Ломни ме като есен в зимите студени,
като кокиче насред пролетта.
Помни ме като слънце във виелици свирепи,
като жар там някъде в пепелта.
Ломни ме като лястовица бяла, ...

мекотело
се измъкват само по ципа
от хитиновото си
минало

Обич и омраза - полюси
от две велики чувства.
С тях си непразен.
Душата не е пуста.
Обичам с болка омразата, ...

След толкова години преход почти достигнахме отвъдното…
Там нейде –
отвъд ръба на света,
над облаците и мъглите,
където горди ...

Какво да се лъжа, че зимата
ще топли (за мене) в ръкава си лято?
Студено е. Свикнала с климата,
дори и не питам, къде са цветята.
Изглеждат ми ниски веригите ...

Разминахме се ние двама с теб,
в момент безкраен под синьото небе.
За теб написах първия си ред,
последният ми, знаех - пак за теб ще е.
Дъхът ми секна за секунда, ...

Денят си тръгва, мъничко обиден.
Слънцето се скрива срамежливо.
Пътят е бетонно-керемиден.
Люлеят се антените игриво.
А някъде по парещите сгради, ...

Затварям (с трясък) пак вратата -
по улиците тръгвам да се утеша...
до болка този град познавам,
но изгубва ме за сетен път нощта.
Не виждам нищо и ми е студено; ...

Наобичах се, настрадах се, находих се
по трънливите пътеки на моите любови.
Накървяха се нозете ми
... и се сковаха.
Натъжих се, насълзих се, наплаках се ...

Чувството особено, отново ме обхваща,
вдъхва ми нов живот...
Трепва сърцето, нов ритъм подхваща -
надявам своя хомот...
Спуска се мъглата на моята слепота, ...

Ревнувам вятъра, в косите ти притихнал...
на Звездичката ми...
Ревнувам вятъра, в косите ти притихнал
и слънцето ухажващо плътта ти...
Света намразих, че не ме е питал ...

С какъв ли дар си ме орисала
при яловото ми начало?
От търсене загубих смисъла
с мотива, че съм полудяла.
Дъхът ми скача по седенките ...

Как да не обичаш земя
като тая,
изпълнена с обич
и сладка омая.
Напролет с дъх на ...

Речникът безпомощно мълчи
за думите, Единствено възможни;
Мълчи за тях и този свят навъсен,
макар че непрекъснато гълчи,
кога изискано, кога безплодно сложно. ...

Понякога се чудя щастлива ли съм? Седя, гледам в една точка и се замислям какво изобщо се случва с мен ? Какво изобщо правя с живота си, ще престана ли някога да се самосъжалявам и най-сетне да променя нещо сама, вместо да седя и да чакам „съдбата“ да си подреди всичко...
Питам се защо позволявам вс ...

Разтапяме се... някъде във тъмното,
ръцете ти се вплитат във косите ми,
издишвам те... отварям те... изгубвам се
в дълбокото изпълващо очите ти.
Разливаме се... някъде по края си ...

Под маските на свято благочестие,
зад многото напудрени слова
се крият злоба,
корист
и нечестие! ...

Окуцяхме от толкова тичане.
Ослепяхме от лъжите изричани.
И фалша ни стиска яко за гушите
и се давим във злоба. Пък суша е!
Суша е. Няма вода. ...

Само тъжните щурци,
снимките за спомен
и увехнали венци.
Входът е свободен.
Тука гроб до гроб стърчи ...

Водата ли е твоята стихия -
заливаш ти душата ми с вълни,
във извор ли най-чист да те открия
или си топъл дъжд във мойте дни...
Във въздуха ли да те търся скрита - ...

Научи ме да обичам
Нека бъде тихо, както стъпките ти, когато ми носиш кафе сутрин и си мислиш, че спя.
Страстно като целувките, които карат устните ми да се напукат от жаждата за тях.
Силно като ръцете ти около мен, когато всичко в мен крещи да си тръгна, а ти ми шептиш, че ме обичаш.
Красиво като о ...

Времето лети.
Времето ни събира и ни дели.
Истина е и боли!
Моля те, прости!
Ще се срещнем пак, помни! ...

Една светулка в лятна нощ ме води.
Една светулка в пътя ме зове.
И в мене никнат хиляди разводи
със мойте някогашни богове.
На всяка крачка с тях се аз развеждам ...

МЕЖДУ МЪЖЕ
- Виж, драги, това твоето, освен че не прилича на нищо, ами от всякъде си е „хурка”!
- Ъ!
- Не ми ъ-кай, ами сложи малко от шпековият, щото тази шунка е менте!
Гледам го и му се чудя на поведението! Да му треперя от една шепа вълна и кокали, да го въвеждам, и да го ощастливявам при най-го ...

НЕПРИЛИЧНО
Докосни ме! Недей да трепериш,
от внезапната страст онемял!
Да възбуждам мъжете умея –
като всички и аз съм жена. ...

Ако има любов – аз не вярвам, че има –
бил би светът по-добър и красив.
Ако има любов, в непрогледната зима
лъч светлина би ме направил щастлив.
Ако има любов, бих намерила себе си – ...

Христина Миленова -вокал
Диан Димитров -китара
Йола Мирославова -пиано

Тази композиция посветихме на великия Джими.

Трепери домът ми
под вълчия вой на Северняка…
Отдолу - морето антично приглася му
с хилядолетен елински хор.
Тактуват прозорците безкрайна соната - ...

Дъждовен рай
Не коленича и не падам духом.
След краха идва новото начало.
Не си горя крилете напусто.
Благославям слънце за мен огряло. ...

Оригинал:
Знаю – отвлекаю…Ты прости, Сережа,
Не найду ответа на один вопрос –
Хоть пишу я классно, так, как ты… похоже..
До народной славы так и не дорос… ...

Когато нощта в свойта паст те обгръща,
когато в теб злото е сила могъща,
когато сърцето ти болка изгаря
и с теб си съдбата без милост играе.
Когато за помощ ръцете протягаш, ...

Питаш ме защо не се обаждам
ни на скайпа, ни дори на лични.
Не се обаждам, защото ми горчи
за теб, за мен, изобщо за живота
и за това, че все напред върви ...

гробно мълчание
всяко мигване
бие камбаната

Тук съм била и преди,
а може би и не... Не знам...
И била съм щастлива, наистина!
Ала това - как да го определя?!
Мога да докосна небето ...

Аз правя хубаво кафе. То, не че се хваля, ама май така се получава.
И да си дойдем на думата. Няма да ви занимавам с историята на кафето. От къде, от кога, как, защо. Важното е, че след като се е разпространило по цял свят, кафето е заело мястото на най-консумираната напитка. Сега се пие много кафе. ...

ОБИЧАТ ЛИ МИДИТЕ МЛЯКО
Лято. На палатки сме на река Камчия с приятелско семейство. С бат' Наси сме застанали на десетина метра един от друг, гледаме плувките и от време на време нищо не хващаме. Щерка му, Мартина, е 4-5 годишно момиченце и цопа покрай баща си в плитчините по пликчета, местейки камъч ...