СТУДЕНТСКА
Ненагледна моя, моя малка ненаситнице,
знаеш ли защо съм тъй унил?
Свършиха се, миличка, париците,
а два дни стана вече глътчица не съм отпил. ...

В очите ти се крие тъга
красива...; но белязана
(тя) бавно тегли лъка.
В очите ти... си вихри мъгла
В която лежи отровна (като змия) ...

Където заспало е слънцето голо,
на другият облак ела,
върви все напред и не гледай надолу,
и смело подай ми ръка!
И щом се усмихнеш, денят се усмихва. ...

МИГ ПРЕДИ...
Най-великите ни изживявания са нашите най-тихи мигове.
Фр.Ницче
Да уловим с теб мига
вълната преди да се пречупи. ...

Полусенки, получувства в полунощ...
Една любов, разполовена с нож.
Полуизгрев, полуслънце в полуден –
едната част за теб, една за мен.
Полузалез, полумъка в полумрак, ...

Животът е дракон с лице на девица,
примамливо нежен с искрящи очи,
измамно красив като приказна птица
дошла от страната на твоите мечти.
Когато родиш се, обсипва те с ласки, ...

Албум след албум...
Спомен след спомен...
Сълза след сълза...
Защо стана така?!
Защо замина си сега?! ...

Искри разпилява мъглата,
късайки последната струна.
Един живот залоства врата,
недописал среднощните думи.
Властват гилдии от векове, ...

Несподелена любов
Ще бродиш дълго по Земята
да дириш непозната със крила,
но ни съм ангел, ни съм свята
и славя се със много имена. ...

Денят приключи. Спусна се нощта.
Звездите затанцуваха в небето.
Луната, уморено се прозя
и хвърли ми заразата в лицето.
Някаква любов загъделичка ...

Избутах си живота на майтап.
Направо го избутах на магия...
От месеци преглъщам само хляб.
Хем спечен. Та преглъщам го с ракия.
Ала нали съм на Земята гост - ...

Покорявам те - дори не ме усещаш...
Студена искаш да играеш, като лед?
Легнал върху тебе ме посрещаш -
безразлично, ти си сняг и лед.
Всякак се опитвах да го правя! ...

Днес в последния стадий съм - сякаш болен от рак на умиране!
Аз съм Рицарят твой от онези години далечни.
Хвърлил меча си там - сред водите от древност изстинали.
Но отвързал от котвата своята вярност, обвързана с клетва.
Арогантното време надменно и подло прискрипва душата. ...

Камината мълчи. Градината насреща.
Диван, облечен в черно.И черен фотьойл.
Прозорецът е кръгъл. Часовникът подсеща,
че времето минава в скосения ти хол.
И виждам те красива. Изисканият профил. ...

Лилит вървяла из една заснежена гора, а наоколо нямало никого, птичи гласове не се чували, а клоните на дърветата били голи, нямало нито едно листенце. Всичко в тази гора като че ли било мъртво, дори дърветата, като че ли спели дълбок, непробуден сън. Лилит ги докосвала нежно, говорила им, но те не ...

ЧИРПАН ЗАСЛУЖАВА СВОЯ ДЕН НА БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА
Уважаеми читатели, идеята Чирпан да има своя Ден на благотворителността не е плод на случайно хрумване, а е в резултат на многобройни разговори. В тях постепенно изкристализира виждането, че градът ни се нуждае от подобен символ на съпричастността и с ...

Всички сме чували песните на бардовете в претъпканите таверни. Грубите им пръсти, галещи струните, и гласовете им, извисяващи се над всичко и всички, карайки шумотевицата да спре. Когато песента започнеше, всички обръщаха глави, сякаш проклетият император изнасяше реч. Не, дори по време на речта щеш ...

Седи си той, седи
там някъде
в полите горски.
Мрачни, свити те
от мрак и студ. ...

Аз не мога повече на две да се деля.
И сянка няма как да бъда, твърде ми е тъмно.
Имам само себе си - късче топлина,
останало да топли. Неразумно.
Аз не мога повече да скитам. ...

Дъждец ръми и ме унася,
сънувам чуден сън, любими,
вървим си двама по брега
като във приказка без име.
Безброй звезди ни се усмихват, ...

А сега кажи... какво ти липсва?
*
Дали е чувството в стомаха?
Или пък е допирът на устни?
Помниш ли, когато плака? ...

Ха. Поетеса.
Такава ли съм аз?
Нижа гердани
от думи и рими,
редя ги ред по ред. ...

Боже, колко е хубаво –
да те прегръщам, да те обичам.
Да ме поглеждаш щураво.
Лудо след теб да тичам...
Дланите си да сплитаме. ...

Бележки. Листи. Самота.
Откраднат миг от вдъхновение.
Моливник. Вечер. Тишина.
Едно сърце. Едно спасение.
Очи. Смиреност. Бяло рамо. ...

Сълзи на русалка на брега се разливат,
откъде идват, накъде отиват?
От дълбоко синьо-зелено море,
вперени в лазур - мъгливо небе.
Свиреше цигулка за въздишка платена, ...

Затворих уморено своите очи…
Опитах се да преброя нещата, стимулиращи ме да живея…
Въздъхнах тежко със гърди, устата ми мълчи…
Когато плаче ми се, как да се засмея?
Сълзите, казват – признак са за слабост! ...