Раят се снишаваше, гълъби долитаха,
кълвяха ми очите вместо хляб.
Облаците се смееха неистово и ме питаха -
това ти ли си, нима досега бил си сляп?
Отдолу се разтваряше земята най-нахално, ...

Приятелство между жена и мъж.
Рефрен от древна песен.
Мечта сред цъфналата ръж
на онзи стих чудесен.
Приятелство между жена и мъж. ...

Неизследвани устни.
Неизбежен пожар.
Дивото чувство.
Райски нектар.
Океан съвършенство. ...

Реших да напиша историята ни.
Взех най-дебелата тетрадка, която намерих, и започнах да пиша с най-любимата си химикалка… Бързо и нетърпеливо изписвах всяка една буква, всяка една дума, всяко едно изречение. Редовете ставаха страници, страниците ставаха листи, а аз не спирах, и не спирах да пиша. Но ...

Това стихотворенийце, е пародийна демо версия – „каквър”, заемка, от стихотворението „Таланти с лопата да ги ринеш” на автора с ник нейм Qndov (Никола Яндов). Ето линк към оригиналния текст:
Пред талантите натруфени, душата ми е дрипа.
Ах, как талантът над препятствия в страната ни прелита!
С чене, ...

....
отровно вино
се пие за забрава.
мирис на бебе.
....

"Да попия малко култура си рекох -
след "Винету" "Време разделно" прочетох.
"Голям напредък" в моето образование.
Придобих "огромно знание"!"

-
Колко нощи остават, шамане?
Колко дни ми остават, те питам —
да го чакам с разжарени длани,
да го гледам със обич нескрита? ...

Живот – дълъг човешки керван.
Днес един от нас падне тука,
а утре пък някой друг – там.
Ала от това на кой ли му пука…
По пътя си ние се блъскаме ...

Усмихни се, живот!
Стига с тези нацупени устни!
Покажи ни причини за радости... най-малко сто.
Не присвивай очи!
Не поглеждай със поглед безвкусен, ...

По женските ти хребети вървя.
Изкачвам те с безкислородни ласки.
Какъв съм мъж, ако се изморя...
Та ти си Джомолунгма моя страстна.
Лавините ти чувствени над мен, ...

Вдъхновение
Какво по-красиво от бледи божури,
потопени в буркан...
От мократа ти хавлия, от тебе,
спящ в детска поза до мен, ...

Жените обичат, когато сложиш на масата всички карти. Дебитни.
Следващият ни военен парад ще е парад на хвърчилата.
В Света на овцете овчарят е бог...
Дори разумът е безсилен пред журито на ЕвроРЕвизия.
Взаимоотношенията между хората по нещо ми напомнят на изкуството на готвенето - може да имаш прекр ...

Нито с мисъл, нито с дажба на гладен
мога времето свое назад да завърна.
Затова бодро крача по пътя си прашен,
а в очите ми влага от надежда набъбва.
Младостта отлетя. Любовта ме отрече, ...

Обичам те
Обичам те красив,
обичам те див,
искам те - искрен,
от росата - по-нежен, ...

Игра на любов
Мислено рисувам линията на живота -
неравномерно тупкаща кардиограма.
Като смачканата в джоба ми банкнота
живея безполезна и без холограма. ...

От нас усмивката избяга,
изгубихме и свойта чест,
щом често днес ни се налага
да гоним своя интерес!
И със еснафската прокоба ...

Къде да търся любовта,
ме попита една красива жена.
Наблизо е, погледни в своето сърце
и ще я намериш.
Тя винаги е там. ...

Огън гори в очите ми.
Изпепелиха се, няма искри!
Огън ми трябва за спомена.
И въздишка за бъдните дни!
Огън гори под нозете ми. ...

С атом есен свиря върху струна
и извайвам най-прочувствената песен,
маскиран вятър днеска те целуна
напук на повика ми благ, небесен...
Откраднаха косите ти тревите, ...

Защо? Защо ти? Посветих целия си живот на мечтата да те открия. Ти беше във всяка глътка въздух, която си поемах. В този безмилостен живот ти беше единственото нещо, което ме държеше на крака. Мечтата ми беше да те намеря. Най-накрая те открих. Точно когато си мислех, че никога няма да се разделим и ...

никого не съм мразила толкова
колкото теб обичам.
и лагерувам над движещи се пясъци,
а останалото е театър -
за да си замажа очите. ...

Всичко продължи само миг, макар да не ми се стори така. До преди миг бях на границата между живота и смъртта и сега не знаех от коя страна се намирам.
Когато отворих очи, не можах да проумея гледката около себе си. Онзи кратък момент остана запечатан завинаги в съзнанието ми.
Кръв, много кръв, покри ...

Таланти с лопата да ги ринеш
Таланти, таланти,
колко щеш.
Китка многоцветна
щом ги събереш. ...

Треперещ аз пред теб сега ще срутя
всяка сграда, стълб, дърво, стена...
и помежду ни ще разчистя пътя
от хората, от всеки мъж, жена,
за да намеря повод да те видя, ...

Easy it is to be full of excuses,
Day after day without a word from the muses.
Know, there is strength to be attained from within,
Thus I remain to see your beautiful grin.
I want you to hold me and follow my lead, ...

Първа и последна
Боли, боли и болката нe спира.
Боли ме за България, за Нея...
Тъй свята моя, майко-мъченице,
Не мога безучастна да остана, ...

Не си спомням защо съм тук
Какво правя в тази стая
Грешник или праведник съм
Все ми е тая
Двусмислено червено кърви през отвора ...

И когато чисто голата душа в ъгъла се е скрила,
и насред самотата на две се е свила,
мълчаливо крещят очите и копнеещи,
прегръщат я само мечтите и пеещи.
И в този момент дори и ако не знае, ...

Сърцето алчно е и ненаситно,
каквото му дадеш, ще иска още!
Затуй люби ме и не питай
достатъчни ли са му тези нощи,
в които с обиграни пръсти ...

Отчуждени наречия
По-надолу от познатата сграда,
от стаята с повехтели пердета,
от прозореца южен с цикламата,
от вратата ожулена – бяга ми се... ...

Кратка автобиография
Имах чудесна плисирана пола
и чаровно и гладко лице.
А сега, въпреки че е обратно,
сърцето пак е бурно и е невероятно.