Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Стих по небето
На Г.
Сто тишини сгушени спях
в очите ти страшно красиви
и в тях потъвам, потъвам, ...
НЕЩО
Нещо в начина по който тя се движи,
ме привлича ,както никоя друга.
Нещо в начина по който ме ухажва, ...
Мигът
Под миглите си крие дъждове,
а в ирисите - слънце.
Живее и обича
както смята за добре. ...
Ограбен живот - продължението - 23-та част
вулгарен роман - 23-та част
Когато еуфорията ни утихна и нещата придобиха нормалния си вид, попитах Вичонти:
- Какво ще правим нататък?
- На първо време ще се приберем по къщите и ще чакаме да видим накъде духа вятъра. После ще решим! ...
Случайността на един ум
Случайно или не, нещата се случват. Не е случайно, че ти не харесваш случайностите. А и вероятно е случайно, че ти вярваш в предопределеното. Но също може да е неслучайно, че ти не вярваш в случайността.
В даден момент сме щастливи, в безтегловност, невежи за собствените си д ...
Всеки край е начало
Всеки път почва с малка пътека.
И реката се ражда поток,
а пред нея се ширва морето.
Всеки ден е изтлеела нощ. ...
Любовна каша
Объркан смях и мъничко сълзи.
Не искам повече да го отричам.
Признах го.
Но пред себе си, уви... ...
Пролетарски първомайски по-здрав!
на народа на гърба,
та управниците скъпи,
във охолство да се къпят!
Тъй било е от години, ...
Духът в машината (продължение)
* * *
Златен звън! И посърна есента, инкарнирана с безкрай-контраст!
Вятър блясъка поднесе в погледа на водно конче!
И с омая на деня сега се рея в пролетта докъдето се простира свободата на водата от потока дето плиска!
Класиката е винаги на място, но ако ти харесва бл ...
Другата...
в душата и другата тихо просъсква
и свалила от себе си зимната риза
грациозна срещу тебе присяда...
запалва замислено тънка цигара ...
Първи май не е на БСП
като социалисти хитро маскирани!
За наша сметка те се обогатяват,
лъжат ни, че криво са разбирани!
Лявата риторика те ловко употребяват, ...
Отдалечаване
в черни коридори
върви
процесията
на Нощта... ...
Плач
Аз искам, а не мога
глътка въздух да глътна.
Буцата седи, още и все
още е там, така и не мръдна. ...
До върха на пръстите
и няма да поиска да се връщам.
Ще седне и ще помълчим. Безвремие,
в което ще си кажем всичко.
Ще диша с моя дъх от устните. ...