Изгледах залеза, но пак съм тъжна, Малки принце,
пак нещичко ми липсва, наоколо е празнота.
Навярно ми е болно, че не беше като в приказката
и колкото и да те молих ти не ми нарисува овца.
Тъжното е, че дори не ме опитоми, ...

Той никога не се усмихна,
покруси му се светлото лице,
бурята от чувствата му стихна,
заби се нож в любящото сърце...
Той никога не вкуси свободата, ...

Питаш, защо съм угрижен.
Не мога да те утеша.
Далеко виждам - добро не виждам.
Затова си мълча.
Не искам в очите ти страх и тревога ...

Дори не знаех, че е страдала. Когато престана да отговаря на обажданията ми реших, че просто се опитва да ме забрави, да забрави миналото. Рисувах картини, в които заминава надалеч. Мислех си, че е продължила живота си; че е щастлива с някого.
Но онзи августовски ден валеше. Дъждовните капки с изклю ...

Време е
Време е да те пусна
Да те пусна да си ходиш
Защото не искам повече
Да те задържам насила ...

Грехът във мен живее!
В душата ми е вкоренен.
И там гори ,във мене тлее!?
Опитвам се със силата-
на разума да го премахна...! ...

Сутрин се будя с думите две
(правя го много години).
Колко са точно не помня, но те
смисъл са в лютите зими.
Те са огнище в студения ден. ...

Как искам да бъда добрия учител
и мъча се, колкото мога,
да направя така, че всеки родител
да няма в очите тревога!
Да знае, че с радост детето му учи ...

Чужбина
Хубаво е да си в своята родина.
Но всеки иска да отиде във чужбина.
С какво ли тя ни съблазнява?
Просто тя ни обещава- ...

Лельо Емили,
здравей!
Малко ме е срам да пиша.
Днес пчелиците са на изчезване.
Въздухът ни труден е за дишане, ...

Празен лист. Така познато..
.. някак празна съм и аз.
Остави ни така внезапно
и трябва да се учим, че няма вече „нас”.
Трябва да се учим да говорим и в минало време, ...

Сълзите текат, усмивката грее.
Емоции, глупави и прости.
Сърцето плаче, разумът се смее.
Самотата бързо ще изтлее,
сърцето вратите ще залости. ...

Спри, ако боли,
не видиш ли - как
всичко се руши;
Аз те моля забрави,
споменът на хубавите дни, ...

От доста време виждам го, горкия,
пред църквата до нас да се явява.
Докарал я до там, че със просия
все някак в този свят да оцелява!
Съсухрено, изнемощяло тяло, ...

Русалка съм. Шаранът ми е брат.
А тъмносиният ми дом - морето.
В Нептуновия приказен палат
играя всеки ден със перли светли.
И не познавам сушата, уви. ...

Във съня си се сепвам и протягам ръка
към леглото до мен, но те няма.
Лунен лъч разпиля мекота
и се плъзна по рамото ми.
Аз усещам дъхът ти като нощен ветрец. ...

Настъпва без да пита.
Бавно в нощите пълзи.
Искаш я, не искаш
ще присъства много дни.
Не си предишната жена, ...

ЕСЕННО СИНИ
автор: Кристиан Ковачев
Облаци бели, сиво-сивели,
Пъстрят простора, навяват ми мисли,
Отнасят ме в помисли чисти. ...

Путин "Не!" на "Южен поток" каза,
а Бойко неадекватен се оказа -
България била "най-обичана от Русия".
Защо, народе, гласува за тия
(ГЕРБ)!? ...

Вяра за градина
Не искам аз изобщо да те срещам
страдание, поставящо уроци,
не искам аз изобщо да се вглеждам -
имат или нямат хората пороци. ...

Решиш ли някаква задача трудна,
достигнеш ли отдавна гонената цел,
празнуваш яростно победа чудна,
и тръгваш във живота, нова грижа взел!
Такава е човешката природа, ...

Няма долар, няма евро, нито- гулден.
Днес си е празника за мен- Никулден.
Знам, че вече е седемдесет и първи
сред шарани тлъсти и безброй пъстърви.
Името ми- как се помня- е Никола. ...

Няма да ти кажа нищо ново, приятелю.
Да обичаш през нощта е най-трудно.
Надеждата е угаснала с последните
лъчи на слънцето в октомврийска вечер.
Тик- такането на часовника е спряло. ...

Ж А Ж Д А
Стига ми да си до мене –
въздуха край теб да дишам
и сърцето ми запява!
Даже болката забравя. ...

Ти
Ти си моя нежен лъч светлина
в моите най-мрачни часове на нощта,
озаряваш живота ми с прекрасни искри
и караш твореца щастлив да твори. ...

Аз искам днес отново да те питам
дали и там си все така нещастна?
Това, което всичко тук изпита
измъчва ли те все така ужасно?
Или щастлива си – далеч от този свят ...

И отново в тъмнината
чувам хладилникът и
неговите мечти.
Вода течаща
по многото тръби. ...

Ти галила ли си славейче понякога?
С устни докосвала ли си виолетки в зори?
Държала ли си на дете разплакано, ръката?
Попитала ли си го защо плаче? Какво го боли?
Ароматът на мъглата в планината... ...

Корабокрушенец
Като корабокрушенец
на безлюден остров,
вървя по златистия пясък,
от лъчите на жарещото слънце изпепелен. ...

И всички се молим
за тази ръка,
която ще хване
нашата и двете
ще се оплетат ...

Понякога ми липсваш...
Сещам се за теб,
когато не трябва да те помня.
Проигравам сценарии.
Прожектирам минало. ...

Като дъх от несбъднат живот,
като болка от скъсана нежност,
като семка от ябълков плод,
като плач на ранена надежда,
като есенно-пролетен дъжд, ...

Обичам го, когато не говори
и строи стени от тишина.
Опитва се някак да пребори
демоните си, облян от самота.
Обичам го, когато е далече, ...

ТОЗИ МОСТ Е ЕДИН, КОЙТО ОЧАКВА
/Превод от босненски/
Стихове по дланта търсят
ръцете ми и нежно ги обгръщат,
знаейки, че някъде там ...