Загадка
(Баладично)
Тръгнал си един
с открадната мечта.
След себе си ...

Ние, устатите,
ние, мръсниците,
с нокти на лапите,
с ръб на езиците,
кърваво-нежните, ...

Елиза Тофоли - Съвпадения
-----------------------------------------------------------
Authors: Elisa Toffoli & Fontana
----------------------------------------------------------------
Автори: Елиза Тофоли & Фонтана ...

Биаджо Антоначи - Ирис (Сред твоите поеми)
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи ...

Лаура Паузини/ Биаджо Антоначи - Преживявай ме
--------------------------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
----------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи ...

ангелите
обичат плът
и обичат да им е жега
затова
ни болят ...

Бягай, мамка му!
Разкарай се от пътя ми!
Отказват ми спирачките.
Летя към теб.
Късно е. По дяволите! ...

Вървя по ръба на вълнàта
в морето на мойта душа.
Оставям следите в сланата...
Ръцете с дъха си суша.
Очите в мъглата си губя. ...

Дните си минаваха, Мир напредваше и времето, която щях да прекарам с него намаляваше. С всеки изминал ден си прекарвахме заедно все по-хубаво. Беше ми приятно в компанията му и го чувствах близък. Той беше наистина забавен, но не по онзи дебилски начин като повечето момчета, не, той беше сладък и ви ...

Объркан
Не е слабост това
да си пред мен в цвят "мило-смутено".
Да ме имаш едва,
а да преливаш в "ярко-ранено". ...

Когато залезът престане да е пурпур
и се превърне в идилично съмване,
когато утринта поглеждаш с укор,
че имала е наглостта да се завърне...
Когато във главата ти цари безмислие, ...

Прекършените крила на птиците.
Горещ юлски ден. Лятната мараня беше прегърнала Витоша. Сякаш планината беше обвита с лек воал. Жълтите павета по булевард Руски бяха нагрети като реотаните на готварска печка „Мечта“, производство на „Елпром“ Варна. В ресторант „България“ имаше сватба. В първи грил (о ...

Тъй ще си отида - в невидение,
съзряла пяната на нещото,
със очи, отворени в копнение,
за да проникнат отвъд днешното.
Но тръпната си обич ще оставя - ...

Заричам се, че в идващата есен
няма да те мисля - с песен.
Сънувам ли, явяваш се отсреща.
А аз вълнувам се дори от тази среща!
Старая се и търся все отплата. ...

Понякога е сякаш, че не съм живяла -
тъй малко съм присъствала в света.
Затворена във малката си стая,
аз вярвах и мечтаех чудеса.
Разхождаха се нежни еднорози, ...

Грешница на любовта
Грешна ли е любовта,
когато мисля си за тебе през нощта?
Грешна ли е обичта,
когато с радост изпълваш моята душа? ...

Защо ме завърна от прага, когато си тръгвах?
Безсилна от погледа огнен останах дори.
Умът ми повтаряше: "Тръгвай!", но вече не можех –
краката не слушаха вече и казаха: "Спри!"...
Заключи сърцето си с моето в тъмната стая, ...

Обич като обич ли бе, пуста...
Ден и нощ в очите ми преливник.
Цяла ме обсеби и не пуща,
хищни нокти в тялото ми впила.
Дяволе, със мен какво направи? ...

Лейла
Жегата, която се беше надвесила над Огнена Земя я беше превърнала в същински огнен Ад. Още нямаше обяд и все пак температурата навън беше поне 40 градуса. Лятото беше дошло преди около 20 дни и от тогава температурите през деня не бяха спадали 35 градуса. Според гадателят Аурелис това щяло да ...

Дори да изгориш на кладата, любов.
И твоят дъх молитвено да шепне,
че мен обича в този луд живот,
сърцето ми от теб ще се отвърне.
И пак ще тръгна боса, гола, ...

Радвай ми се, влюбен лудо,
подари ми малко чудо:
сини мигове безброй,
ненагледни август мой.
Още много ме прегръщай ...

Глава втора
Тарикатът
Лъчите на изгрева постепенно нахлуваха в спалнята, галейки нежно олющените тапети и завирайки се любопитно в браздите на пропуканите таван и под, бавно обгръщайки тресящата се спалня. Но, силно респектирани от гъгнещия като стар нафтов генератор тайфун от хриптящо-къркорещи зву ...

Получих много аз от този свят.
Но колко всъщност дадох? Сам се питам.
С какво съм беден? И с какво - богат?
Какво все още трябва да изпитам?
Обичаха ме хубави жени. ...

Животът е Любима песен!
Животът е път чудесен!
Оставя те без дъх дори,
когато огънят в теб гори!
Излизам вън и взирам се лицата! ...

Бягат ми, бягат ми, бягат ми дните
в мъртви посоки, на зъл кръстопът.
В каменни стълбове, сякаш, мечтите
някой превърна, преди да умрат.
Ето ги тука - стърчат по паважа ...

Поведи ме. Ще дойда. Ще тръгна със теб.
Ще те следвам по пътя към Изток.
Ако спреме, объркали пътят със теб,
ще сме двама, ще бъдеме близки.
Не плачи, не тъжи, изправи рамене, ...

Здравей, мило мое страдание.
Здравей, така прекрасно щастие.
За сбогом ли идваш? Очаквах го.
Как съм без теб ли? Дъжд от нещастие.
Заради тебе тичам през деня и нощта, ...

Сънувах, че небето ми се рони.
И падаха, и падаха звезди.
А покрай мен препускаха сезоните,
прегазваха последните мечти.
Но няма кой съня да разгадае, ...

Не знам, но в тебе несъмнено има
някаква магия! – Стоиш пред мен,
облечена си в семпла, синя дрешка
и вършиш простички, банални нещица,
подреждайки един съвсем нормален ден. ...

Плачи да плачем
Какво ми остана, че да раздавам?
Нищо. Щом вече и вяра в мен нямам.
Не мога нищо да обещавам.
Зърното взеха, остана слама. ...

Искам да бъда акар,
пълзящ във твоето легло.
Непоискан аксесоар,
сгушил си се най-нагло
между меките чаршафи, ...

Днес не се честваше Илинденското ни въстание!
Това е нещо смущаващо и заслужава внимание!
Това показва, че Плевнелиев за българите не милее!
Как тогава с такъв политик родината ще успее!?
komentari.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2758%3Aplevneliev-otkaza-chestvaneto-na-ilindensko-pr ...

Образите и организацията на моята вяра
Въпреки, че съм покръстен отдавна в храм Св. Николай Софийски, в София не бих казал, че съм изразено религиозен. От една страна причината за това е породения от комунистическия режим атеизъм в моите родители, а от друга моята неголяма заинтересованост. Спомням ...

Да пътуваш със Транспорта
тук си е егати спорта.
Все за автобуси бягаш,
късно лягаш, рано ставаш...
Бързо вътре се натикваш, ...

Когато слънцето ярко притваря очи,
вечерта пак пристъпва със свойте поли,
с меки пръсти поръсва поля и гори,
във симфония нежно всичко трепти.
Прибират се птиците в свойте гнезда, ...

Заспиват ти очите уморени...
Клепачи натежали от сълзи?
Във мрака тъмен огън те изгаря -
сърцето ти в пожар гори...!
Защо се бориш с себе си не зная! ...