Метафори са неговите ласки...
Очите му са изпитания...
Душата му е само маска
на безутешните терзания...
Замръква във легло на Муза... ...

Ще спукаш ли моите вени
ти, сладко заразна любов?
Ще тресеш ли сърца споделени
щом носят живот, болка и гроб?
Ще превърнеш ли моето его ...

От жега
лятото е
на свистяло...
Запалило е пещи
от зори! ...

Черното проклятие (...на незатихващата мизантропия)
В ъгъла тука седя вцепенен
и вързан съм в тъмното, с тежки окови.
Животът е бездна и ад вледенен.
Любов тъй измамна - подмолна отрова. ...

Месеци се редактирах.
Огъвах като какавида.
В търсене на себе си,
докато възкръсна.
Портретът от стената ...

ОЩЕ
Още ти чувствам дъхът
и повей на любовни ветрове.
И още край мен е светът ти.
И писък на гларус пак ме зове. ...

С мисъл за чудна красота -
за теб, за роза, за любовта,
аз за тях, за слънце мечтая.
Що болка имам - аз си зная.
Любовта всичко лошо прощава, ...

Люляк цъфти в градина
като девойка млада‚ красива
гизди се в цветове лилави и бели‚
мома плете покривка от дантели·
Сутрин люлякът цветове разтваря, ...

Като буреносен облак
със сърцето си ранимо
ще се хвърля в тъмнината,
и ако намеря път,
който се извива ...

Наивна съм. И глуповата.
Тази - винаги добрата.
Дето все прощава и мълчи,
а после болките търпи.
"Урок си взимам" - всеки път. ...

От светлата страна на тъмнината
струи животът ти, мъглите разпиляващ.
Защо зад рамката на тленността позната,
загледан жадно в силуетите оставаш?
Залъгваш се, че в себе си живееш, ...

Умирам за една жена, за нейната усмивка и за нейните очи.
Умирам за нейните устни, за нейната прегръдка, а тя не знае дори...
Умирам за нейната красота и мечтая някой ден всичко да разбере,
за тъгата, за сълзите и за чувствата които крия в моето сърце!
Умирам, за да може тя да има всичко и нищо нико ...

Няколко думи. Тежка обида.
Погледи зли и свирепи.
Жестока душевна корида.
Моменти, когато сърцата са слепи.
А после идва умората. ...

To war!
The queen commands,
Battalions defend at once!
The battleship is pounding on her shores;
and past defensive lines extends ...

Притча...
Нощта на звезден храм прилича...
Ела до мен и се сгуши
да ти разкажа тази притча
за две погубени души!... ...

Купих си изкуствени рози в саксии без пръст.
Истинските повяхнаха и с пръстта си заминаха.
Останалата много тор, ненужна на никого,
обещвам да изхвърлям законосъобразно
в био боклука.

III
Поредният ден, поредният звън на алармата и поредния изнурителен ден в училище... Или поне така си мислех. Всичко вървеше нормално, тоест скучно, докато не дойде време за голямото междучасие. Отидох в столовата като всички, но не бях гладен и просто реших да продължа да чета книгата, която взех ...

Във полусянката отсреща
миражен образ се яви
и разсъблече свойте дрешки,
и светлината угаси.
И в късна нощ пред мен изтлява ...

Поезията много ли ви свети?
Тогава тъмни очила сложете...
Светът убива своите Поети,
за да им кичи гробовете с цвете...
Светът убива своите Поети, ...

Invisible lines and curves
Extend from skin to skin,
In waves, from eyes to eyes
Closing distance faster than light
Is this gravity, ...

Има ли по-светло място на Земята
от искрата в детските очи?
Има ли любов по-чиста, свята
от майчина, ми кажи?
Има ли по-нежна ласка в тишината ...

През миглите на времето отцежда
животът неизплакани сълзи.
Напълно изоставени надежди,
поставени на рафтчето "Преди".
Обаче насред мислите витаят ...

Когато уважаваш всички хора - и глупаците ти се присмиват зад гърба...
Когато мразиш всички хора - и умните се страхуват от теб!

Усмивката със тъжните очи
завинаги на прага ми застана.
Обгръща ме. Притихнала мълчи,
прегърнала жестоката си драма.
Предъвква трудно сухия комат, ...

Кой ли дявол я накара
тая баба стара,
лош човек ли я излъга,
тя ли се обърка -
в това време заледено ...

Харесвам с поглед мил да ме поглеждаш
обичам да галиш лицето ми с нежност‚
червено вино с теб да отпивам
в прегръдките твои аз да заспивам.
Нашепваш ми думи тихо в нощта ...

Кой е най-ужасният затвор?
Най-ужасният затвор е усмивката. Тази измамна малка змия. Тези очи, преграда към душата. Тези студени ръце. Да заредиш тялото си с бензин е да го отровиш. Привлича те огъня, омразата, изгарящите грозни чувства... защото добротата вече е преструвка. Никой вече не харесва до ...

Нищо не се носи на Оня свят - не, разбира се, оставя се на децата, внуците и техните деца...

Красавицата и олигарха
(нещо, което не можеш да разкажеш, ако не си го видял с очите си)
Ирина държеше цигарата в лявата си ръка и с празен поглед се взираше в дупките от куршуми по тавана.
- Буум! - Ирина се изплаши и подскочи.
Мъжът до нея, нейния съпруг – Виктор Иванович за пореден път изпрати ед ...

СТУДЕНО-2: КАПИТАНИ НА ФРЕГАТИ
Тази сутрин Нина не дойде на работа. Случвало се е и друг път, но обикновено ми казва предварително. Ние нямаме болнични, не ни осигуряват, работим на граждански договор, както му казват, малко сме нелегални, но не сме недоволни. Напротив. Не е напълно вярно, че хора к ...

Любовта на някои хора е като бирата – пийнеш една-две в края на горещите, летни дни. Не е силна, но те разхлажда. А колкото повече пиеш – толкова повече се губи вкусът и‘. През денят няма да забележиш, че стои в хладилника, но когато вечерта дойде, а ти се прибереш изморен, се надяваш, че тя все още ...

Този път няма да е литературно творение. Не е и любовна история. По никакъв начин не може да се сравни с романтичните романи на великите писатели. Нека бъде просто разказ. За мен,за него и за нас. За нашата много неочаквана среща. За Варна, за Шумен, за Бургас и за пътуванията, за да достигнем един ...

Идват и отминават дните,
празници и делници
и се утаяват във душите
спомени от преживелици...
Изплуват после те у нас, ...

Стъмва се.
Децата уморени бързат да се прибират вкъщи.
На пързалката опустяла една двойка се е спряла.
Не бързат те да се прибират и времето студено игнорират.
С рязък скок на леда младежът подскочи ...

Градът облече зимните одежди
и днес сияе тих, свенлив и бял.
Като в приказка ме той повежда
по снега незнайно закъснял.
Едно момиче очите ми погали ...

ЩЕ ГО САМОУБИЯ, ТОЗ МЪЖ
(интимен разговор с Дешка Дашната)
Даде два дена топло след Коледа и ей ни пак по пейките, но не с кафе, а с винце в ръце. Нещо бях подранил за Съвета на кварталните зевзеци и ей я с кучка на каишка, Дешка Дашната.
От юноша й бях мераклия, та затуй й отсипах в пластмасова чаш ...

Не съм вещ,
не ме подмятай!
Не знаеш,
неизгасената свещ
скоро пожар ще запали! ...

Емоциите паля в краен случай,
за да е истински изгарящия пламък.
Докато стъпките ми диво сучат,
духът ми любопитен гази кремък.
Изправена когато се навеждат, ...

На земна люлка се люлея
и бавно даже си старея.
Приличам вече на детето,
родено нявга под небето.
По земна орбита пътувам ...

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=333303 >>>
Линк към Част 10
11 Част
- Ами ако домакините ми позволят да вляза с теб във водата в полунощ, може и да се получи. Аз не обещавам, че със сигурност ти ще можеш да видиш нещо. Но ако искаш поне да погледнеш през този телескоп, трябва да ми обе ...