Ягоди в случайни мисли
Когато искам нещо, го мечтая:
пуст пясък, скали от съпротива.
Палми с режещи като мачете сенки
и шепот неизвестен... не от птица, ...

Когато в очите ми сълзи
напират,
когато душата от болка
крещи,
безкрили мечтите бъзмълвно ...

Посвещам тази глава на suleimo и donkooooo, чийто топли коментари ме накараха да обърна отново глава към този леко позабравен проект.
К. Иванов, 02.07.2014 г. 08:07 часа сутринта.
Глава четвърта
Оцелелите
В началото се паникьосах. Не знаех какво да правя. Помислих, че ще се натъкна на група ловци на ...

Докато слънцето се дигне,
живота в утрото спори!
Но пък Вулканът щом изригне,
не дей ми лятото хвали!
На всички хора аз се чудя, ...

Знам, че няма да ми повярваш, момче. И на мен не ми се ще да вярвам, че това ми се е случило, но нямам друг избор.
Ей така се появява нещо в живота на човек понякога, тайнствено и изневиделица, и го променя из основи. И то не само живота, синко, ами и човека се променя, дотолкова, че забравя какъв е ...

"Чуйте, аз спасих банковата криза!
Време е вече да си ходя в пандиза!
За хората милея, не съм безогледен!*
Ура, спасих я и нададох вик победен!"
*Обвиняват го, че иска така да бутне правителството на Орешарски за сметка на банковата стабилност. ...

След тебе...
След тебе нищо вече няма да същото,
дори Животът, знам ще ми тежи,
но накъдето и да го обръщаме:
той трябва и без теб да продължи... ...

Във нови времена и стари,
като кутия със цигари,
изпушвам стенни календари
и се разделям със другари.
И пиша книга на живота ...

Заших тъгата
с тънката игла
на истината
и здравия конец
на радостта. ...

Остани си -
път без посока,
стена без опора,
часовник без стрелки,
но за мене само забрави. ...

Тя го гледаше така, сякаш виждаше последния си дъх.
Беше я страх да го докосне. Твърде студен, за да го вземе, но и твърде горещ, за да го остави.
Обичаше горещите ръце, но мразеше студения му поглед.
Затова просто го гледаше.
И когато той я стрелнеше с поглед, тя изтръпваше от студ, но се задушаваш ...

Красива си, когато си облечена
в усмивката прикриваща тъга,
действена, пулсираща, увлечена,
без време да поканиш слабостта.
Мила, безпроблемна и отдадена, ...

СТРАННА ПТИЦА
- Странна птица е този, или пък голям карък – промърмори пак Заместника по режима, дръпна от цигарата и продължи – за четвърти път се връща, а даже сега и година не се задържа навън.
Загледах го: млад мъж, а косата му по-бяла и от моята. „Не ще да е леко и за началниците на затвора”, п ...

Ще си позволя за няколко дни
да бъда във псевдодепресия.
От мен не се очаква нищо нали?
Човека понякога върви към регресия...
Ще си позволя и нека боли, ...

В морето нощем
вълните милват брега
бавно и нежно.

Десет стъпки делят ме от тебе!
Ако заедно двамата тръгнем -
аз насреща ти, ти срещу мене,
дваж по-рано ще се прегърнем.
Първа стъпка - с мехлема за рани, ...

Ако не си луд днес, не си нормален. Нормалните са малцинство.
Вървя по плевенската, необичайно оживена улица, и гледам с погнуса. Младежкият ми надменен поглед гледаше хилядите еднакви и не разбираше. Защо хората правят това? Защо всичко в живота им е механично, свързано с една или друга страст? Ето ...

Почувствай как се плъзга помежду ни
и се промъква ловко, пълномощно -
корав, любовно устремен, безумен!...
Усещаш ли го - страстно и разкошно?...
А после... бързотечно, неусетно ...

Аз, "силната"... плача си вечер сама,
сълзите от целия свят съм си скрила.
В деня се усмихвам и с горда глава,
"Добре съм!" - отвръщам. Нежна и мила.
Уверена. Цяла по пътя вървя. ...

Вместо довиждане…
Светът ми – дребна монета, неистово
стискам в шепата – да не загубя.
Да хвърлям ези и тура – не искам,
просто я стискам в страх, до полуда. ...

-
В началото сърцето ме боля.
Но бе по детски плитка тази рана.
Тя беше дъжд над кротките поля —
дори нищожен белег не остана. ...

Орбиталност
Всеки ден ги навивам нагоре
малки улици на моите дни –
но търкаля кълбото надолу
непознат и инатлив Сизиф. ...

Когато ти дойде до мен, аз спях…
Когато влезе ми под кожата,
изрови ми сърцето и обрече го
на любов и тъга, мъка ти ми посея.
Сега страдам омагьосана, ...

Разхождам се из уморените улици
На един цял град от въздишки...
Проблясват светкавици и тъжни усмивки.
На мен сякаш ми се плаче,
Мислех, че този път ще отмине... ...

_ Хей, дребната, изрод... на теб говоря. Я се помести, не ми се мотай из краката- подвикна затлъстелият шеф на фирмата по Фран.
Само заради ръстът си това беше десетото прослушване за работа без резултат. Защо, защо хората оценяват по ръст, а не по възможностите на човека. Нима за счетоводител ти тр ...

Безтебието бавно ме убива,
още чакам да дойдеш в сълза,
по пътека от милост по-сива,
по изгубена малка река.
Още чакам, а тебе те няма, ...

Небето върви и ме увличат
облаците в своя бяг,
накъде са тръгнали да тичат,
свободни от човешки впряг.
И сякаш нагоре ме възземат ...

Даваме си сърцето,
събираме парата,
след което
започва играта.
Върти се зара, ...

Той погледна към очите ù,
тъй жадни за тялото до нея -
"Обичам те." - изрече.
"В дивна страст се рея."
* * * ...

Гъделичкане в гърдите
нощем тайничко усещам.
Сякаш лазят буболечки,
които скритичко подреждат.
В стомаха пърхат пеперуди ...

ИЗМАМНИЦИ
Политици, олигарси, мафиоти -
всички са обхванати от бяс.
Като изгладнели, виещи койоти,
се боричкат за пари и власт. ...

Превърнахме телата си в тържища...
Душите замълчаха.
Предадохме и Бог за трийсет гроша...
няма и жълтица...
Поне един да бяхме дали на сирака. ...

От малка все обичам
да тичам из дивите места...
Да се боря с дърветата гиганти
и да побеждавам упоритостта!
Но тези дни обръщам се ...

Стихотворението е част от поетичен цикъл "В дебрите на нощта" (други публикувани стихотворения от цикъла: "Нощем в гробището").
Съновидения
Когато часовникът уплашено бие полунощ,
и полумесецът свети като чист сребърен грош,
и трябвало отдавна спокойно да спиш, ...

Посвещавам този разказ на светлата памет на мама
Брат ми беше много хубаво момче. Възмъжа и момите му се лепяха като мухи на мед, но той си избра най-хубавата, най-добрата. Като им се роди първото детенце, направихме такава кръщавка, че смаяхме мало и голямо. Булката ни – същинска Богородица, като г ...

Хората казват, че има съдба.
Рани в живота ни има.
Истина скрита в последна сълза,
спомен и миг се преплитат.
Толкова нощи и толкова дни... ...

На всички даде нещо... а на мен?Ръцете ми от чакане пресъхнаха.Приключихме. На яве и на сън.Единствено душата ми издъхна.Единствено сърцето ми кървис отворените рани от мълчание,но даже да говориш – ме болии даже да си честен – съм предадена.Обикна ме, а ставаше баща –кое ти даде правото да искаш?За ...