахо сложи ръкописа и тихо затвори вратата след себе си. Постоя още няколко мига вгледан в нервните действия на редактора, когато усети побутване и се наложи да се отмести от матираното стъкло.
- Вътре ли ...

Нощта постила
своят плащ невидим.
Обгръща и земя и свят.
Далечната вселена
близко беше... ...

Днес избрах да бъда щастлив.
И усмихнат излязох от къщи.
Не погледнах облака тъмен и уродлив
и съседа, който постоянно се мръщи.
На ъгъла видях, просяк - инвалид. ...

Никнат и отровни гъби
по плодородните полета
и редовно там се зъби
малка глутница от псета!
Как да си намерим мира, ...

В двореца от своя храм,
сърцето си питам, не знам...
Отново да тръгна от там
и на спомени мили отдам.
Напуснах бащиния кът ...

Separated by thousand miles
What can bring this distance?
Can't see each other smiles
Who knows about this existence?
My heart is yearning for you ...

Съдбата злокобна и в Хаос свободни
Вижте небето, навред потъмняло.
Дяволска нощ е, а то - тъй беззвездно.
Душата му черна, там долу заспала,
сега изход търси от черната бездна. ...

Политиката не е сред нещата, които харесвам. Тя не е в центъра на вниманието ми никога. Но политиката е отражение на обществени процеси. А обществените процеси са отражение на случващото се в душевността.
Обездушаване, житейски цинизъм, неравноправие, неуважение към другостта в нейното право да отго ...

Вятърът...
Какво е Вятърът?... Не е ли
когато въздухът се движи
развял над земните предели
и ежедневните ни грижи?... ...

Съдби
Втори епизод
Карахисар, древен град в антична Фригия, който носеше името си от старата крепост на върха на черните скални образования, останали от вулканични изригвания преди милиони години. Тази гора от черен базалт с причудливи форми, се извисяваше насред обширно равно поле осеяно с макове. ...

И моят свят изгуби се след тебе
потънал в две очи от синева.
Какво се случи? Мисълта - молебен
измоли дъжд след кървава сълза.
Със дланите прегърнала вината, ...

"Величието на човека е в глупостта. Величието на глупостта е в човека!" /blackjak12 - 1980г./
Невинността е в пълната безпомощност.
Само този, който винаги е бил в състояние на безпомощност е истински Светец.
Истински безпомощният е най-близо до Бога.
Бог ни осезава единствено, когато сме в състояни ...

Обичаш ли да гледаш през нощта
към звездното небе, да търсиш мен
единствената сред милионите звезда,
да ме мечтаеш нощ и ден?
Обичаш ли луната щом заспи ...

Зимна приказка
Като във приказка снегът вали...
Вали и всичко побелява:
полето, къщите, дърветата... Далѝ-
той някога ще спре да трупа и навява?... ...

Здравей, Джейн!
Така ще започна,малко официално, много банално и име измислено.
Знам, че в момента си повдигнала онази игрива,тънка веждичка в знак на учудване.Става ми смешно, като си го представя.И сигурно, отново през главицата ти се стрелва мисъл обявила ме за луда.
Но и така става.Луда.Тъжна, и ...

Сив свят и сиви хора.
Сиво небе и сив простор.
Потънала земята в злоба.
Превърнало се всичко в тор.
А добротата где отиде? ...

Не - не се препъват краката ми! -
Пътят пиано е - свирят блус!
Това ù остана на душата ми:
да се чуди какъв е асфалта на вкус.
Все ходя, все хванала за ръчичка ...

Роза Димитрова бе пенсионерка отдавна, толкова дълго, че вече не броеше годините. Обяви това за безсмислено, когато отпразнува четвърт век от пенсионирането си по болест. Първоначалното отчаяние бе изчезнало. Разумният режим и задушевните разходки с приятелки я възкресиха за живота дотолкова, че дне ...

- Диме, влюбена съм.
- Случва се, Сонче. Човешко е.
- Ама, Диме, внучката ми ще стане на пет, а на мене краката ми се подкосяват като на влюбена ученичка като го зърна.
- Сонче, Сонче, ама ти си знаеш, че си влюбчива. Кажи ми сега, той на кого ти прилича?
- Не ми се подигравай, Диме, само ти ми прил ...