Мечта
Не мога да пиша красиви неща,
защото... я няма до мен в нощта,
нощта ми, която жадувам да свърши,
нощта ми, която кара сърце да се мъчи. ...

ВЕНЕЦ СЛОЖИ
Венец сложи на моята глава
и вплитай в него Своите слова!
Цветята подбери О, Боже мили!
Цветя и билки - да ми дават сили. ...

Родена съм вовеки да обичам.
Да бъда част от звездната дъга.
След вятъра чудак да тичам
и дърпайки крилата му с ръка,
отново да го връщам във горите, ...

Кокичета нежни – ридаеща пряспа –
на гроба на моята мила белее.
Премръзнала сянка с премръзнали краски
бродира тъгата по нея.
Но някак случайно, но някак небрежно ...

Три дни от безкрая...
Почти безкрайни тържества,
но три дни всичко продължи,
а се проточи след това
безкрая истински... Нали!... ...

Писмо на Малкия Самотник
до Дядо Коледа
Мили Дядо,
пише ти една сирота,
подхвърлен или даден ...

Всеки стих е безсъние.
Чер кошмар сред бели нощи.
Вой на вълк по пълнолуние.
Луд ли си, че пишеш още?
Ходиш слепешком във тъмното. ...

-
Колко искам да зная на своята обич посоката!
По пътеките скитам, но няма кого да попитам —
всички снажни царе са далеч, бог живее високо
и с червени снежинки сезонно кървят ми петите. ...

От какво се отказваме?
От какво бягаме...?
Нима вече не търсим любов!?
От стоичната наша -
надъхана съвест че сме много велики! ...

В душата ми
кандилото
не спи.
Иконите във храма ми
не спират да сълзят. ...

Припомнѝ ми на влажните нощи вкуса!
Докосни ме със сладката дързост на здрача!
И тогава ще стигнем, където не са
и където не смеят дори да прекрачат...

Коледа вдъхни в душата!...
И участвай в чудесата!...
Пожелай си радост бъдна!
И надежда добропътна...
Пожелай си ум и будност! ...

В Коледната свята нощ
пак сме с вилица и нож.
Пак перото ни събра,
а съдбата ни избра
да сме милата картина. ...

Посрещам изгрева
пурпурно-червен.
Разпуква се небето,
разтваря бавно своите врати -
красива жълта роза ...

От старите касети на първите видеа за пръв път чух думата "неудачник". Не разбирах какво значи, защото около мен все още нямаше такива. Всички ходехме на работа и имахме няколко простички цели - да се влюбим, да си създадем семейство, да си отгледаме дечица, да си купим кола, апартамент и вила, ако ...

Беше есен мрачна и дъждовна.
Септемврийски тъжен ден.
Ти дойде в живота ми със буря
и неканен връхлетя над мен.
Всичко беше сиво и мъгливо. ...

"И само болка.
Болка от обичане..."
Кремена Стоева
И болката е силна чак до невъзможност,
защото да обичам ми е забранено, ...

По чукари, по баири,
баба Снежа взе да свири
и със ситен бял прашец
бистри всеки кладенец,
а дърветата зелени ...

През зимната пауза е време за равносметка. На Коледната трапеза, отрупана с мезета и ритуалното червено вино, страшно ти се иска да бъдеш ако не оптимист, поне малко веселяк за енигмата „български футбол”. Но как да коментираш Батков, Гонзо и „Левски” или Гигов, уж изплатил дължимите суми „до стотин ...

„I cried a little…“
„It won’t be Christmas, if I stay!“
Това ú казах аз на тръгване,
а тя погледна ме и каза: „Живей,
а аз ще чакам твоето завръщане!“ ...

Тъгата ми предпразнично е високосна
и дремят в календара празни дати.
Чорапите от бяла прежда доизносвам,
които лани мама ми изпрати.
Как топлят само тези плетени чорапи! ...

Имам всички пътеки на залеза…
в плахи стъпки покълнало утро,
имам толкова много подаръци –
най-големият спи до крилото ми...
... а мечти колко много съм скътала, ...

Построих си до пясъчна кула
даже замък. От къс доброта.
Прецъфтя и самотният люляк,
като риба издъхна в пръстта.
Не, не чакам. От никого - нищо. ...

Между учения и поета лежи една зелена морава.
Ако ученият я прекоси, става мъдрец;
ако поетът я прекоси, става пророк.
Из "Пророкът" - Джубран Халил Джубран
За доброто и злото ...

Бяло облаче високо в небето,
носено от вятъра волно,
рисуваше фигури причудливи,
сякаш в различни роли минава.
Виждам го като снежна кралица, ...

Ние българите някога живели сме в Азия
и от там започва нашата история,
но след тежка вътрешна инвазия
напуснали континента непокорните хунори.
Създали и тук държава велика, ...

Греят коледно звездите,
снегът весело се сипе.
Цветни лампички намигат,
празници щастливи идат.
Дядо Коледа с шейната ...

НА ПРАГА НА НОВАТА …
Teзи неща се случват в сърцето:
вино, снежинки, камина…
Раздадено всичко и нищо невзето,
надежди за догодина… ...

Не търси философия в моите стихове.
Нещата у нас са толкова прости.
Властта взеха перстъпните типове.
А народа? Народа Бог да го прости.
Не търси философия. При мене я няма. ...

И ето - самотата ни поглъща:
сиви сенки, мрачна стая.
Спомените мисълта прегръщат,
опиянено там ме търсиш - зная.
Аз ще идвам вечер във съня ти, ...

Бяла лястовица аз видях
и за майка си пак се размечтах.
Колко време мина,
тя далече е от мен?
Но аз ще я обичам всеки ден. ...

От мен се страхуват всички петунии –
днес откъснах главите на две!
С куршуми от токче асфалтени улици
смъртно дупча - проплака паве!
По чуждите мисли бездарно пързалям се... ...

I was praying for rain
Not an ocean
To extinguish the flame
The emotion
But the ocean's waves ...

Ой, Колèдо, мой Колèдо!
Пръч, овца, коза, говедо…
- Де ги има тез създания?
- Във Народното събрание!
Пръчът е Радан, ...

Тъгувам те и, като тежка дюля,
се взирам от перваза на прозореца.
Един щурец, под стълбите притулен,
за теб сънува ябълки и орехи.
И не вали снежец на пудра захар, ...

Като мокро и хърбаво коте
изпълзява нощта върху нас.
Ти показваш си острите нокти,
ставам аз таралежен от страст.
И те хвърлям на мокрото ложе ...

Писана някога-актуална и днес...
Герой на работническата класа
....................
От люлката още те свикват ,че малък си ти.
Не ти дават време да мислиш - затуй не мисли. ...

Автобиографично...
Аз някога със Времето флиртувах
и както в приключение живях,
на Бог и на безсмъртен се преструвах-
годините безгрижно не броях!... ...