Последно лято ли е днеска
и ранна есен ли дойде,
че мислите ми от нощеска
летят, летят, но накъде?
И моята душа се свива, ...

Избори по никое време...
На всички български пишман политици и пишман
кандидат политици, на пиянска глава решили, че
могат да управляват Държава...
Един ли в кръчмата Ербап ...

Ще се плъзне зората от небесната шепа,
ще проблесне в косите ù бялото.
И денят ще покълне от сънени шепоти
с дъх на прясно кафе и раздяла.
Като есенен дъжд ще валят часовете, ...

НЕБЕ
Oбърна чашата небето
тази нощ да му погледам на звезди.
Предрекох му дъждовен петък
и лято дълго - да го подлуди. ...

Болест нова има днес -
страшна е зараза,
не пропуска тя адрес
и не пита - може ли да вляза?
Народа тихо покосява ...

На Г...
В очите пак блести сълза;
Мъката отново е надвила,
за да прошепне с паметта:
„Никога не те забравям, Мила!” ...

За още инструментали --> https://soundcloud.com/dub-k-beatz

И написано, начертано е
по лицата наши
как обичаме ние
земно!
А нарисувано от луд ...

фантастика, фентъзи
***
- Последвайте ме. И не се опитвайте да вършите глупости - със строг глас каза Тод.
Майла и Роджър покорно тръгнаха след него, а плътно зад тях се движеха хората и кучетата.
Отведоха ги в просторна каменна зала на четвъртия етаж. В единия й край имаше стълби, водещи до златен ...

Никола Вапцаров
СПОМЕН
Аз имах другар,
добър другар,
но… кашляше лошо. ...

Те винаги идват унили и гладни,
с дъждовни коне и едва-що сколасали.
С борина ги чакам, щом мракът припадне -
да метна вълшебната кърпа на масата.
С тридневни бради по изпитите бузи - ...

Не тръгвай, лято скъпо мое,
за поздрав ти се обърни
и сламената шапка своя
за спомен ти ни остави.
Помахай ни със лъч прощален ...

Президентът е баш
главният службаш,
цар е на редене
на служебни кабинети
от старателни слуги, ...

Августовската нощ прикриваше двете фигури, които явно бяха забравили морал и задръжки, и впити един в друг стояха по средата на улицата. Нямаше никакво значение дали ще пречат на някого, дали ще липсват на някого.
Светът за тях се поместваше в този миг. Непредвиден. Жадуван.
Устните не изричаха нито ...

Глава 1 Разходка
Ландърът се движеше бавно из гората, защото оставяше топлия вятър да погали лицето му и песента на птичките да напои сетивата му с безкрайно блаженство. Лек хлад се усещаше във въздуха, който ухаеше на дървесина и малкото поточе, покрай което съществото се движеше бавно.
- Толкова е ...

Думите, приятели мои,
искат да ги оставите.
Чакат ви на завоите,
не на отсечките, правите.
Пъчат се победоносно. ...

Изплувал спомен...
И отработен поглед във страни...
Въздишка и хиляди объркващи въпроси...
В горчива кривина се сляха двете устни,
върху тях мълчанието ми се настани... ...

Да пишеш днес поезия във рими
във този труден свят и зъл, и очужден,
когато сам на сцената си мима
и плащаш данък и за въздух замърсен,
това е, струва ми се, висша карма ...

Обичаше да разказва за дъщеря си. Сигурно защото я виждаше само веднъж в годината. На обяд, в къщата на бившата си жена. На път за Гърция, ако беше през лятото, или на път за Боровец, ако беше през зимата. Единствената възможност да види внуците си. Големи сладури! - както мислят повечето дядовци за ...

И този август ще си иде,
неусетно, отеснял от ветровете.
Облаци с дъждовните си мигли
ще измият и последното му цвете.
Някъде, където хоризонта ...

Аз пленник съм на твоите очи -
очите ми в очите ти са влюбени,
с очи поглъщам чистите лъчи
и стават твоите очи по-хубави.
Мигът неспрян от Гьоте ли си ...

За стадото не мога нищо да направя
и с вино мрака покрай мен разреждам...
Отива ми пиянството в което давя,
последните остатъци надежда.
Светът ме гледа ококорен и се чуди, ...

Срещнах го отново след девет години в снобски нощен бар. Седеше на близка маса, заобиколен от колеги и марков алкохол, леко приведен в калъпа на скъпия си черен костюм. Годините изобщо не го бяха докоснали - същата слаба младежка фигура, същата гъвкава но плаха походка на двадесет и няколко годишно ...

В понеделник сутринта новината обиколи три пъти селото и се запря задъхана в големия камък на площадчето. Монката, внукът на дядо Георги, бе завършил медицината и си идваше доктор в тяхното село. От вълнение и възторг котките размахаха опашки като приветствени знамена, а кучетата се отъркаляха в пес ...

Банално е да си все още жив -
в банален свят живееш.
Мъничкото дете от детството,
мечтаещо за звездни светове,
презира те. ...

Изплашена не съм. Нали съм пламък
възкръсвал не веднъж от угарта.
Неонов не. А истински, запален
от въгленче присветнало в нощта.
От тъмното промъкна се внезапно, ...

ДА ИДВА ЗИМАТА
- Да идва зимата – току го изтърси Малкият Котур и ни остави всичките с увиснали ченета.
Темата беше небивалият за август североизточен вятър, вълнението от 3 бала и цената на сафрида, кога по-дребният от близнаците, известни в махалата като Котараците, подхвърли горната реплика и съб ...