Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
385.8K резултата
Страната на абсурдите
Страната на абсурдите
Мама зави малката Ани с юргана и седна до нея. Погали я нежно по челото и ù рече:
- Време е за сън, мила – усмихна ù се тя.
- Искам приказка – рече малкото момиченце.
- Каква? ...
Виелица обвиваше дома ми, но и моето сърце,
мръзнех сам във клетка като славей без крилце.
Пръстите ми трепереха и виждах сам дъха си.
Вечерите бяха дълги, а дните ужасно къси.
За топлата прегръдка си мечтаех лудо аз, ...
Прибирам се уморена. Свалям обувките, палтото, шапката и усмивката. Кой да предположи, че една усмивка, стояла цял ден кротко на лицето ми, ще боли повече от неудобна обувка? Е, вече съм вкъщи. Тук ме чакат тишината, монотонното тиктакане на стария стенен часовник и куп спомени, отдавна хванали прах ...
Животът си отива, ей така си отива.
Просто така. Изведнъж. Без да каже мотива.
Както стъпки се губят по пътека трънлива.
И небето порои над земята излива.
Животът си отива, ей така си отива. ...
Знам, че повечето хора влагат отрицателен смисъл в думата „тарикат”, но изобщо не смятам, че са прави.
Аз не крия, че съм усвоил и продължавам да усъвършенствам основните принципи на тарикатлъка, издигнал съм го в своя житейска философия, и смея да твърдя, че той е своеобразно изкуство. Дори не прос ...
Не предполагах, че толкова боли…
Не знам дали изпитвам болка
или обидата ми повече боли?!
Не знам дали обзема ме студа
или мъката смразява ми дъха?! ...
Убеждавайки лейтенанта да ù даде време до утре след обяд, Наташа затвори телефона със странното чувство, че е забравила нещо. Не беше лесно да го убеди, да ù даде време. И с основателна причина. Ситуацията беше сериозна, а тя имаше чувството, че не се отнася сериозно. Обаче как щеше да обясни отсъст ...
Let\'s make this fleeting moment last forever
So, tell me what you\'re waiting for?
I\'m gonna keep it frozen here forever,
There\'s no regretting anymore.
It\'s worth the wait, even so far away. ...
ИЗГЛЕЖДА КАТО РЕКЛАМА, АМА НЕ Е (2)
Един ден решихме да си купим съвременно средство за чистене от Телешоп, та да можем и ние да турнем табела „Образцов дом“, дет ша са вижда от пътя. Купихме си няк`ав уред, дето произвежда пара и чисти безотказно, както пишеше в рекламата.
Жината кат зе да чисти с ...
Едно пътуване ме бе отвело
в едно почти обезлюдено село.
Поскитах в уличките му, и там
попаднах на запуснат божи храм,
с врата откъртена и праг изгнил. ...
Тя идва и си тръгва с многоточия...
В зениците ù стихове се пишат.
Отпива бавно виното. Нарочно.
Докато Той на пресекулки диша.
Той знае, че ще бъде пощаден, ...
Завистта е страшно нещо! Особено когато е смесена със злоба, тя е в състояние да помете всичко наоколо. Първият съгрешил на небето, като завидял на величието на Бога, озлобял и се възгордял, въставайки срещу Него, бил Денница или сатана. Завистта е вид мъка, причинена от благосъстоянието на други, с ...
Тъжните очи на старицата ме погледнаха така, сякаш не ме виждат и отново се зареяха някъде над мен, сред гористите склонове на планината. Без да ми обръща внимание, сякаш не бях там, започна тихо да си тананика някаква мелодия… Но както внезапно започна, така и замълча. Притвори очи. Не откъсвах пог ...
- Добро утро! Ти трябва да си Елена? - попита добре изглеждащо, младо момиче, видяло Елена да се лута из коридорите на холдинга.
- Да, аз съм.
- Е, попадна на точния човек! Аз съм Дженифър, малката сестра на шефа ти. - каза ведро момичето и ù подаде ръка.
- Приятно ми е! - усмихна се Елена - Ами, аз ...
Time
I opened my eyes and I saw a rose,
red and warm, but I did not care.
I turned around, and saw brownish fields
with bitter blowing winds and yellow mists… ...
I go to sleep late at night
I cuddle you to sleep in my arms.
There is something magical in this sight
And there is nothing disturbing, nothing that alarms
My mind that something could ever go wrong ...
A chill settles upon the land
But do not let it into your heart,
Do not let your life become bland,
Do not let us grow apart.
A chill settles upon the land ...
Ти няма никога да разбереш
цвета на дългите ми листопади.
Как самотата, крехка като скреж,
на гърлото ми всяка сутрин сяда.
И колко къси са каишките ...