Осми март празнуват жените!
Играят хорце, ръченица, кючек.
За миг са щастливи, доволни, красиви,
неволите бягат далеч!
Носят мъжете в ръцете си цвете - ...

През тишината на съзнанието ми с лека стъпка
преминава стара, отдавна забравена тръпка,
която нежно, но уверено изтрива куп актриси
и почти безшумно шепне на сърцето ми: Ти си.
И сърцето се събуди след безумно дълга дрямка, ...

Ако тъмнина се спусне
в пътя ми към теб
и изгубя очите си.
Ако забравя топлината на ръцете ти
и изчезне нежният ти шепот, ...

Остана ми от вчерашното вино,
което днес в устата ми горчи...
Какво да помниш, като нямам име?
Дори не зная имам ли очи...
Седни сега! Къде си се забързал... ...

В съня си чух -
сърцето ù ме викаше.
Тя беше тук,
копнееща за обичане.
Очите ù блестяха ...

Тази вечер ми поднасяш
една изненада
с правото си за точност
и обърканите представи
ме стъписват с безочливост. ...

Мамка му на този ден,
дето в облак ме забули!
Дето пряко срещу мен
ми изстреля тежки хули.
И светкавици безброй ...

Събуждам се сутрин рано.
Честит Осми март, мамо!
И нека тоз ден да е щастлив,
да си жива, здрава на тоз празник красив!
И не само на него да има красота! ...

Тук всяка стъпка има смисъл
на скука, безнадеждност и на страст...
Съдбата ли в нечестност ни ориса,
та да се дебнем всеки час!
Дошли от някъде за кратко, ...

Истината и само истината
Събудих се днес с настроение. Петък е. Ден на майстора. През прозореца е блеснало едно слънце. Палаво, закачливо и любовно. Някаква птичка солист изнасяше ранен концерт на терасата. И ми стана едно хубаво и спокойно. Почувствах се като свещеник, току-що зърнал Христос. Бях о ...

БЯЛО
Бяло! Бяло е!
Светът е негатив.
По-скоро осветена лента.
А тези черни петънца по нея ...

Снежи светът, и аз тъжа,
и всячески отбягваме очите.
Ти казваш своята лъжа,
а аз - отивай си, отлитай!
Събирай снимките от скрина, ...

Заспивам и се будя с мисълта,
че утре като днес ще те обичам.
Няма идентичност на света,
която малко с теб да си прилича.
Ти цялата си чувства и любов, ...

Тази война започна много нежно,
а краят обещаваше любов.
Но днес снага извива буря снежна -
за нея никой май не бе готов.
Ала макар да бе и твърде тежко, ...

Нашият свят бива разтърсван от поредица шокиращи, неочаквани и пагубни събития през последните няколко месеца. Разбира се, от такива събития никой не може да бъде защитен или застрахован и не за първи път ставаме свидетели на подобно нещо, но за близкото минало можем да се каже, че ужасът в душите и ...

Луната, усмихната, погледна земята.
Тъмнината, прозрачна, беше за нея.
Запя свойта песен, все недопята.
Тъй, както никой това не умее.
За влюбени двойки, под стари дървета. ...

Брулен хълм
Застинала прегръдка, по-скоро е крепеж,
измъчени души в полустоеж -
той връз рамото и скрил сълза,
тя - във скута му положила глава, ...

Loving you is like snow
melting my heart slow
like a hurricane ride
washing away my pride
Loving you brings me to heaven ...

The last beam is for Colossus
The light of a day going down again
Darkness's covering the lowlands
Behold the alpenglow over the razorback
And below the timeless sands ...

J'ai construit une échelle de corde
pour rattraper le ciel bleu
J'ai voulu voir le monde
d'un regard d'oiseau.
Ma station de la tête de ligne ...

Татко, ти си боклук
Скъпите заведения, разбитите улички, дупки, бараки, кучешки лайна, магазини за алкохол и заложните къщи гледаха Дария и се редуваха, докато тя минаваше покрай тях. Само преди ден беше изгубила единствената си приятелка - нейната мила майка, която до последния си ден стоеше над ше ...

Try to look me in the eye
and then teach me how to smile
Nothing holds me down, but your identity,
what you'd left behind the walls
falling apart... ...

Thoughts. Overheated moments.
Words too plain, words too honest...
How can I ever be the same?
You stole my heart... and I can breathe again!
I used to think... that life can be deceiving. ...

Страх и ужас в полите на Витоша
Беше четвъртък вечер. Стояхме вкъщи с Ирена и гледахме телевизия. Нямаше нищо интересно. С интерес гледах как лакира пръстчетата на краката си, пушех цигара и слушах новините.
- Рени, отивам до магазина. Искаш шоколад, нали?
- Е, преди малко изядох един, обаче...
- Ясно. ...

National Service is a way of becoming a capable citizen with strong character. Lately, there have been many different opinions on whether military service should be compulsory or not. This is a disputable issue. There are several advantages as well as some disadvantages.
To begin with, compulsory mi ...

Понякога е трудно, знам, да се изправиш,
понякога клиширано звучи да продължиш.
Иска ти се за известно време да се скриеш,
ала желаеш и да заблестиш.
Нямаш ли ти смелост за мечтите, ...

Path of coexistence
Edge of a razor blade
An impossible journey
The blood drop is split in two
to explore both planes, ...

You are my forever lasting hope,
you are the door I want to keep open
Until I'm gone, there will be a reason...
And if I believe in it - there Will be hope!

In the last years technology has improved the quality of life. It also has become a great part of our lives. In my opinion, technology is very much a part of modern life.
The first reason for me to believe contribution technology made to modern life is just the daily stuff. For example, house’s secu ...

Виелицата
вее над брега.
Морето е свирепо и бушува.
А тежки шии опнали на юг,
три лебеда в небето снежно плуват! ...

Ти си цвят и бодлѝ ,
но цвят - тъй хубав ,
че от тях не болѝ !...

Когато кацнеш на тази планета
помни, че там всичко е пари.
Щом на птиците храната се плаща...
за любов и удоволствие ли няма да платиш?!?...
Когато видиш таз земя без ос да се върти, ...

Топлина
като полет за летене.
Мислите,
очите,
ръцете, ...

Н Е Д О В Ъ Р Ш Е Н С Ъ Н
Стрелките се догонват пак ревниво,
за да се слеят в чакания миг.
Напълнена е чашата ми с пиво,
а тишината порив е за вик! ...

Ще късам дрехи без да питам,
а ти ме драскай като котка.
Със устните ти – две палитри,
ще нарисувам капка обич.
Ще те прегръщам до насита ...

Вестта
за раждането на дъщеря ми получих по време на дневно представление в Момчиловград. На връщане помолих шофьора да спре пред десететажния блок 10, квартал Веселчане, и поканих колегите да отпразнуваме събитието.
Шевовете на боксониерата се пръскат, столовете на съседите не стигат – има седящи, ...

Отдават ми се много нещица...
Успешно болката си да прикривам
зад шарени декори. Да приспя
за кратко гордост. Да драматизирам.
Да бъда по-невидима от мисъл. ...

Решението на Вяра дойде съвсем импулсивно. Може би подсъзнанието й се бе намесило, но факт е, че изведнъж в главата й щукна идеята да събере на едно място двете си гаджета. Трябваше да направи избор и събирането бе единственият правилен ход, така поне й се струваше.
Вяра беше студентка първи курс и ...