Приказка без край
по идея на Росен Балабанов - Oracle
Историята на Кокошката
“Колко крачки
се налага да измине Пътникът ...

Защо ме този свят тревожи,
докога душата ми ще нищи?
Стремежите си следвах, и можех ...
Имах всичко. Всъщност нищо.
Една любов ми остана за вечеря ...

Защо отвори тежката врата,
защо затръшна я с усмивка,
защо не спря, не се огледа,
защо остави ме така сама?
Защо ти трябваше това, ...

Със тихи стъпки ще си тръгнеш,
тъй както тихичко пристигна
и мене пак ще ме прегърне
онази сила да руша...
Във твойта липса ще се спъна ...

Днес Душата ми
стъпва по любовни облаци -
няма нужда от храна и вода,
няма Меджнун или Лейла...
Има само Космическа игра, ...

И един глас замлъква.
Една душа издъхва.
Две ръце протегнати
сега са се кротко отпуснали.
Един дъх последен вдишвам, ...

Знам кога дъждът ще завали
и мечтите ще угаснат бавно
като всички светещи звезди
и небето ще остане празно...
а сърцето вече няма да тупти; ...

Протягах ръцете си към теб... Опитвах да те докосна... Исках да те усетя... Търсех те. Гледах за теб. Очите ми не намираха покой. Устните ми ставаха все по-безчувствени. Имах нужда да те видя. Чувствах се безсилна. Чувствах липсата ти. Чувствах разстоянието. Чувствах те толкова далеч... А беше близк ...

Усмихнеш ли се – всичко ми минава,
Намръщиш ли се – пари ме слана
И в тези два сезонни дяла
Разкъсвам се и страдам от това.
Животът с теб навярно не е лесен, ...

Няма да сме заедно с теб,
но за теб отново пиша този ред,
искам да си ти с мен щастлив...
когато пиша този стих.
Липсваш ми, не го отричам, ...

Срещнахме се толкова далеч,в тъмното изгубихме ръцете.Твоята любов е като свещ –пари и изгаря, но не свети.Восъкът ни свърза във едно,вече сме вградени, онемели.Скъсах и последното звено,за да разбера, че сме се слели.Белезите вече не болят,всичките стени са като пясък,мислите превземат и кръжат,вик ...

Целувката беззъба
не ми харесва хич,
искам да те любя,
(че времето е бич)
докато си сочна ...

Недостатъчност
Сама поемам аз по Пътя,
вървяла дълго, без почивка.
И моят корен, там на кръстопътя,
изсъхва за последно и с усмивка! ...

Наяве или сън
Латинка Минкова
Да се взираш по дванадесет часа в монитора съвсем не е лека работа. Отстрани погледнато, дори може да се каже, че е нищо, дето казва народът, нито вятър те вее, нито дъжд те вали. Седиш, тракаш по клавиатурата, от време на време подпираш глава с ръце и си придаваш дълбо ...

Ако мракът прегърне тревата
със възторжени млади ръце
във покоя на нежното лято,
то ще трепне със живо сърце.
Ще се носят в тъмата светулки ...

Кой си ти,
че да казваш "да"
кой си ти
че да казваш "не"
изяж желанието ...

Без глас
без утеха
В теб съм аз...
И крия моя глас...
Без глас ...

Виждал ли си истински сълзи,
можеш ли да видиш и през тях -
можеш ли да гледаш без да те срази
погледът на ужас, погледът на страх?
Виждал ли си искрената радост - ...

Приказка без край
Всичко в тази приказка се е случило отдавна. Толкова отдавна, че само един дядо в едно далечно село го е чувал. А той го е научил от неговия дядо. А неговият дядо го е научил от дядо си.
И този дядо в това далечно село живеел самичък. В една малка къщурка на края на селото точно в ...

Гледаш ме тихо
с очите си сини.
Изгубен бях аз
осем години.
Жадувах те, исках те ...

За теб, любов - какво не бях!
За теб какво не сторих!
Над пропаст по въже вървях.
Поканих те. И портите отворих.
Смирено коленичих там на прага ...

Мога без ръце да те прегръщам,
мога без бои да те рисувам,
мога и без път да се завръщам,
само ако знам, че съществуваш.
Мога без сълзи за тебе да плача, ...

Дори на врага си ще протегна ръка.
Не защото ме е страх.
Не защото ще ме заобича.
Ще протегна ръка,
за да не удавя душата си в омраза.

Поживях и видях: не иде с думички да се глезя.
Вкусих от сладкия и от горчивия плод.
Че зад тая игра (и тая лъжа), на която ù викат поезия,
има друга игра, която се казва живот.
Не за други, приятелю, аз за себе си смесвам лъжите. ...

Да се загубя остави ме...
По стъпките ми да натрупа сняг
и в тази моя невъзможна зима
да се кача на някой заминаващ влак.
Че ми омръзна да съм делва, ...

Харем от мумии...
Животът ни излъга... Знам!...
Но моята вина къде е?...
Любов поисках да ти дам,
оказа се: не го умея... ...