Разкажи ми за звездата със сърце.
За звездата, дето плачела в небето.
Разкажи ми за онези ветрове,
дето криели любов, във стръкче цвете.
Разтвори се във съня и полети, ...

Когато си смирен и плах, и тих,
когато времето на ъгъла ти смигне -
то ли те отмина, ти ли го забрави...
Когато мислите - тревожни птици,
съня от теб крадат ...

Музика
Някъде вътре из мен тупа рефрен
и не знам как се изтръгва мелодия.
Слушам утринен шум, пулс от сърце,
чувам гласа ти, полъх гальовен. ...

Писна ни от тези нередности, произвол!
Докато ти се скъсваш да бачкаш кат вол,
докато трудно, с борба си изкарваш хляба,
държавата ти не само че рухва и е слаба,
ами и засега я няма надеждата за промяна, ...

Не ме съди!
Недей ме поглеждай дори,
ти си моето вдъхновение.
Просто така невинна, там остани,
като мираж, след разрушение. ...

Започнах да изплувам бавно от съня. Приглушената светлина ме обгръщаше и се движех. Движех се и нечии ръце ме бяха обгърнали в топла прегръдка. Полюшвах се ритмично в тези ръце и познат аромат ме изкуши да наостря обонянието си. Парфюмът му, смесен с миризмата на кожата му, беше най-изкушаващото нещ ...

Класната на Вероника беше млада учителка. От новото поколение. Атрактивна и отворена към промените, тя бързо спечели симпатиите на вечно забързаните родители. Прекалено заети със собствените си дела, с мъка догонващи поредните гениални идеи за просперитет на управляващите, те разчитаха на класната д ...

По дяволите! Кръчмата е наша,
но ние с тебе вече сме си чужди.
Дошли сме да изпием тук по чаша,
но струва ми се - нямало е нужда.
Говориш ми ужасно! И ми даваш ...

Баща ми е научната фантастика,
а майка ми - изплетена от драматизъм.
От дядо ми - научих Ботев и за братството
и зароди се в мене Символистът...
... и родих се! ...

... на приятелите, които държаха главата ми над водата в моментите, когато другите ме караха да стъпвам по дъното...
Благодаря ви и ви обичам от цялото си сърце!
Моите момчета не завързват върху думите си панделки –
пускат ги директно. Без намордник, без синджир и без каишка.
И ако случайно на преда ...

Случайно?
Неслучайни случайности променят живота ми.
Неслучайни съмнения ме превземат отвътре.
Некрасиви и сиви мисли пълнят ума ми
и проглеждам внезапно за нечакани истини. ...

Там, на задънена гара, е поредният влак с човешки отпадъци. Куфари – различни на цвят, от разнообразен материал. С изписани имена на сенки, хора, които няма да ги потърсят на тази задънена гара. Те събират фамилни истории – обиците на бабата, лулата на дядото. Почти век в оформена изписана кожа или ...

КОГАТО СИ ОТИДА
Когато си отида, ще ме търсиш.
Ще молиш вятъра, за да ме върне.
Но няма никога да зърнеш
копнежа ми да се прегърнем. ...

Издирвам те...
Издирвам те... духовно, паралелно с настоящето,
търсейки, за да те намеря в прегръдка с Първоизточника
и да ти разкажа, с усмивка, за бездомното изящество,
което ме научи, че и по кофите се случват чудеса. ...

2.
Вече седми ден посещаваше ранения професор Форд, който без да иска бе спасила. Но нямаше късмета да го намери буден. Д-р Рос ù беше казал, че е започнал да се оправя. Давали му още приспивателни, за да не го мъчат счупеният крак, зашитите рани и другите натъртвания. Може би затова все спеше, кога ...

Моята молитва, Боже,
дали ще чуеш или не?
Да се живее тъй не може,
по-добре е да се мре.
Живеем ний натясно, ...

Не сбирай болките в мига-живот,
това са думите, които пръскаш
за тази старата в сърце любов,
тъй отново ще ти шие кръста.
Не падай повече до камък-гроб, ...

Ежко Бежко, Зайко и Мецана
събрали се на горската поляна.
Дружно книжки да четат решили,
приказки за принцове и самодиви...
Ежко се изтегна и прозина сладко, ...

(Пошло, но истина, дано да ви хареса тази злъчна истина. И моля да бъда извинен за нецензурните думи в стихотворението... Приятно четене!)
Новата година здраво ни напина!!!
Взе че се запече и лайното вече...
Ала що да сторим, казваме си ние;
Тайничко се молим да ни се размине. ...

Ах, моля – не корете поета,
че бъдеще светло желае,
че по земята куц крета,
че в облаци само витае.
Че власт и пари той не иска – ...

Не си струва тъгата по тебе,
не си струва дори самотата...
Имаш всичко, а после в излишното
се захласваш... Е, що за отплата?
Като буца от твърд чернозем, ...

Свирня на щурчета и песен на птици.
Уюта на дом и нежни ръце.
Мисъл за баба, която очаква
отдавна пораснало малко дете.
Вече ги няма буклите мои. ...

И ден, и нощ аз боря се със вятърните мелници,
във Фейсбукската империя - измислен Дон Кихот,
живея в царството на истински безделници –
и дами скрили в софтуера женски таен код.
Лаптопът ми е Росинант – дръгливо в пътя мърда дъх, ...

"Едва, когато нещо си отиде,
едва когато с нещо се простиш,
разбираш..."
Разбираш ли
или още ти е странно, ...

---
За всяка жал, сега е твърде късно.
Съдбата изигра ни най-коварно
с лъжлива карта в ловките си пръсти.
С теб ще се видим някой ден, навярно. ...

Поколенческо
и не само...
/Алегория/
Отдавна било е
някъде там, ...

ЩЕ ПРИСЪСТВАМ ПАК
Празник; клас; цветя; оркестър - за всеки е мечта,
след тридесет години да идеш на среща с младостта.
Спомена в мъглата на годините дали ще изясни:
кой, защо и кого е харесвал в училищните дни? ...

Седем демона над нас кръжат,
с грабливите си хищни нокти
чакат стъпка грешна, за да връхлетят…
кръвта ни да разлеят в черни тъмни локви.
Седем демона в сърцата стържат - ...

Винаги съм искала да заснема събуждането на природата при изгрев слънце. Как цветовете разгръщат венчелистчетата си, сякаш за да посрещнат началото на деня.
Намирам се в ботаническата градина близо до дома си. Най–любимото ми място. Тук успявам да се успокоя и да помисля над проблемите си. Дядо ми, ...

Танцувахме сред снеговете
на отминалите рани...
А истините тогава изглеждаха
изгубени стъпки към щастието...
Розите бяха направени от хартия, оцветени в червено, ...

Полèта и полет на гавани.
Небесата с житата - са скарани.
Искам тиха истерия
и тъмно зелено!
Искам луда агресия ...

1//О, и тази VIP-персона,
ще ни примамва с силикона
2// За хала ни във таз държава,
тук никой пет пари не дава
3// О, питам те кажи къде, ...

Нима това съм аз?
Косите побелели,
повяхнало лице,
горчиво свити устни,
очите потъмнели. ...

Хвърчат
годините нататък,
към други нови светове.
И там зад
хоризонт - оттатък ...

ПРАГ
Не пусна никой този праг,
дошъл да го прекрачи с лошо.
Отсява дълго свой от враг,
безмълвно тежестта си носи. ...

Жива му работа!
Бърз неволен поглед във страни…
весел флирт… или мисъл за някого дори…
и те ако броят се за измяна?
Не знам?! Всеки да си прецени… ...

Свила вежди и скръстила ръце пред гърдите си, Михайлова наблюдаваше новата си „придобивка“, а туптенето зад челото ù все повече ускоряваше ритъм. Не можеше да повярва, колко вярно излезе старото твърдение, че тръгне ли животът ти да се скапва, го прави с шеметна бързина.
Тези дни новият ученик ù беш ...

След толкова залези, а после изгреви,
след толкова мълчания,
след думи неказващи нищо,
след поток от слънчеви капки
в средата на времето стоя.