Когато литна като птица, припомни ми,
че вече не веднъж криле горих,
болезненото приземяване спести ми,
макар че нищо аз не ти спестих.
Когато пия лудо вино, завържи ме, ...

Понесох се във този влак
към тесните самотни гари,
сънувах те на всеки праг,
сърцето си така опарих.
Сънувах те в ръце на друг, ...

В Авангарда на чувствата ни камертонно отеква Безразличието.
Безчувствието към собствените или съдбите на другите монотонничи на втората редица.
В Калейдоскопа със седем скали на сивото черните дупки на Отчаянието отскачат от мъгливото сиво на делника, а между тях се лутат градирано всички останали ...

Лудост
Езика си до кръв прехапвам,
а устните ми, алени - изтръпват,
сърцето бие, сякаш че на лъв е,
а мислите се блъскат в тъмнината. ...

Прозорец с ледена преграда,
която беше потънала в забрава!
Ситен дъжд пробуди,
някъде из непонятния предел
в съня ми при мен, ...

през преспите сняг
през мъглата
през изпотените хладни стъкла
се опитвам внимателно
да промуша по някоя дума ...

Отново сам с тишината се губя в този мрак.
Къде си ти? Защо ме изостави?
Нуждая се от теб! Опитвам да избягам, но не мога да помръдна.
Тези окови ще ме пречупят. Какво е това?
Създанията на нощта ме преследват. ...

Чат закачка
Работният ден приключи. Тя се прибра отегчена и леко уморена. Качи се в спалнята си, простна се на леглото по гръб и няколко минути зяпаше тавана, без да мигне. След това си направи голяма чаша ароматно, горещо кафе, настани се на фотьойла в хола и взе лаптопа в ръцете си. Разгледа някол ...

думите
обикновено
се виждат сутрин
пътуват с мъглите
над софийските улици ...

Какво са младите за мене
във ролята на нов човек? –
Едно различно поколение,
заченато от хищен век.
Дълбоко в крехката му същност ...

Зимна шир
Зениците блестеят отразени
в небесния свещен и бистър вир.
Потъвам в необят от съкровени
емоции и истини безспир. ...

Любовта, като крило на
жар-птица,
ако ти опърли просребрелия
перчем
и отлитне, отнасяйки едни ...

Понякога късно дохождаш, любов,
обръщаш обратно съдбата.
Почукваш уж плахо, а после със взлом
нахлуваш и грабваш сърцата.
Флиртуваш небрежно, целуваш ръце, ...

Ты хочешь... покуришь меня?...
И да димим... любоуханно? -
Не ошибайся... с друг!... Ела!...
Недей ме гледа... психостранно!...
Не ми играй сега... балет!... ...

Играя в театъра -
над планините,
и своя сън стискам
ревниво, в ръце.
Принцеса на вятъра ...

ПЪТУВАНЕ
Към теб пътувам от години,
макар че близко съм била
до теб, със времето отминало
все търся да намеря любовта. ...

Позволи ми да помечтая! За миг, минута... за един дъх поне! Ей така, гледащ в хоризонта и мечтаещ. За нещо неизпитано, порив, обзел в този момент сърцето и издигащ се в пространството пред мен. Всичко излиза, няма как да го спра и не искам. Това е изворът, от който имам нужда, за да не пресъхне в ду ...

Моето име е Клошар
Част 3
Пиянски гласове и кискане ме откъснаха от мислите ми. Срещу мен се клатушкаха с бутилки в ръце три момчета. „А може би Бог е избрал вече начин да се разправи с мен. Изпратил е палачите си.”
Младежите препречиха пътя ми и аз спрях на две – три крачки от тях. Тялото ми беше о ...

Пролог
Никога не съм очаквала да ми се случи. Вярвах, че не съм като Онези, че съм една от Висшите. Тези, които сме каймакът на обществото, недосегаемите, естествено имунизирани срещу лудостта обхванала по – слабите от нас. Знаех разбира се, за онзи процент вероятност, който може да промени всичко. ...

Тъжна песен в тъжна утрин зазвучава,
улицата малка с бедна кръв залята,
така осъмва София на мизерия богата.
Страна вековна с традиции, но къде ù е красотата?
Отидоха си хората добри за чуждите страни ...

Със нежни думи аз те отричам,
но ти си тук и на теб се вричам.
Сълза гореща по мен се стича,
тяло студено отрича.
И хора грешни с ръце горещи ...

Когато събереш смелостта си ,
когато погледнеш навътре
в онова нещо, което наричаш душа ,
когато прокараш ръка...
по раните на сърцето си ...

Можете да не се чудите кой е тоя умник. За моята скромна персона иде реч. От малък родата като гракна срещу мен, „умник, та умник”! Каквото и да направех - майка, баща, баби, дядовци и населението в махалата свиваха устни по особен начин и процеждаха през зъби споменатото определение. Отраснах с тов ...

Любов, ти отне ми всичко,
ти отне усмивката и светлината,
но научи ме да виждам
всичко вътре във душата.
И макар умираща, ...

В нощвите къпала се е зората,
кълбенца светлина се гонят.
Лъчът – притичал през стъклата,
в трохи по дланите се рони.
А баба ми замесва хляба, гали, ...

Седни за малко. Поплачи си...
Защо загуби ти кураж?
Във нещо сбърка ли? Личи си.
Но знай, че туй не е мираж.
Не слагай на сърцето болка. ...

Селото, в което всяко лято ме изпращаха на почивка при баба и дядо, се казваше село Нушево. Сгушено в планината, зиме пустеееше, лятото се оживяваше от детски смях. Всичките му къщи се пълнеха с деца - малки и големи, които родителите пращаха на бабин дом и спокойно ходеха на работа. Лятото на село ...

август 2013 Румяна Славова
И тази нощ ще мине -
нецелуната,
притихнала във здрача син...
И трепкат клепки, ...

"Помощ!"...
Сърцето ми крещи за помощ... Крещи в агония.
"Помощ!"...
Душата ми вика за помощ... Вика от болка.
"Помощ!"... ...

Понякога и аз си мисля,
че нещо все пак съм създал.
За пътя си като помисля,
с достойнство съм извървял...
Аз цял живот със страст съм писал. ...

Забравих миналите пътища за ден,
запалих ги с гнева на рутината!
Не ги пожалих, както и те – мен
стаиха се в мига на тишината!
Не ги премислих, за пореден път, ...

Сам си... Бутнах вратата.
Влезе с мен лъч светлина.
Огън изгаря душата.
Виното отвън закипя.
И туптят в ритъм сърцата. ...

Навярно има нейде бяла тишина,
но моята изкристализира в чисто черно.
С очи на уловен кефал събуди се нощта.
Сърцето ти пристана на вечерница...
А орехът на село, даже не разбрал, ...

Последно
Наум аз пак броя звездите,
загледана в небесния им блясък
и тихо шепнат ми вълните,
заливащи студения и мокър пясък. ...

В душата ми бушуват чувство на разум и чувство на грях,
попадам в бездна изпълнена с прах.
Вярно или грешно бе това, да вярвам в една приказна мечта -
наричана Любов. Казват някои - не съществува тя, а други всяка сутрин срещат я.
В какво да вярвам аз не зная. ...

Бих искала звезди да ми свалиш,
да бъде както някога -
и стихнала под твойта длан
да слушам приказки за чудеса.
Да бъде чудно - зимата да ни наметне ...