Остави ли ми мъничко душа?Ти знаеш, че аз не искам много.Нахраних се и с малката троха,отронена от мислите за сбогом.
Остана ли ни мъничко любов?Колкото със теб да оцелеем?Изтрихме ли предишните “Ако...”,в сегашното пълзим или живеем?
Остави ли ми малко красота?Онази, от дълбокото в душата.Аз няма д ...

Лятото иcка c мен да говори.
аз пък не иcкам
с него да споря
Пяcък, моpе, водоpаcло, pапани
вcякакви тваpи безбpой, нежелани. ...

Когато облак се разтърси
над тихи и студени брегове,
утехата поета търси
във падналите бели снегове.
Когато пролет се разлиства ...

Тук лято е вече във разгара...
Курортите са пълни с чужденци.
Повтаряме програмата си стара,
на гостите даряваме венци!
И те пак се плъцикат на морето... ...

Не те видях -
ужасно съжалявам!
Не те познах -
отдавна спрях да се надявам....
А как силно чаках да те зърна, ...

„... Кой ли месец е сега, хич и не знам? Ако погледна слънцето, ще кажа: август е – виж как се сипе жар от небето. Ако погледна ореха обаче, ще кажа: не е август – септември е, виж колко орехи са попадали по земята, значи узрели са, пред есен е.
Не мога да кажа кой месец е. Загубих нишката на времет ...

Междинност си
междинност ще останеш.
Вятърът напомня празнота.
Тъгата - липсата на спирка.
Летиш през черния тунел ...

Нямaм тaлaнти,
хaризмa, възможности,
не умея знaчими нещa,
aз изреждaм безсмислени глупости
без дa внaсям в светa крaсотa. ...

Исках да излея душата си,
но не знам откъде да започна,
тя е препълнена
или пък празна,
какво става с душата, когато се сблъска с реалноста? ...

Ти ми напомни, че може да е светло
Ти ми напомни,
че може да е светло.
И сега се облягаш
на хребетите на съня. ...

Залезът, видимо, беше вбесен -
ядно в палитра превърна небето.
После очите си сведе смутен
и теменужено стана полето.
Вятър-вечерник размаха ветрило ...

Изкупление (Усмивка)
... Тишината всеки миг ще отлети,
криле помахала доволно на раздяла;
Химн тържествен е готов да зазвучи,
но слънцето на радостта, едва изгряло, ...

Пита някаква анкета – смятате ли, че има нужда от реформа на пенсионната система у нас и ще споделите ли ваши идеи за това ?
Е, аз отговарям в едно поленце, в което има място само за част от дума, камо ли изречение да напишеш, а въпросът предполага дори цяла монография : Но ето какво написах и съм у ...

Виж сега...
Аз не съм двайсетгодишен хлапак,
който се кефи в лъскава лимузина.
До днес - вече над петдесет - нямам спестен и петак.
Пред мен - само дългове - и криза след криза. ...

Откъслечните хора не предават,
не мразят, но в любов не се обричат.
Те идват днес, а утре заминават
и после във писма се преобличат.
Откъслечните хора те познават... ...

По красиво нещо от свободата няма.
Тя е искрена, желана и с любов обляна.
Въздишките, смирението и самотата - пазителите на душата.

Капка дъжд
като сълза,
на цвете се отрони
и от там в пръста.
Опръска я с тъга ...

Oтказах се герой да ставам,
да будя спящите принцеси,
сърцето все да ми прощава,
че бъркал съм ги със хостеси....
От днес ще бъда вече лош, ...

Идва утро като нежен цвят,
слънце грее над Земята,
ухание на пролет има пак
и нова радост в душата.
Добро да бъде утрото за Вас, ...

Добрият човек не очаква награда,
бидейки към вас милостив,
но да, всеки път от сълзите ви страда
и с вашия смях е щастлив.
Добрият човек не живее за слава ...

Овчарят Теньо бе виждал доста неща по време на дългия си живот. Бе виждал какво ли не, и хубаво и лошо, и любов и омраза, и раждания и смърт, но такова нещо не бе виждал. Досега не бе виждал куче да държи в устата си отрязан човешки крайник.
Кучето, което държеше човешки крайник в устата си, се казв ...

ЦВЯТ МИМОЗА
Властват там по тихата Луна,
белокрили херувими.
Трепно, шепотно звънтят
с дъх на роза и малини ...

Хубави жени безброй целуваш,
но само мен в мечтите си сънуваш,
как те галя нежно с влюбени очи,
как докосваш жадно русите ми коси.
Зная, че с различна всеки ден си ти, ...

Във онзи миг,
когато се събудя!?
И в тъмното -
се взирам аз...
В ума ми...? ...

Вятър шуми сред полята,
птички пеят нейде в гората,
а там високо, високо сред мъглите
спотайват се заключени душите.
Напред под небосвода син ...

Шести август - Преображение Господне
Хор на щурците песен захваща.
Звездите изгряват една по една.
Мракът обгръща хълма с плаща.
На Петрова нива настъпва нощта. ...

В добрите стари времена музиката изпълваше с
мощното си присъствие познатите на света
пространствени измерения.
Четирите обемисти колони бяха напълно достатъчни,
за да предизвикат земята под краката ни да се разтресе. ...

Тичаме напред в баира
в тази лудешка игра!
В младостта ни тя извира,
в старостта дори не спря.
И това, че си до мене, ...

В сряда вечер мама е тъжна.
Слуша Албиони и мълчи.
Мълчи темерутски.
Не пие кафе.
Не слага на масата ...

Нека захвърлим всички вехти дрехи на представите -
въртящ се кръг от клетки във света.
Пред кривогледи огледала, в безумни зали,
танцува бременната от представи суета.
Първосигнално мислещи човеци, ...

Ах, колко чудно е това
да тръгнем с теб във сенокоса,
с усмивки - слънчеви утра
да тичаме в тревите боси.
Букет камбанки да ти набера, ...

Дрезгав глас, страдание безсилно,
китара във пустиня от копнеж...
Тълпа във транс, крещяща силно,
страст, кариера във цъфтеж!
Пуши си цигарата унил, ...

Картината е съвършено проста,
за да успея да я нарисувам.
Море – като от бабината пафта бронз,
луна – неуловима златна струна,
заспала на небцето тишина, ...

Ти бе онова нежно вдъхновение,
пристигащо при мен като видение,
докосващо всичките ми сетива,
изпълващо с любов моята душа!
Но с едно простичко отрицание ...

Беше един от онези задушни юлски дни, когато слънцето безмилостно напичаше, изсмуквайки и последната глътка свеж въздух от дробовете на хората и в същото време обезводняваше всеки жив организъм, който имаше сега нещастието да бъде под оковите на неговите лъчи, които се стелеха из цяла София. Както в ...

Возих се в градския транспорт.
Първо изпитах комфорт,
после обаче без карти или билети
някакви роми "клети"
да се возят аз видях. ...

До поискване.
Във този ден, във час последен
и ти замина. Стàна леден.
Но знам, че ти сега си в Рая.
Нали във Ад живя до края. ...

Музата на любовта
Само една истинска целувка аз желая,
една истинска милувка да стопли моята душа,
само твоята прегръдка сърцето ми болно може да спаси,
една твоя усмивка може всичко за мен да промени. ...

Мария страдаше, защото изгуби майка си. После сестра ù почина.
Тя беше единствената, която остана от семейството. Завършваше образование.
За програмистка. На ръст беше ниска, но имаше красиви къдрави коси.
Беше посветила живота си на Бога, посещаваше църква. Четеше
Библията си с вяра. Един ден, кога ...

Не се отказвай от мечтите си...
И аз имам моите големи мечти,
но време е от тях да се откажа,
като виждам как животът ме върти,
безсилна съм аз друго да направя... ...