/За любовта през погледа на 16 годишната ми дъщеря Василена. Есето е написано от нея./
Питали ли сте се какво всъщност е любовта!? А чувствали сте я истински!? Някои казват, че любовта е болка, която води до смъртта. Други, че означава да имаш небето, а да искаш само една звезда. Да имаш морето, а д ...

Стара съм, но силна в тоя свят,
мразя очила в розов цвят.
Мами ме сладък, дъхав мед.
Гледам с добро - преди и след
всяка битка за насъщен хляб. ...

Не ми говори за любов.
Не обещавай мечти,
не лъжи сърцето ми.
Не! Замълчи.
Не ми говори за любов. ...

Един ден ще я видиш отдалече
и ще изохкаш: "Колко е красива!"
Но няма тя да бъде твоя вече,
че мъжка гордост любовта убива!
Ще е жена! Не твоето момиче, ...

Тъга
Тъгата ме завладява,
но упованието ми остава,
само Бог ме спасява,
житейска радост ми дарява, ...

Остарявам вече, но още съм млад
под това небе посивяло в олово.
Всичко в мен живее си още със глад
да си кусне обич със виното ново.
А в сърцето има все още барут ...

СТРАСТ
Искра прехвръкна, огън пламна,
Само с поглед ти ме грабна!
Допир нежен, целувка сладка
все още оставаш си загадка. ...

Да се обичаме със думи,
със нежен платоничен зов,
да пламне огън помежду ни –
ненаранимата любов...
Да се обичаме без клетви, ...

Грях е продажбата на родната земя,
че родината е свят и красив идеал.
Но някои "лидери" никак не се срамят
да не изпитват към нея обич и жал!
Дали съвестта и разумът ще надделеят, ...

Спектакълът свършва
със много цветя.
Фалшиви усмивки,
гримьорна.
В душата е празно, ...

Твоята неповторима
Тя е цялата дете…
Радост непорочна…
Тя е цялата жена!
Чувствена, порочна! ...

ПОЕМА ЗА БЩА МИ
/поема/
От Христо Кръстев Славов
/ HEKREDEL/
Въведение ...

Живееш веднъж
Винаги се поставяме пред дилемата: Как да живея?
Сякаш няма да има утре или да мисля за бъдещето. Ще ви представя нещата от моята гледна точка:
Предпочитам да живея така, сякаш няма да има утре, но заедно с това да не се поддавам изцяло на инстинктите си. Не знаеш какво ще се случи утр ...

Ти си еволюирал паразит!
Огромна грешка на природата!
Отровата си пръскаш по света.
Гадта проклета от съня си!
Груб си, луд си и боклук си! ...

Не ме помни, защото ще боли.
Познавам се във спомените хорски.
Там все късам нечии души.
И раздавам удари под пояса.
Не ме помни, защото ще се разрушиш. ...

Какво е животът? Отговорът на този въпрос на пръв поглед изглежда елементарен, но само за обикновения човек, желаещ да се занимава единствено с въпроси, които засягат личностното му битие, а не културното познание за заобикалящия го свят. За любознателната личност е точно обратното. Тя дълбае в дебр ...

Обич под наем
Разрових из боклука на мечтите си.
Цветя за разсад. Пътуване в Австралия.
Море под наем. Шепа късни спомени
се блъскаха в прозореца, заспалия. ...

Понякога миналото леко почуква на вратата ти и само ако се заслушаш, може да го чуеш. Друг път блъска и напира да влезе, дори да си сложил безброй ключалки. А трети път, но само понякога, то тихо приближава като странник и долепва ухо до вратата, а след това поглежда през прозореца. И когато види, ч ...

Наздраве!

За мен си всичко,
дори и мойта самота
и ако нявга догоря
като огнище,
ще ти остане ...

Огромно, слънцето залязва
в безлистения Боабаб,
а тук, в аурата желязна,
Замбези бави своя бяг.
Задъхан, джипът ни "Тойота" ...

За бездомната Любов...
И мисля си : Това, че съществуваш
и също мислиш някъде за мен
е толкова прекрасно, че си струва
да те желая вечер вдъхновен... ...

Луната срамежливо надничаше през малкия прозорец. Стаята беше абсолютно тъмна. Пода на стаята беше разхвърлян. Някакви дрехи, безразборно бяха накацали, по дъските и си почиваха на различни места за през нощта. В сенките на тъмния ъгъл на стаята се чуваше слабо движение. След известно време на взира ...

Сляпа нощ се е спуснала над блудния град и сякаш за миг е затъпила мерзостта му.
А Луната, окована в сиви облаци, оплаква себе си, скитник познат и участта му.
Тихо и глухо е всичко навред.
Нощта се е отдала на мрака в ложето брачно.
А Той върви сам, обгърнат в своите мисли черни и съзнание мрачно. ...

Краят на пътя: Омраза и Отмъщение I част
Започна да ръми. Беше черна нощ с празно небе. Хладният повей на вятъра предвещаваше буря. Далечни гръмотевици отекваха, светкавици цепеха черното, вятърът се усилваше. Това трябваше да бъде един от онези пречистващи въздуха дъждове, но изглежда бе твърде ран ...

На гроба ми ела самичка, а не със онзи, с който те видях,
седни на пейката и отдъхни си, нищо, че по нея има прах,
отдавна никой няма да е сядал, щом пълно е със бурени навред,
седни за малко да те видя, нали в живота си обичах теб,
нали и във смъртта ще те обичам, тъй както себе си не бях, ...

Безмилостно на времето резците
не спират по лицата да браздят,
гравюрата си издълбават с дните.
Но твоят образ в паметта ми скрит е –
все същият – величествен, крилат, ...

Омекнал порив, биричка, шкембе.
Чорап вмирисан. С дупка. Горе.
И вкиснал дъх. И кариес. Небе.
Муха. Брада. Без контра.
Два лева. Прашни. В заден джоб. ...

Понякога светът ми става малък
и скрива се във твоите ръце,
а всеки миг със тебе е подарък
и няма начин нищо да ме спре.
Поглеждам те. Очите ми са огнени ...