Незримото
"Когато се прицелиш наобратно
завърта се представата за време"
beti (Бехрин ) - "На прицел"
И всеки прицел води към незримото. ...

Свечерява се. Заникът е пурпурен зад блестящите облаци в Едем. Рояци Крилати бързат да се приберат и тихото шумолене на крилата в ниското слънце прави градината още по-омайна и вълнуваща. Тежките венчелистчета на Гигантската арония се затварят за нощта. Нектарът й попива в дълбоките цветове и закъсн ...

Българийо мила,
от тези диваци
народът ти беден
ще има да пати!

Слънчогледови поля и летни залези,
тиха слънчева тъга – неподправена,
Тъмни, истински очи, ме погалиха
и пристигна любовта – непоканена.
И приех я и разбрах – във очакване ...

Минават дни, години, но не спира
една любов в сърцето да гори,
една любов, която не умира,
след нашето сбогуване дори.
Обичам те - крещя през стон, със болка, ...

Ти си единственият, който знае всички граници,
минимуми и максимуми на моето търпение,
петната по бюрото ми от разлято вино
се изтриха сами, и в мен не остана и капка съмнение,
че този филм е продължението на продълженията, ...

Аз имам една единствена цел -
да събудя Боговете.
Да ги разтърся, да им припомня,
че са Богове.
Изпаднали в амнезия, обезверени, ...

Събрах всичките си думички
Събрах всичките си думички.
Дадох им смисъл. Мечти. И вяра.
Дадох им усещания. И чувства.
Дадох им теб и мен. И нежност. ...

Ти пляскай ми, живот - душа.
И милвай ме, поток - вода.
Ти плащай ми, какъв е грях.
Съшивай ме... свещице - прах.
Прощавай ми, рисувай дъх. ...

Не искам цялото ти земно време,
ни да загърбваш своите мечти.
Аз искам просто тук да си, до мене,
когато бурята ме връхлети.
В очите твои искам да се губя, ...

Пътувах дълго,
за да видя пак
твоето лице зад
онзи непрогледен мрак.
За да успея, ...

Всичко започна с една малка искра. После пламък, огън и накрая цял пожар. Преди да се усетя, всички наоколо бяха ранени. Всички, освен мен. Някои се отърваха само с вечния ужас от гледката на приближаващия Огън. Други нямаха този късмет - по тях останаха дълбоки белези, които цял живот щяха да им на ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 15-та част
Шофьорът на автобуса направи поредната маневра, за да паркира на сектор пристигащи на автогарата в Нова Загора. Седях някъде по средата на рейса, седнал на седалката до прозореца и гледах навън. Времето беше прекрасно. Слънчево, приятно, весе ...

За раждането на Вселената
Прошу тебя только себе не лги,
Ты пол меня, я пол тебя, но мы не целое.
И не друзья и не враги.
Я твой недостаток, ты Моя Вселенная!* ...

Къща за луди
(песен)
Твърдят че отстрани сме изглеждали малко плашещи!
Приличали сме леко на човечета плачещи!
Тресели сме се като болните от психодиспансера...! ...

Нежна Сакура с чудни имена
често нощем се взираше в простора
и с помощта на бог или сама
край себе си изграждаше стобори.
За нея с думи да разказва бе игра ...

Не съм с претенциозен бяс...
Беззначно ми е, общо взето,
къде ще си почивам аз. -
Дали при перлите в морето,
във "Пер Лашез"... Или - в небето... ...

На Петя Дубарова
Едно момиче слънчево и топло
ни прави крехки, весели вълшебства.
И светва кротко доброта наоколо.
Завръщаме се в синьото си детство. ...

ЛИСУНГЕРЪТ
Той не беше от тази гора, даже въобще не беше горски лисунгер. Внедри се тук с протекцията на ДеСеЛисиците. Отпърво се правеше на умрял лисунгер, докато спряха да го забелязват. Не му беше трудно да заработи в тази гора, защото всички взаимно се подозираха и се страхуваха един от друг. Ос ...

На разума ми цялата стръв
не ще ми стигне да открия
всички мои откровения.
И ето че покрит със плът
ще бродя всеки ден и час, ...

Ти ли думите крадеш ми,
Ти ли тихо се промъкваш в моя сън,
Ти ли сгряваш нощите студени,
Когато бурята руши отвън...
Ти ли си човекът този, ...

Тази топла земя, във която ще легна -
чувам как ù пулсира сърцето...
Ще замръквам по-гладна. Едва ли по-бедна,
щом е мое до облак небето!
И ще пия сълзите на млади лозници, ...

Ако нявга получиш
писмо най-любовно,
дали ще научиш
за мойто чувство гальовно?
През мастилото, питам се, ...

Какво виждам в очите си?
„Защо съм създадена такава?” Виновна ли съм аз или са хората, заобикалящи ме?
Чувствам се като бяло петънце, замазанo върху голямо черно платно. Стои самичко сред толкова тъмнина. А тя - душата ми, нежна струна, опипващи я хиляди ръце, желаещи да чуят и усетят звънливия й тр ...

Борис и Анелия
Глава седма
Водите на Рилската река скачаха от камък на камък, спускайки се от снежните върхове на планината към обширните поляни осеяни с Рилска иглика, мащерка, Йорданова незабравка и Давидово винче. Обградените с вековни борове поляни, насищаха въздуха с незабравими аромати, чиято ...

Аз, морето и нощта...
Някога в Атлантика
Нощта подгони вечерта
и сляха се вода и бряг,
прибоя с бялата черта ...

Rok-balada.

Помолих те да останеш - не пожела. И трепереше, когато те гушнах.
Такава те помня - крехка и нежна, до счупване - порцелан.
После автобусът потегли. В живота ти нямаше вече място за мен.
Тръгвам, изкормен арлекин от парцали. Влизам някъде.
Още неседнал, показвам с палец на бармана да налее коняк. ...

Чувствам нещо особено - ала и приятно.
И внезапно решавам да тръгна към Теб.
Ала не зная - кога ще се върна обратно.
И дали ще прекося планини или степ.
Търся нещо - дето и аз не зная какво е. ...

Две стъпки… А между тях? Какво?
Надеждата, че утре няма да си сам… Че там ще стигнеш…
Нозе ожулени, очи подпухнали, а във сърцето мъничко добро…
Глава навел си, нямаш сили да я вдигнеш…
Две длани, стиснати в юмрук… ...

Понякога се питам
има ли наистина съдба,
дали сама към грешното залитам
и към водопада стръмен скоростно греба.
Има ли в живота сила, ...

Намерих днес един самотен стих,
ти беше ми го писал в друго време,
думите прегръщаха забравен миг,
когато с тебе бяхме откровения,
когато чувствата ни слагаха крила ...

... Oчертах си в рамки стиха,
в рамки писах за любов,
а във точките се скриха
мойте тайни, моят зов!
Всеки миг Аз криех силно, ...

Не искам да пиша, не мога, не бива,
да ровя пак до болка в паметта,
добре си живеех така - полужива,
без обич, без вяра, без грях, без мечта.
Не искам да пиша, не мога, боли ме, ...